КЗК скоростно реши случая с ремонта на МиГ-овете, който все пак се отлага

Последна промяна на 02 януари 2018 в 15:56 10583 1

КЗК скоростно реши случая с ремонта на МиГ-овете, който все пак се отлага

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е произнесла в последните дни на 2018 година по случая с ремонта на изтребителите МиГ-29 от състава на българските Военновъздушни сили.

Произнасянето на КЗК е в рамките на близо две седмици след внасянето на жалбата срещу обществената поръчка на Министерството на отбраната за ремонт на изтребителите, която беше обжалвана от украинската държавна фирма „Украинмаш“. Практиката на КЗК показва, че подобни определения се правят в рамките на месец.

Впечатление прави, че произнасянето е сходно с мотивите, с които Министерството на отбраната оспорва жалбата на украинците.

Военният министър Красимир Каракачанов обяви обжалването на процедурата от украинците като саботаж и заяви, че „Украинмаш“ нямат лиценз за ремонт на съветските изтребители. В същото време на военното министерство бяха необходими месеци в корепсонденция с руската държавна компания „АД „Руска самолетостроителна компания „МиГ“ дали Чернишевските заводи са нейна собственост и дали имат лиценз за ремонт на двигатели за изтребителите МиГ-29. Това беше повод ремонтиран двигатели да не могат да бъдат монтирани на бойните ни самолети. 

Проблемът с ремонта на руските двигатели идва на фона на отказа на Народното събрание да стартира процедурата за купуване на нови изтребители. Военният министър Каракачанов се съгласи с това решение, като заяви, че в надпреварата трябва да участват повече участници. 

Един от основните аргументи на КЗК за неоснователност на жалбата на украинците е, че не са предоставени доказателства за това, че руската РСК МиГ не може да извърши ремонта на двигателите и че с намерението на българското МО да подпише рамково споразумение с руснаците накърнява интересите и на други заинтересовани фирми, каквито в сучая са „Украинмаш“. Украинската фирма твърди, че РСК МиГ не притежава нито един лиценз за ремонтните дейности, които са посочени в техническата спецификация на Министерството на отбраната. 

КЗК е счела, че за това няма приложени доказателства. 

Друга основна критика на украинците е, че българското МО не може да докаже по какъв начин е определило стойността на поръчката и поставя под съмнение прозрачността при харченето на публични средства. Под съмнение се поставят и някои от изискванията в техническите иисквания, в които е фиксирана цена за един летателен час срещу осигуряването на живот на двигателите от 1450 часа, от които 1000 ч. на 12 бойни самолета, и 450 ч. на 3 учебни изтребителя. 

Според жалбоподателя това е едно "неосъществимо пожелание", тъй като не е посочено как е определена тази цена и не става ясно как по какъв начин ще бъде осигурен точно цитираният нальот. Украинците твърдят, че животът на двигателите на учебните изтребители трябва да бъде по-дълъг, тъй като на тях пилотите се обучават. 

Не на последно място украинците смятат, че българското МО не спазва решението за налагане на санкции срещу Русия.

В писмено становище Министерството на отбраната оспорва жалбата като твърди, че в нея няма доказателства за изложените твърдения. МО отговаря и на въпроса за санкциите - ремонтът на двигателите влизал в хипотезата за изключение при предоставянето на услуги и резервни части, когато става въпрос за "поддръжката и безопастността на наличния капацитет в рамките на Съюза".

От МО наблягат на факта, че възпрепятстването на поръчката ще има сериозни последици за сигурността на страната - затруднение в изпълнението на задачите по Air Policing, компрометиране на безопасността на полетите, заради което бойните пилоти няколко пъти вече отказаха да летят, както и физическо и психическо натоварване на личния състав от нерешаването на проблема с изтребителите. 

МО определя наложителността за сключване на рамково договор с факта, че през тази година изтича ресурсът на различни агрегати от системата катапултиране, което е критично за функционирането на бойната авиация.

КЗК отхвърля жалбата на украинците с подобни на Министерството на отбраната мотиви - не са предоставени доказателства за твърденията:

В случая, жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, включително и неговите, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван, чрез налагането на обезпечителната мярка. В жалбата са посочени само съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на издаденото решение за откриване. Следва да се отчете обстоятелството, че на този етап от производството, решаващият орган не обсъжда и не се произнася по въпроса за допуснати нарушения при откриване на процедурата, защото по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. В този смисъл, изложените твърдения не следва да се считат за мотиви, обосноваващи извод за нарушаване на интересите на страните, включително и на жалбоподателя, от продължаване на процедурата.

КЗК се съгласява и с мотивите, че спирането на поръчката би оказало негативно въздействие, "както върху възложителя, така и върху особено важни държавни и обществени интереси".

Решението на КЗК може да бъде обжалвано пред съда, което засега спира провеждането на поръчката. В края на годината правителството пренасочи заделените за ремонта на двигателите средства за други нужди на ВВС.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1010

3

Petar Doynov

03.01 2018 в 20:03

Та, здравейте приятели. Или, както беше името на оня приятен фантастичен филм - Back to the Future.
И да, мисля, че "КЗК се е произнесла в последните дни на 2018 година" (както чета в първия ред на статията, още), ама малко по-другояче, нали? :D