Интернет доставчиците щe блокират нелицензираните хазартни сайтове

Интернет доставчиците ще блокират достъпа до хазартни сайтове, които не са лицензирани. Решението на Държавната комисия по хазарта, което предстои да бъде одобрено и от Софийския районен съд, бе одобрено на второ четене от народните представители. Законопроектът за регулиране на онлайн залаганията предизвика доста спорове при първото му четене. Един от основните проблеми бе именно текста, предвиждащ възможността за блокиране на достъпа до интернет сайтове, предоставящи хазартни услуги, за което обаче няма лиценз. Представители на интернет доставчиците остро възразиха на това те да се занимават с блокирането на нелицензирани хазартни сайтове, като мотивът им бе, че това би довело до допълнителни разходи за тях. Правозащитници и граждански организации пък коментираха, че въпросният текст би могъл да се ползва за прецедент, след което и да стане основание за блокиране на достъпа и до различни други сайтове и най-вече торент сайтовете. Първоначалната идея бе хазартните сайтове да бъдат блокирани от ГДБОП. При обсъждането в Бюджетната комисия обаче надделя идеята това да стане задължение на интернет доставчиците, което и бе прието от народните представители и то без особени спорове. При гледането на второ четене Румен Овчаров от левицата поиска отпадането на изискването за черен списък на нелицензираните сайтове, който да се поддържа от Държавната комисия по хазарта и да се публикува на нейния сайт. Той се аргументира с това, че далеч по-практично и работещо би било нарушителите да бъдат преследвани направо като такива на Закона за хазарта. Депутът от ГЕРБ Деян Червенкондев контрира, че евродирективи давали възможност за създаването на такъв черен списък. В крайна сметка черният списък остана. Според приетите промени интернет доставчиците трябва да филтрират сайтовете всеки ден. Ако те не блокират достъпа на потребителите до нелицензирани интернет сайтове за залози и букмейкъри в срок от 72 часа след добавянето им в черния списък, интернет доставчиците ще трябва да плащат глоби, които може да стигнат до 20 хил. лв. Ако от Държавната комисия по хазарта откажат лиценз на сайт за хазартни залагания, въпросният сайт трябва да спре дейността си в България. Срокът за това започва да тече от момента, в който името на компанията бъде оповестено в сайта на комисията. Депутатите продължават гледането на промените в Закона за хазарта на второ четене. Сред някои от по-интересните промени е това лицензът за организиране на хазартни игри по интернет да се издава само на фирми, чието комуникационното оборудване и централен пункт на компютърната система са на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. Те трябва да имат открита сметка в банка в България, в която да се депозират залозите, както и система, с която да се идентифицират участниците в игрите. Операторите ще трябва да имат още автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция за приходите, включително за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби. Освен това игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера трябва да са утвърдени от комисията по хазарта. Законопроектът предвижда забрана за рекламирането на залаганията. В новия проектозакон като реклама се приема разпространяването на всякаква информация, която цели да предизвика или задържи интереса към хазартни игри. Такива са дейностите, които информират обществеността за провеждането на хазартна игра на определено място и приканват гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Промоциите за хазартни игри, които създават впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, също се забраняват. Освен това пряката и непряката реклама чрез известни хора също няма да се допуска, като се предвидени сурови глоби за нарушителите. Непотърсените електронни съобщения като тези, които пускат от телевизионни предавания, също ще се считат за непозволена реклама. Единственото позволено на букмейкърите е да поставят рекламни пана с логото си в рекламите по вестници и списания, както и на стадиони или спортни зали. Предвижда се и повишаване на изискванията към игралните зали - игралните заведения и казината вече ще трябва да отстоят на поне 150 метра от училища, казарми и болници в градовете с население до 50 хил. души, а в по-големите минималното разстояние ще бъде 300 метра. Има изискване и за минимум 150 и 30 игрални места в залите, отново според броя на населението. Лицензирането на нови хазартни оператори ще става при доказване на определени инвестиции. При искане за лиценз за период от 10 години трябва да има вложения за над 1 000 000 лв. за организиране на числови лотарийни игри от типа на бинго. 2 000 000 лв. - за игри в игрално казино, 400 000 лв. - за томболи, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати. Поне 10 000 000 лв. инвестиции ще трябват за организиране на традиционна лотария, числови лотарийни игри тото и лото, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти. Онлайн хазартът пък ще трябва да има поне 2 млн. лв. инвестиции, а фирмите, занимаващи се с разпространение на игрално оборудване - 1 200 000 лв.