Германският бизнес у нас критикува зле подготвените ни висшисти, корупцията и обществените поръчки

Немският бизнес у нас и фирмите, които работят с Германия - най-важният търговски партньор на България - страдат най-вече от лошата подготовка на кадрите, които им осигурява висшето ни образование, от недостатъчно ефективната борба с корупцията и непрозрачните обществени поръчки. Инфраструктурата ни също остава предизвикателство, показва тазгодишната анкета за бизнес средата у нас на Германо-българската индустриално-търговска камара, представена днес от д-р Митко Василев - главен управител на ГБИТК и представител на Бавария в България.

Тя е част от изследване, проведено от 15 външнотърговски камари в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) сред общо 1373 фирми - членки на ГБИТК, 85 от които са в България, между 1 февруари и 1 март 2019 г. 74% участвалите у нас са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители. 26% са големите компании.

В сравнение с останалите държави от ЦИЕ страната ни е на последно място по качество на академичното образование - само 3% от собствениците са много доволни от входното ниво на висшистите си, 18% са доволни. Всички останали изразяват по-скоро негативно или крайно негативно мнение. 14% директно казват, че са много недоволни. Бизнесът се затруднява и в намирането на специализирана работна ръка - 25% са много недоволни от наличното на трудовия ни пазар, 38% са по-скоро недоволни, нито един не казва, че е много доволен.

Най-голямото недоволство на компаниите все пак е борбата с корупцията и престъпността. 62% от анкетираните заявяват, че са необходими повече усилия в тази област (33% са много недоволни, 29% са по-скоро недоволни, 33% са средно доволни, доволни са 4%, много доволни няма).

54% са недоволните от непрозрачността при обществените поръчки: 30% са много недоволни от начина, по който се провеждат, други 24% са по-скоро недоволни. Тук много доволни също няма.

Много доволни няма и от инфраструктурата ни, а най-остро я критикуват 8 на сто. По-скоро недоволни са 24%, за 47% положението е "средна работа".

Цената на електроенергията у нас също е повод за критики, най-крайни са те у 18%, още 21% са по-скоро недоволни, а много доволни отново няма.

Дали евтината работна ръка е повод за гордост или не е въпрос, на който работодатели и служители вероятно ще отговорят по различни начини. Тук сме №1 - цената на труда ни е най-ниска и 3% са много недоволни от това, а 1% - много доволни. Най-големият процент - 43% - е за средно доволните. №1 сме и по ниски данъци.

За поредна година нараства доверието в публичната администрация, където доволни са 23%. По отношение на политическата и социална стабилност и предвидимостта на икономическата политика нивото на удовлетвореност е над средното за Централна и Източна Европа – 31%.

51% са резервирани към настоящата икономическа обстановка в страната - оценяват я като задоволителна, докато други 42% казват, че е добра. 6% я определят като лоша. 60% не смятат, че тя ще се подобри през 2019 г.

36% смятат, че ситуацията за тяхното предприятие тази година ще остане без промяна, 57% - че ще се подобри, а 8% - че ще се влоши. 55% не очакват промяна и в оборота си, 10% са песимисти.

37% планират да повишат инвестиционните си разходи, 31% - да назначават още служители. 

88% от бизнеса потвърждава, че би инвестирал отново в България.

За първа година бизнесът отговаря и на въпроса "Ще се отрази ли излизането на Великобритания от ЕС на компанията ви?" и резултатите показват, че, като цяло, повечето не очакват Брекзит да има сериозно отражение върху работата им в България.

Германия е най-важният чуждестранен пазар за българска продукция. Миналата година износът на България към Германия е на стойност 4,29 млрд. евро или има ръст от 12,3% спрямо 2017 г. Германският внос в България през 2018 г. се равнява на 3,87 млрд. евро. Или с 7,8% повече от предходната година.

Данните на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия сочат, че търговският обмен между България и Германия за 2018 г. достигна нов рекорд: близо 8,26 млрд. евро. При това българският износ към Германия изпреварва вноса от Германия, което означава, че след 2013 г. и 2017 г. България за трети път от началото на прехода има положителен търговски баланс с Германия.

Данните на БНБ за 2018 г. показват нарастване на германските преки инвестиции в България: 184,7 млн. евро (втора позиция, след Нидерландия). За сравнение: нивото през 2017 г. беше 130,7 млн. евро.

За периода 1990-2017 г. германският бизнес е инвестирал 6.9 млрд. лв. в България.

Официалната статистика подценява германските инвестиции в България с около 25% или близо 1,4 млрд. лв, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен по поръчка на Германо-Българската индустриално-търговска камара и представен днес от Калоян Стайков.

Калоян Стайков, ИПИ. Снимка: Александра Маркарян

Според изчисленията на ИПИ официалната статистика подценява или надценява инвестиции в зависимост от това дали крайният собственик на вложението инвестира директно в България, или го прави чрез свои дъщерни компании в други страни.

За да бъдат допълнени официалните данни и измерени т.нар. непреки германски инвестиции, от института идентифицират компаниите с краен собственик физическо или юридическо лице в Германия. По този начин делът на германските инвестиции в България се увеличава от 6,8% от всички преки чуждестранни инвестиции до 8,49%. Това превръща Германия във втория най-значим източник на преки чуждестранни инвестиции в България с дял от 8,49% от всички преки чуждестранни инвестиции след Холандия. Австрия остава на трето място с дял от 8,45% към края на 2017 г. Резултатите от изследването на ИПИ показват, че официалната статистика подценява германските инвестиции в България с около 25% или близо 1,4 млрд. лв.

Близо 66% от всички непреки германски инвестиции, обхванати в изследването, се осъществяват с посредничеството на компании в Австрия. Друга страна, през която преминава значителен поток от непреките германски инвестиции, е Италия – 24%. Холандия се нарежда на трето място с около 10%. 94% от германските инвестиции в България (директни и индиректни) са концентрирани в три икономически дейности: преработваща промишленост (42%), търговия (43%) и финансови услуги (9,3%). Според анализа на ИПИ германските фирми са осигурявали работни места на над 1,6% от всички заети в България или на 35,3 хиляди души.

Най-голяма концентрация, съответно и влияние върху икономиката, се наблюдава в София-столица, София-област, Варна, Габрово и Русе. Значително е и присъствието на германските фирми в Пловдив.

Германо-Българските търговски отношения 2001-2018

Проучване, изготвено от Института за икономическа политика по поръчка на ГБИТК, обобщава положителните тенденции в търговията с Германия. Изследването обхваща годините на подготовка за членство в НАТО и ЕС, както и годините на адаптация към статуса на страна членка на ЕС и на усилия за постигане на конвергенция с държавите с по-висок стандарт на живот.

Ясен Георгиев от Института за икономическа политика представя проучването му. Снимка: Александра Маркарян

По обем на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски партньори на Германия в рамките на ЕС. По значение на търговския оборот България е на 41-во място сред всички 234 държави и територии в света, с които фирмите в Германия търгуват.

За последното десетилетие общо три пъти българският износ изпреварва вноса от Германия - 2013, 2017 и 2018 г. В периода 2001-2018 г. – двустранният стокообмен отбелязва среден годишен ръст от 10%, като само за последните десет години той нараства два пъти и половина - от 3,2 млрд. евро до почти 8,3 млрд. евро.

България отчита положително салдо с единадесет от шестнадесетте германски провинции. След присъединяването на страната към ЕС се забелязва плавно отстъпление от водещата позиция на леката промишленост. Все по-голямо значение за структурата на износа, както към Германия, така и общо, има миннодобивната и преработващата индустрия (мед и руди на благородни метали). Положителният тренд на растеж е видим най-вече в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа индустрия. Като вероятни стимули за експортно ориентиране на секторите с по-висока добавена стойност могат да бъдат посочени както улеснената търговия заради хармонизирането на процедурите и стандартите след членството в ЕС, така и подобрената конкурентоспособност на тези сектори чрез инвестиции, включително такива с произход Германия, посочват авторите.

В периода 2001-2017 г. структурата на износа на България към Германия претърпява значителни изменения. В началото на периода продуктите на леката промишленост доминират експорта към Федерална република Германия, като само облеклата са 48%. 2010 г. е последната година, в която облеклата съставляват най-голямата стокова група в експортната структура (21%), следвани от машините (18%), износът от миннодобивната промишленост формира едва 3% от целия експорт към Германия. 2011 г. - вече е налице принципно нов експортен микс към Германия: началото на тенденция в износа за силно представяне на миннодобивния сектор (най-вече с износа на мед) и на машините (както автомобили, така и частите за тях) – по 19% от износа на България към Германия. 2017 г. - една четвърт от износа се генерира от машини, апарати и електроника, докато износът на мед и други метали формира сумарно 18,1%. Продуктите на шивашката индустрия регистрират спад до едва 8,5%. Партньорството с предприятия от Германия увеличава конкурентоспособността на българските малки, средни и големи предприятия и допринася за трансфера на добри практики.

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) е част от световната мрежа на германските външнотърговски камари. В 92 страни по света те предлагат своя опит, контакти и услуги, както на германски, така и на чуждестранни фирми. ГБИТК е наследник на Представителството на германската икономика (създадено през 1993 г.) и на Деловия клуб на германската икономика в България (основан през 1995 г. и по-късно влят в ГБИТК). Германо-Българската индустриално-търговска камара е официално учредена на 9 март 2004 година на базата на двустранно споразумение между правителствата на Федерална Република Германия и Република България. В ГБИТК понастоящем членуват 600 фирми, институции, организации и физически лица.

Следете новините ни в GoogleNews