От 2024 г. работодателите ще плащат само първите два дни от болничния

Добавка за най-бедните пенсионери и минимум 504 лева пенсия им обеща Асен Василев

OFFNews 03 юли 2023 в 13:46 8626 0

Премиерът Николай Денков, вицепремиерът Мария Габриел и министрите на финансите Асен Василев и на труда и социалната политика Иванка Шалапатова по време на заседанието на НСТС, което се провежда в сградата на Министерския съвет.

Снимка БГНЕС/Надежда Пеева

Премиерът Николай Денков, вицепремиерът Мария Габриел и министрите на финансите Асен Василев и на труда и социалната политика Иванка Шалапатова по време на заседанието на НСТС, което се провежда в сградата на Министерския съвет.

От 2024 г. работодателите ще плащат само първите два дни от отпуска по болест - обяви министърът на финансите Асен Василев по време на обсъждането на проектобюджета за 2023 г. със синдикалните и работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи БНР. Сега работодателят плаща първите дни от болничния.

След промяната НОИ ще трябва да поеме и плащането на третия ден.

В изказването си министър Василев се спря за кратко на финансовата рамка за текущата година, като изтъкна изравняването на заплащането на втората година от отпуска за майчинство с минималната заплата, тоест 780 лева месечно. Оттам нататък той се съсредоточи върху планираното в бюджета за 2024 г.

"Едната мярка, около която има политически консенсус, е за намаляване на болничните, които се заплащат от работодателите от 3 дни на 2 дни, което да се случи от 1 януари 2024 г.", каза той.

По думите му сметката за догодина ще се базира върху реалните доходи на хората - данни за които се събират от миналата година, а не само върху облагаемите. "От 2024 г. ще имаме възможност тази помощ да бъде по-таргетирана, съответно да бъде по-адекватна и по-голяма, тъй като ще имаме информационната база, върху която да стъпим, за да може да това да се случи", каза Василев.

Също от 2024 г. най-бедните пенсионери ще получат социална добавка, за да достигнат линията на бедност, обяви финансовият министър Асен Василев. Сега пенсиите бяха актуализирани с 12% по швейцарското правило. Така минималната пенсия за стаж и възраст става 523,04 лв. и минава линията на бедност от 504 лв., но най-ниските пенсии остават наполовина под тази сума.

От 1 юли с увеличението по швейцарското правило бе увеличена и пенсията за старост, но тя остава едва 276.64 лв. Бяха увеличени и пенсиите, които не са обвързани с трудова дейност, тъй като техният размер се определя от социалната пенсия за старост - за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия, но те започват от около 350 лева в зависимост от степента на увреждане. 

Колко би струвало на бюджета тази социална добавка, анонсирана от министър Василев, предстои да разберем. 

"До 30 юни пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност са 672 870. След 1 юли броят на пенсионерите с пенсионен доход под прага на бедността става 340 209. Видно от това сравнение, след 1 юли броят на пенсионерите, които остават под прага на бедност в страната, намалява с почти 50 на сто", обясни пред БТА в петък председателят на НОИ Ивайло Иванов.

На днешното заседание на НСТС представителите на държавата, на бизнеса и на синдикатите обсъждат проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване в присъствието и на премиера Николай Денков, който призова за експертност, която да преодолее популизма. "Приемането на държавния бюджет винаги е съпътствано с емоции, които понякога възпрепятстват търсенето на най-подходящите решения" - посочи Денков и призова дискусията да се води на база на истинската картина в държавата и постижимото с оглед извънредната ситуация бюджетът да се приема след средата на годината. Той предупреди, че по-дългосрочни политики ще се залагат не в тазгодишния бюджет, а в този за 2024 г.

В проектобюджета е заложен дефицит от 3% и ръст на икономиката от 1,8%. Очакваната годишна инфлация е 8,7%.

Бюджетът на НЗОК

По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението. Заложените средства са общо 7 млрд. 27 млн. и 213 хил. лв.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира, че се прави плах опит да се промени тенденцията при съставянето на бюджета на НЗОК. За първи път виждаме до 24% ръст на доболничната помощ и на профилактиката, отбеляза той, цитиран от БТА. Досега никога АИКБ не е подкрепяла бюджета на здравната каса, но този път ще го подкрепи символично. Велев изрази удовлетвореност от въвеждането на електронната система в здравеопазването.

Българската стопанска камара (БСК) ще потвърди принципната си позиция за подкрепа на бюджета на НЗОК, каза Добри Митрев. Той отбеляза, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са около 4,6%, което е наполовина по-ниско от средното за Европа (7-11%). Той изтъкна, че доплащанията са в размер на още 48%, "което прави колосална сума". Средствата за превенция са увеличени, но според него е необходимо да са повече. "Не трябва да се допуска гражданите да стигат до болничните заведения, където лечението е много по-скъпо, трябва усилията да са насочени към превенцията", каза Митрев.

Българската търговско-промишлена палата ще се въздържи от подкрепа за проектобюджета, каза Цветан Симеонов. По думите му има неравномерно съотношение при средствата за профилактика и при лекарствата. Разчитаме на ръководството на МЗ за по-сериозен контрол при изразходване на средствата, коментира още той.

Деян Денев от Конфедерацията на индустриалния капитал в България отбеляза като положително разчитането на повече средства за доболничната помощ и профилактиката.

От Съюза за стопанска инициатива определиха проектобюджета на НЗОК като балансиран, който щял да осигури достъпна, качествена и своевременно медицинска помощ на всички здравноосигурени.

Пламен Радославов от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отбеляза като слабост в бюджета на НЗОК политиката за хората с нарушени здравноосигурителни права, които имат право само на спешна помощ. Следователно проблемът остава за болниците, констатира той. Синдикалистът акцентира и върху средствата за медицинските специалисти. Ако продължаваме с такава политика по доходите, няма да има на кого да ръкопляскаме и кой да ни лекува, заяви той. Въпреки критиките КНСБ подкрепя бюджета на НЗОК.

Президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов счита, че чрез проектобюджета се правят добри стъпки, но че цялостно философията в здравеопазването е "сбъркана". Според него големият въпрос касае заплащането на медицинските специалисти. КТ "Подкрепа" също ще подкрепят проектобюджета.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Мистерии в Хераклея Синтика