Минималната заплата остава 710 лева още три години

Министерството на финансите предвижда минималната работна заплата да остане 710 лева до 2025 г. Това става ясно от публикувания проект за решение на средносрочната бюджетна програма за периода 2023-2025. 

В доклада на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев е записано, че осигурителната политика за периода 2023-2025 г. предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивото на 2022 г., както и на размера на здравноосигурителната вноска – 8 на сто.

Запазва се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 710 лв., както и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лв., както и максималният осигурителен доход за всички
осигурени лица за целия прогнозен период – 3 400 лв.

В бюджетната програма се предвижда по-нисък темп при увеличението на пенсиите:

"В периода 2023-2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. При заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход и ниво на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени, процентите по чл. 100 от КСО са съответно 9,1 на сто за 2023 г.; 6,9 на сто за 2024 г. и 5,4 на сто за 2025 г."

За 2023 г. са разчетени и средства за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на
предучилищното и училищното образование до ниво от 125% спрямо средната работна заплата за страната, като се предвижда да продължи реализацията на мерките за подобряване на социалния статус на педагогическите специалисти чрез ежегодното увеличение на средните им работни заплати до това ниво и през следващите две години.

Очакванията за коефициента на безработица са той да следва постоянна тенденция на намаление през периода 2022-2025 г., като се предвижда от 5,0% за 2022 г. да намалее до 4,2% през 2025 г.

В доклада си Василев посочва, че през периода 2023-2025 г. се запазва тенденцията на увеличение на дълга, като се предвижда към края на 2025 г. да бъде достигнато ниво от 54,2 млрд. лв.

Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28,0% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г.

Очакванията са и за продължаващо поскъпване на петрола и неенергийните суровини през 2022 г., което да започне да се забавя през втората половина на годината. Нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя.

Храните ще поскъпнат с до 16,4% на годишна база през декември. Увеличението ще е и заради енергийните стоки, тъй като цените на транспортните горива се очаква да достигнат 25,1% в края на годината.

Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация, поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Услугите ще поскъпнат с 8,1% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – с 6%. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 10,4%.

Средногодишната инфлация през 2023 г. се очаква да бъде 5,1%, като ще продължи да се забавя до 2,7% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г.

Следете новините ни в GoogleNews