Янез Копач: Трябва да осигурим достатъчни трансгранични потоци от електроенергия

"Във всички постсоциалистически страни изкривяването на цената на електроенергията чрез регулация продължи да действа като в миналото, затова и либерализацията на пазара на електроенергия винаги води до спад в цените за така наречените търговски потребители и съответно до увеличение за домакинствата".

Това заяви Янез Копач, директор на Секретариата на Енергийната общност, в интервю за единадесетото издание на годишната класация TOP 100 SEE на SeeNews, което предстои да излезе на 09.10.2018 г.

„Опитът показва, че през първата или втората година след либерализацията много малка част от потребителите променят своя доставчик. Това е така, защото липсва доверие в новите енергийни компании. Но това може да се промени значително с течение на времето. Най-важните инструменти за насърчаване на смяна на доставчик са публични кампании на потребителски организации, на енергийни регулатори и доставчици на енергия, които се конкурират помежду си на пазара. Въпреки това най-важната предпоставка е цената да оправдава разходите. Ниските и регулирани цени не успяват да активират потребителите на енергия“, коментира Янез Копач.

„По времето, когато бях министър на Словения, отговарящ за енергетиката, страната точно финализираше присъединяването си към ЕС и ние либерализирахме пазара на електроенергия. Цената на електроенергията за домакинствата се увеличи с 18% за една година, но по-късно отново леко се понижи“, дава за пример Копач.

Консумацията на енергия обикновено не се увеличава заради либерализацията. Това, което е нужно да гарантираме, е че мрежовите връзки между две държави позволяват достатъчен междусистемен капацитет, отговарящ на нуждите на един либерализиран пазар. Трябва да осигурим и достатъчни трансгранични потоци от електроенергия. Също толкова важно е да се гарантира, че в държавите от ЕС и в държавите, които са част от по-широк европейски пазар, се прилагат еднакви правила, регулиращи трансграничната търговия с електроенергия, коментира той.

Страните от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС, а именно Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Молдова, Черна гора и Сърбия, вече са част от европейския енергиен пазар чрез членството си в международната организация, наречена Енергийна общност. Основната й цел е да подпомогне прехода на тези държави към модела на ЕС за управление на енергията, да разработи адекватна регулаторна рамка и да либерализира техния енергиен пазар. Това е и гаранция, че всяка реформа се извършва стъпка по стъпка, подкрепена от достатъчни мерки за защита на потребителите, особено за най-уязвимите слоеве на обществото, подчерта Янез Копач.

Той обяснява нуждата от процеса на либерализация така: „Макар да е вярно, че либерализацията обикновено води до увеличение на цените за битовите клиенти в Югоизточна Европа, потребителите в страните в региона, които не са членки на ЕС, често плащат по-високи цени за газ и електричество. Това се дължи на скрити разходи, които са пряк резултат от това, че пазарите все още не са напълно либерализирани. По-високите цени произтичат от огромни субсидии за въгледобивния сектор чрез различни фискални мерки, които не се видими на сметката за електроенергия, която получават потребителите. Неефективността на един регулиран пазар включва по-високи цени за така наречените услуги за балансиране на електроенергията, тъй като резервният капацитет се предоставя само на национално ниво, а не от най-евтиния възможен източник. Вносът на електроенергия е по-скъп, когато не е налице свързан пазар, който би позволил разпределянето на трансграничния капацитет на мрежата по най-ефикасния начин.

Цялото интервю може да прочетете тук.

На 09.10.2018 г. за единадесета поредна година агенцията за бизнес информация SeeNews  ще публикува годишна класация на най-големите сто компании по общ приход за 2017 година, както и на стоте най-големи банки по общи активи и на най-големите сто застрахователи по брутно записани премии в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия.

Освен основните три класации, SEE TOP 100 включва допълнителни класации, отразяващи както позиционирането през 2017 година, така и през последното десетилетие на най-печелившите и динамични компании, тези с най-голяма загуба, най-успешните индустрии, както и компаниите с най-голям приход на глава от населението.

Изданието включва и интервюта с представители на водещи компании, както и анализи на най-бързо развиващите се индустрии.

Следете новините ни в GoogleNews