Как беше взето решението за АЕЦ "Белене" (стенограма)

Доклад относно отменяне на Решение №259 на Министерски съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене” като обект с национално значение, Решение №260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” и отменяне на решението по т. 57 от Протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 29 април 2004 г. и възлагане на министъра на икономиката, енергетиката и туризма внасяне на предложение за нова ядрена мощност на площадка „Козлодуй”

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник-министър председателят и министър на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма.

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин премиер, позволете ми да прочета доклада, с който внасяме това предложение.

Докладът е от г-н Симеон Дянков – заместник-министър председател и министър на финансите, и от мен, Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма.

На основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация представяме на Вашето внимание доклад и предложение за вземане на решение на Министерския съвет за отмяна на Решение №259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение, Решение №260 от 2005 г. на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ и отмяна на решението по т. 57 от протокол №17 от заседанието на Министерския съвет от 29 април 2004 г.

През 1981 г. правителството на Република България утвърждава площадка „Белене” за изграждане на втора атомна централа на река Дунав.

През 1990 г. е взето решение за спиране на проекта, като на този етап строителството на първи блок е в напреднала фаза.

На 20 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за възобновяване на проекта „Белене”, а на 29 април 2004 г. е взето принципно решение на Министерски съвет за изграждането на АЕЦ „Белене”.

През 2005 г. е проведена процедура за избор на изпълнител, като техническото задание към кандидатите предопределя възможните участници в процедурата, а имено – ЗАО „Атомстройекспорт” и „Шкода”, Чехия, която използва същата технология като „Атомстройекспорт”.

За изпълнител на строителството е избрано ЗАО „Атомстройекспорт”, което е следвало да инкорпорира съществуващото оборудване на площадката на АЕЦ „Белене”.

От предложението на одобрения кандидат не може да се установи и калкулира крайна цена за изграждането на АЕЦ „Белене”. Не е направен и анализ за това каква ще е стойността на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща отделно, и без която не може да функционира централата.

Не е осигурено финансиране както за строителството на АЕЦ „Белене“, така и за изграждане на съпътстващата инфраструктура.

На 29 ноември 2006 г. е подписано Споразумение между „НЕК“ ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт“, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство (договор за ИДС).

Срокът за сключването на ИДС договор многократно е бил удължаван, но до края на мандата на Тройната коалиция такъв ИДС договор не е бил подписан. Вместо това, с допълнения към Споразумението от 29 ноември 2006 г. са поръчвани отделни части от проекта „Белене“, включително и за изработка на оборудване с дълъг цикъл на производството, изработка на техническа документация и т. н. и са поети значителни финансови ангажименти, без да са осигурени необходимите за това средства.

На 10 юни 2008 г. „НЕК“ ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт“ подписват Допълнение №3 към Споразумението от 29 ноември 2006 година, в което са определени дейностите по демонтиране на съществуващи сгради, конструкции и части, които няма да бъдат интегрирани в проекта. Тези работи са в размер на допълнителни над 100 милиона евро и не са включени в цената на споразумението, а са договорени отделно с въпросното Допълнение №3.

Без да е одобрен технически проект от Агенцията за ядрено регулиране, на 5 ноември 2008 г. „НЕК“ ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт“ подписват Допълнение №5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и изработване на оборудване с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2. В това допълнение е включено основното оборудване (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и други).

Общата базова стойност на поръчаното оборудване е в размер на допълнителни над един милиард лева.

В периода на управление на сегашното правителство и при условията на световна финансова и икономическа криза бяха положени всички усилия да се структурира проектът по начин, който да защити най-добре националните интереси, и да се постигне диверсификация и да се намери стратегически инвеститор и финансиране за проекта.

Подписаните през 2008 г. споразумения и поетите ангажименти влошиха драстично финансовото състояние на „НЕК“ ЕАД. Компанията изчерпи финансовите си възможности за продължаване на дейностите по реализация на АЕЦ „Белене“. Подобен по мащабите си проект не може да бъде подкрепен финансово и от българската държава.

С оглед на всички посочени по-горе факти изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с произведеното вече оборудване изглежда далеч по реалистично. На площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е изградена по-голяма част от съпътстващата инфраструктура, проектът би могъл да бъде диверсифициран и дава по-голяма възможност за намиране на стратегически инвеститори.

Не на последно място, строителството на 1000 MW ядрена мощност е по-близо до финансовите възможности и енергийните нужди на Република България.

В допълнение, реализирането на проект за изграждане на 7-ми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ ще гарантира бъдещето на ядрената енергетика в страната.

Усилията на българската енергетика трябва да бъдат съсредоточени и към постигането на по-висока енергийна ефективност при производството, преноса и потреблението на енергия.

Такива проекти спомагат за опазване на околната среда, повишават качеството на живот и гарантират висока възвращаемост на инвестираните средства.

С оглед на високата концентрация на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в Североизточна България, изграждането на високоефективна газова централа на площадката на АЕЦ „Белене“ ще гарантира балансирането и общата сигурност на електроенергийната система.

Реализацията на проект от такъв характер ще запази възможността за създаване на заетост и устойчиво икономическо развитие на региона.

През последните три години правителството на Република България положи огромни усилия, но невъзможността да се осигури диверсифицирането на проекта АЕЦ „Белене“, да се намери стратегически инвеститор и финансиране на проекта правят проекта неосъществим.

„Национална електрическа компания“ ЕАД и Българската държава нямат възможност да продължат дейностите по финансиране на проекта АЕЦ „Белене“.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация предлагаме на Министерски съвет да разгледа и приеме приложения по-долу проект на решение.

Ако ми позволите ще ви прочета и проекта на решение:

1. Отменя решенията по т. 57 от Протокол 17 от заседанието на Министерския съвет от 29 април 2004 г.

2. Отменя Решение №259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка Белене” като обект с национално значение.

3. Отменя Решение №260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка Белене.

4. Да се проведат преговори за уреждане на отношенията между „НЕК” АД и „Атомстройекспорт” ЗАО във връзка с решенията по точки 1, 2 и 3.

5. Възлага изпълнението и контрола на решението по т. 4 на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

6. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да внесе в Министерския съвет предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми колеги, чухте мотивите. Няколко години ни отне да стигнем до днешния извод. Направихме всичко възможно да потърсим рационалност, да потърсим финансиране, да потърсим диверсификация, да потърсим голям европейски инвеститор.

Тук мога да кажа спокойно, че руската страна няма никаква вина за този проект. Те произвеждат реактори – който иска, да ги купува. Компрометирането на проекта „Белене” идва от неговите първоначални стъпки. Някой ще каже, да, това било много важно. Чухте, 81-ва година е започнало, сега ако не ме лъже календарът е 2012 г. Колко години прави това? 33 години се умува по този проект! Има доклади за разлома на Вранча, и за опасности, които дебнат там една подобна ядрена централа. В същото време, за съжаление, и във „Фукушима” аварията нанесе огромен удар върху ядрената енергетика. И, разбира се, държави от ранга на Германия, Италия, Австрия и много други приеха дори специални програми на тази тема. Но за България ядрената енергия е важна и ние ще я развиваме.

Защо проектът е компрометиран и нито един голям инвеститор не пожела да дойде тук? Дават се примери с няколко, които са дошли, но те не са големите инвеститори, големите фирми с име, които ние търсихме в проекта не само като акционери, а и като технология, гаранция за сигурността и всичко останало.

Защо казвам, че е компрометиран проектът още с неговото стартиране? И тук има гигантски далавери, които са направени, и аз съм убеден, че рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение. Ние, като членове на Европейския съюз, прекрасно знаем, че конкурсното начало на всяка една поръчка е водещото за нейната прозрачност, публичност и гаранция за един качествен проект. Какво правят те? Тъй като са дадени огромни пари и почти е било похлупака да сложат на ядрената централа на „Белене”, това е някъде 1990-1991 г., взима се решение тогава да не се строи и всичко това започва обратно да се връща. Сега по памет не ми е да цитирам цифри, но който му е интересно, Делян Добрев може да ги запознае. Едно по едно нещата се продават, връщат, и се стига до нов конкурс. Само че новият конкурс как го правят? Казват, на базата на съществуващите бетони, защото горе-долу това е имало, и площадка, обявяваме конкурс за довършване. И естествено тогава могат да дойдат само тези, които са го строили. Не могат да дойдат японци, американци, французи, китайци, корейци, тези, които имат. Разбира се, който е щял да даде най-добрата оферта, той да го спечели. Но те пускат конкурс за подобна довършителна работа. Когато вече всичко приключва, решават обаче, че няма да го довършват, а ще го събарят.

Въпросът е и затова толкова трудно стигнахме до това решение, защото не е да кажем ОК, било каквото било, загубила е България милиард и кусур, и приключваме. Те са ни оставили и дългове, които още да платим, 500 милиона трябва да платим, взели са кредит да разрушат това, върху което са направили конкурса, че ще достроят. С три транша са ги смукнали и са ги приключили. И сега май месец ние на „Париба” дължим половин милиард. В същото време лихвата по този кредит са използвали точно по време на изборите и се е увеличила десет пъти. И ние за тези три години върху този кредит сме платили още сто милиона. Понеже тук се пазарите с мен за сто хиляди, за двеста хиляди, така сме, за 10 милиона за образованието говорим, че 2016 г. ще ги имаме. А ние сто милиона сме платили по лихви на кредита за „Белене”.

Разбира се, Тройната коалиция прекрасно е знаела, че подписването на ИДС контракта ще е пагубен за евроатлантическото поведение на България и затова те не са го подписали. Чакали са да дойдем ние, да го подписваме ние. Но в същото време, ако обърнете внимание на плащанията съгласно международното право - когато си плащал по най-скъпата индексация, си приел договора. Това е голям проблем. В същото време аз поне сто пъти публично съм ги питал – и Първанов, и Станишев, да кажат: колко се договорихте, когато подписахте договора? Защото те казват една смешна цена, на която самите руснаци се смеят, когато бяха тук, че за четири милиарда били сключили договор. Но не казват каква е ескалацията. И когато сложиш ескалацията, която всъщност те са я приели, правейки няколко плащания, тя си излиза шест милиарда.

След това казват – вземете кредит или ще ви дадем пари, финансов ресурс, да я построите. Само че този финансов ресурс струва пари, нали, Горанов? Сложете 10% лихва. Сто пъти ние попитахме: на каква лихва, колко пари ще ни струва този кредит? До ден днешен, между другото, нямаме отговор. На 6 милиарда 10% лихва за шест-седем години строителство са по 600 милиона на година, 3-4 милиарда евро отгоре. Плюс 6 милиарда цена, колко прави? Десет милиарда евро. По трънския курс по две, 20 милиарда лева. Тези 20 милиарда ние ще ги връщаме. И прибавете към тях поне един милиард лева за електропреносна система от „Белене” нататък. Питам, ние колко години ще връщаме тези пари?

Тук въпроса бихте ми го задали: А за „Козлодуй”? Първо, за „Козлодуй” е приета централата и от населението, и от хората, и от Европа, и от света. И там ние ще се бием до смърт за удължаването на реактори пети и шести. Имаме електропреносна система, имаме инфраструктура, имаме 1000 инженери от първи, втори, трети, четвърти блок, които са там, обучен персонал, всичко. И е нормално, когато имаш пети и шести блок, образно казано, двойки, да сложиш и две плюс до тях. А когато си разчистим площадките на едно, две, три, четири, правим и осми блок там. Така или иначе, ние до десетина години нямаме проблем с тока като производство на ток. Ние и сега изнасяме ток. А ядрените мощности са такива, че те не се балансират, в смисъл, колкото изкараш, ако няма на кого да го продадеш, той отива по жиците и заминава.

В същото време, понеже не ни е чуждо добруването на този регион, една модерна газопарова централа на мястото на тази, на разломната местност, за нея няма опасност от земетръс на „Белене” при наличните площадки, аз мисля, че е една прекрасна възможност за този регион да строи, да работи, да се развие, а и той ни е жизнено важен за балансиращата енергия. Извинявам се на тези, които не разбират от енергетика, но е важно да ви го обясня за балансиращите мощности, защото там, знаете, имаме много ветропаркове, много соларни паркове, а когато не духа вятър или не пече слънце, пак е необходим електрически ток. Именно с подобни централи се балансират тези мощности. Отделно правим и „Горна Арда” от догодина, и продължаваме да се развиваме и в така наречените зелени енергии, тъй като ние имаме подписано за присъединяване няколко хиляди мегавата, нали Добрев, в зелените енергии. Но това просто ви информирам.

Освен това вече има практика в света и ние на „Козлодуй” можем да сложим като начало този реактор сега, който имаме произведен, октомври месец ще е готов. Така и така сме дали кош пари до тук, ще си го доплатим, ще си го вземем, паралелно с това ще си правим процедурите за „Козлодуй”.

Още няколко важни неща. Това като наше решение сме го взели преди няколко месеца. И аз истински се забавлявах, нас ни обвиняват в полицейщина, но имам чувството, че съм обграден от шпиони и всички наши решения, днес като го видях Костов по Би Ти Ви същото, което като решение днес взимаме, той същото го показва. И няма да се учудя сега, ако отиде и каже – той Борисов се съобрази с нашите предложения, на „Синята коалиция”. И тук виня някои хора, които участваха в преговорите, защото повтарям, Дянков и Трайков ги пратих да съобщят това на руската страна преди няколко месеца.

Завчера проведох с новия президент на Русия Путин разговор, защото считам, че първо, нито на мен, нито на него ни отива да влачим една тема толкова години и в България да се създават позиции „за” и „против” Русия и „Белене” да се превръща в един проект на раздор, вместо на взаимно разбирателство. Самият той беше положил усилия, така както аз, още преди три години му бях казвал, че ако не намерим голям инвеститор, който да влезе в проекта, няма да направим само българо-руска централа. Така че, в този разговор счетох за нужно като партньори в проекта да го уведомя какво решение сме взели и не правих изявление по тази тема, тъй като исках да се вземе решение на Министерски съвет и едва тогава да направим необходимите коментари.

Така че, аз считам, че това наше решение е възможно най-доброто за страната. То дава възможност да се продължи работата ни в ядрената енергетиката. Дава възможност да се направи хибрид с диверсификация на „Козлодуй” и на гориво, и на останали системи, особено ако се подмени турбината. В смисъл, тя трябва задължително да се подмени. С една нова турбина мощността може да се вдигне с около 150.

Повтарям, над 21 милиарда ако се задължи държавата, това са огромни финансови ресурси. Освен това, на всички, които говорят, че няма опасност от земетресение, няма опасност от еди какво си, има доклади на БАН, има други доклади и аз лично си го спомням земетресението във Вранча. Дори бих казал, че най-технологичната нация, японската, не може да предвиди какво може да се случи в дадена ситуация, дори и те. Напомням на всички, които ще кажат, че, не дай, Боже, при авария в „Белене” при дадено земетресение или нещо подобно всички разходи, това са за тези, които казват „Защо не вземете примерно руските пари и не я направите централата, да работи 15-20 години, през тока да се изплаща този кредит и примерно след 20 години да стане ваша”. Ами защото сто процента рискът се носи от държавата домакин на централата. Сто процента. Вие видяхте, че една Япония от втора сила в света милиарди, стотици милиарди са й загубите. Просто България няма да я има на картата.

И когато всичко това „за” и „против” го направихме, аз считам, че взимаме едно правилно решение. Фактът, че нещо 33 години не е станало, има нещо, което да му тежи. Затова аз съм доволен, че и господин Путин прие моите тези като правилни и именно затова, защото много ми се иска да приключим с тези проекти, защото след „Бургас-Александруполис” това е вторият проект, който канцелираме. Да отиде делегация, водена от министър Добрев, да уточним, по възможно най-дружеския начин да приключим с всички тези проекти, да намерят решения, да не се отива на съд да се харчат грешни пари, веднага да се стартира процедура за „Козлодуй” и съответно пак същите тези решения да се вземат за намиране на инвеститор, съвместна компания да се направи, да се търси хибридният модел. Въпрос, който вече екипът на Добрев трябва да го направи по най-бързия начин. Затова се разбрахме, за да не се поддаваме на медиен натиск, на медийни коментари, което да изостри отношенията между нашите страни, да отиде наша делегация, да действаме съответно по приключване на този договор, ускоряване на действията по „Южен поток”, защото чрез „Южен поток” става газоразпределителен център на Балканите и той е изключително изгоден за България. Напомням само на тези, които не знаят, че акционери, собственици на проект „Южен поток” са най-голямата държавна френска компания Ливи Сити Дьо Франс,най-голямата италианска „Ени”, най-голямата германска, така че в тази посока ние работим действително с един много мощен европейски консорциум и в това отношение указанията, които съм дал, максимално бързо да се работи по създаването на компания и това, което Путин ми каза, че декември 2015 г. трябва да тече газ. Беше изключително доволен и от това, че турският премиер Ердоган е подписал всички надлежни документи за минаване през икономическата зона на Турция за „Южен поток”, така че в тази посока ни остава този проект.

Съответно веднага да се отпочнат процедури, да се види дали не може при сегашните възможности на площадката „Белене”, все пак там толкова пари са сложени, ще моля и госпожа Караджова тук да се включи, колко по-бързо можем да започнем изграждането на газопарова централа, модерна, мощна, която да балансира електрическата енергия.

НОНА КАРАДЖОВА: Само да припомня, че и за „Козлодуй” трябва нова оценка по въздействие върху околната среда.

БОЙКО БОРИСОВ: Отпочвайте я веднага. „Белене” е чакало 30 години. Четири-пет години, и шест може да изчака, но да направим една съвременна централа, която да няма риск. Защото, знаете ли какво може да се получи, ако направим само българо-руски проект? Да работи 15 години, да си върнат парите и когато стане наша, Европа да каже, както беше с първи, втори, трети и четвърти блок: или затваряйте, или няма да ви е хубаво.

НОНА КАРАДЖОВА: В момента, в който инвеститорът входира проекта в министерството, веднага ще се стартира.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Това е по тази точка.

Приема се точка 39.

Следете новините ни в GoogleNews