Милена Ангелова, ИСС: Трябват спешни мерки за компенсиране на свръх високите и непредвидими цени на ел. енергията

В петък Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет прие ново становище по актуализиран вариант на "Споразумението за партньорство. Програми за програмен период 2021 – 2027 г.". В интервю за OFFNews Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и докладчик към Съвета, заяви, че най-спешните мерки, които правителството трябва да предприеме, следва да са насочени към компенсиране на свръх високите и непредвидими цени на електрическата енергия

Тя допълни, че за да могат гражданите, бизнесът и икономиката на страна да устоят на новите предизвикателства, трябва да се направи много добро планиране на предоставените от европейските фондове ресурси, включително и по Плана за възстановяване и устойчивост. 

Г-жо Ангелова, на последното заседание Пленарната сесия на Икономическия и социален съвет прие акт на тема „Становище по актуализиран вариант на Споразумението за партньорство. Програми за програмен период 2021 – 2027 г.“. Какво наложи Съветът отново да включи в програмата си темата?

Това ново становище цели да помогне на държавната администрация да осигури бърз старт и да определи правилно областите за инвестиране на средствата от ЕС. То посочва потребностите с най-висок приоритет, включително по конкретни програми, според които да се изготвят съответните мерки за подкрепа, за да отговорят най-пълно на потребностите на икономиката, на трудещите се и на обществото.

Нуждата от подкрепа на българската икономика и на предприятията и домакинствата е незабавна, така че те да могат те да посрещнат успешно новите предизвикателства, произтичащи от стремителното и трудно за прогнозиране повишаване на цените на електрическата енергия, енергоносителите и горивата, от нарушените вериги на доставки – поради продължаващата пандемия от COVID–19, военния конфликт между Русия и Украйна и наложените санкции, натиска върху въглищните централи и по-високите цени на квотите за емисии парникови газове с цел ускоряване постигането на целите за климатична неутралност, от увеличаващата се инфлация, както и от други конюнктурни фактори.

Отговорните институции съобразиха ли се с направените от Икономическия и социален съвет препоръки в становището, което приехте през предходната година?

На своята пленарна сесия от 28 май 2021 година Икономическия и социален съвет прие становище по „Споразумението за партньорство и програмите към него за програмен период 2021- 2027 г.“. Голяма част от препоръките в него бяха възприети от Министерство на финансите, Централно координационно звено и от ресорните министерства, изготвящи съответните програми.

Забавянето на приемането на европейското законодателство и на подписването на Споразумението за партньорство, наложиха изготвянето на „Становище по актуализиран вариант на Споразумението за партньорство и оперативните програми за програмен период 2021 – 2027 г.“. То е с конкретна насоченост и е изготвено във формат, който да е лесен за директно практическо прилагане от управляващите органи.

Какво е Вашето мнение като докладчик по становището и представител на работодателите в ИСС - големи ли са рисковете за българския бизнес и обществото от забавянето на старта на програмите от настоящия програмен период с повече от година и половина?

Всяка подкрепа е важна в тези трудни времена – за производствени инвестиции, които да насърчат растежа и разкриването на качествени работни места; за подобряване на енергийната ефективност; за дигитализация на малките и средни предприятия и за усвояване на дигитални умения – както базови, така и специфично необходими за ключови за конкурентоспособността ни професии; за насърчаване на мобилността на работещите и повишаване на тяхната квалификация; за подкрепа на иновациите; за повишаване на уменията за интелигентна специализация.

Всеки ден закъснение намалява все повече несъществуващите вече – след 2 години на пандемия и повече от година на непредвидим ръст на цените на електрическата енергия и горивата – на фирмите и на гражданите и увеличава пропуснатите възможности за тях. За да могат гражданите, бизнесът и икономиката на страна да устоят на новите предизвикателства, както и да се изпълнят амбициозните цели, заложени във връзка с изпълнението на Зеления пакт и приоритетните цели на Европейския съюз, следва да се направи много добро планиране на предоставените от европейските фондове ресурси, включително и по ПВУ. Становището на ИСС е насочено да даде идеи именно в тази посока.

Какви са препоръчаните от Икономическия и социален съвет действия, които българското правителство (институции) трябва да предприеме, за да „навакса“ закъснението на програмите?

За да се навакса същественото закъснение на стартирането на програмите за настоящия програмен период, ИСС представя предложения за приоритетни операции в подкрепа на българския бизнес и заетостта. С тях се предлага на Управляващите органи да стартират изпълнението на програмите от новия програмен период 2021 – 2027 г.

Те следва да бъдат включени при разработването на първите Индикативни годишни работни програми на програмите за периода 2022 – 2023 г., като за някои от програмите са предложени и примерни критерии за избор. Една част от идеите на ИСС са дори вече приети и приложени – например по отношение на Програма „Развитие на човешките ресурси“.

Какво е Вашето експертно мнение за това къде трябва да бъдат фокусирани усилията на управляващите органи? Кои са мерките с най-висок приоритет, които трябва да стартират веднага - без забава?

Най-спешните мерки следва да са насочени към компенсиране на свръх високите и непредвидими цени на електрическата енергия посредством подкрепа по всички елементи за насърчаване на конкурентоспособността – за развитие на управленски капацитет, технологична модернизация, продуктова диверсификация, повишаване на общата ресурсна ефективност на предприятията, в т.ч.: енергийна ефективност, оптимална организация на човешкия капитал, максимално оползотворяване на материалните ресурси и възможностите за рециклиране и приоритизиране на дейностите в областта на кръговата икономика, в т.ч. внедряване на нови технологични решения.

ИСС изразява дълбоко безпокойство от ежегодния отлив от българския пазар на труда по демографски причини на над 50 хил. души, от недостига на квалифицирани кадри и от задълбочаването на неравенствата в обществото, което забавя и пречи на икономическото развитие на страната и на подобряването на общественото благосъстояние на гражданите.

Това изисква особени усилия за максимално ефективно включване на пазара на труда на всички български граждани, повишаване на квалификацията и надграждане на уменията на вече съществуващия и на новоприетия персонал и подготвеността за професионално развитие на работното място, включително чрез прилагане на менторство и нови модели за управление на човешките ресурси.

Какви са основните акценти в становището на ИСС? Какви препоръки отправяте към институциите?

ИСС предлага въпросите, свързани с наблюдението, разработването, отчитането, изпълнението, възлагането и предоставянето на безвъзмездна финансова помощ да се уредят в обща рамка, с необходимите критерии за допълняемост и синергия и съответно - за адекватна демаркация на интервенциите. Тази рамка трябва да осигури конкретно и ясно проследяване и обвързване на всички мерки и дейности по всички стратегически документи и програми и планове, с цел постигане изпълнение на хоризонталните приоритети.

Тази рамка, заедно с отделните нормативни актове, които я съставят, следва да бъде обсъдена отделно и със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество или друг подходящ формат, поради нейното ключово значение за социално-икономическите условия в страната. След нейното приемане, инвестициите, предвидени в ПВУ, следва да се реализират без повече забавяне, тъй като те са насочени към изпълнението на важни реформи и са основа за успешното изпълнение на операциите в рамките на програмите по Споразумението за партньорство.

ИСС е твърдо убеден, че прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства може да бъде постигната само чрез паритетно представителство на държавата и на социалните партньори в органите за управление и контрол на съответните програми, както и на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Следете новините ни в GoogleNews