Европейската централна банка изпрати становище за законопроекта на БСП за промени в Закона за влоговете в банките, поискано от БНБ. В него ЕЦБ критикува предложеният текст, с който БНБ се задължава да предоставя кредит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при недостиг с мотива, че това накърнява независимостта на централната банка. От друга страна, от ЕЦБ подкрепят друго предложение в проекта - да бъде увеличена годишната вноска от банките за Фонда за гарантиране на влоговете.

Законопроектът

Законопроектът с основни вносители Румен Гечев, Атанас Мерджанов и Михаил Миков предвижда банките да плащат на Фонда за гарантиране на влоговете в банките годишна вноска в размер на 0.5% от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна база. При недостиг на средства, какъвто бе случаят с КТБ, УС на фонда може да увеличи вноската до 2% от влоговата база за 3-годишен период и да изисква авансово плащане на годишната вноска. При допълнителен недостиг БНБ да отпуска кредит на Фонда от средствата на управление "Банково" и от резерва на БНБ в срок от 10 дни, предвижда законопроектът. Той разрешава Фондът да получава и заеми от български и чужди банки по ред, определен от управителния му съвет. Заемите могат да бъдат обезпечавани с активи на Фонда.

Становище

Законопроектът противоречи на Договора за Европейския съюз в часта му, забраняваща централните банки да предоставят овърдрафти или други видове кредитни улеснения в полза на публичния сектор, включително да финансират задълженията на публичния сектор спрямо трети лица, се казва в становището.

Единствените съвместими със забраната форми на финансиране от централната банка в полза на национална схема за гарантиране на депозити в кредитните институции са:

а) кредит в рамките на деня в съответствие с общите правила за предоставяне на такъв кредит от централната банка;

б) краткосрочно спешно ликвидно финансиране в съответствие със строгите условия, установени в докладите на ЕЦБ за конвергенцията, т.е. ако подобно финансиране е краткосрочно, насочено е към овладяването на спешни ситуации, на риск са изложени аспекти на системната стабилност и решенията се вземат по усмотрение на централната банка.

"В законопроекта трябва да бъдат включени разпоредби в тази връзка. В него не се съдържат подобни условия и не се посочва максималният срок на кредита, предоставен от БНБ на фонда. Следователно задължението на БНБ да предостави кредит на фонда в размера, необходим за покриването на допълнителния недостиг на финансови средства във фонда, е несъвместимо със забраната за парично финансиране", се казва в становището на ЕЦБ.

Законопроектът задължава БНБ да предостави кредит на Фонда със средства на управление "Банково" и от "резерва", без да уточни какво се включва в този "резерв" и без да посочи горна граница на размера на кредита. С това задължение "законопроектът накърнява институционалната и финансовата независимост на БНБ, а може да наруши и функционалната ù независимост", констатират от ЕЦБ и уточняват защо.

"На първо място, законопроектът възпрепятства инвестирането, управлението и отчитането на резервите, което е задача на БНБ по Закона за БНБ с оглед на гарантирането на стабилността на националната парична единица и на фиксирания обменен курс в България. Второ, в зависимост от размера на кредита и срока, за който той се отпуска, които не са уточнени в законопроекта, отпускането на подобен кредит може значително да ограничи финансовите средства в БНБ и нейните резерви, като по този начин се поставят под заплаха изпълнението на задачите на БНБ, свързани с Европейската система на централните банки, както и стабилността на валутния борд в България, а следователно и правомощието на БНБ да поддържа ценовата стабилност. Трето, разпоредбата, в която се определя конкретният източник от финансовите средства на БНБ, който следва да бъде използван от БНБ за отпускането на кредит в полза на фонда, възпрепятства упражняването на правомощията на БНБ да управлява собствените си финансови средства", уточняват от ЕЦБ.

Законопроектът предвижда банките да плащат авансово последващи вноски, ако средствата на фонда са недостатъчни, за да покрият задълженията му. "Във връзка с това една добре финансирана схема за гарантиране на депозити предоставя закрила на дребните вложители, като същевременно подобрява финансовата стабилност. Наличието на условия за добро финансиране осигурява ефективно гарантиране на депозитите и е благоприятно за поддържането на общественото доверие", пишат от Европейската централна банка.

ЕЦБ подкрепя изискването банките да плащат завишени годишни премийни вноски и да ги правят авансово, ако финансовите средства, с които разполага фондът, не са достатъчни, за да се изплатят на вложителите гарантираните суми по депозитите, пишат от ЕЦБ.

"Схемите с предварително финансиране следва да включват и възможността да се поиска от частния сектор да предостави допълнителна финансова подкрепа, тъй като предварително събраните от сектора средства може да се окажат недостатъчни при кризисна ситуация."

Въпреки това ЕЦБ препоръчва такива мерки да бъдат внимателно преценени, тъй като могат да повлияят върху стабилността на кредитните институции и на банковия сектор. По-конкретно изискванията за прекалено висок размер на последващото финансиране може да станат проциклични, ако бъдат наложени по време на икономически спад.

"В този смисъл Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, предвидена за транспониране в националното право до средата на 2015 г., предвижда кредитните институции да плащат извънредни вноски в размер до 0,5 % от своите гарантирани депозити за една календарна година, освен ако са необходими по-големи вноски при извънредни обстоятелства със съгласието на компетентния орган. Освен това в нея е предвидена разпоредба, според която компетентният орган може да отложи изцяло или частично изпълнението на задължението на дадена кредитна институция за плащане на извънредни последващи вноски, ако плащането им би застрашило ликвидността или платежоспособността на кредитната институция", се казва в становището.

ЕЦБ отбелязва, че допълнително временно финансиране, което надхвърля последващите вноски от кредитните институции, които са членове в схема за гарантиране на депозити, може да е необходимо при тежка криза, при която се изисква, например, активирането на гаранциите за депозитите в големите кредитни институции. Докато банките следва да поемат основната отговорност за доброто финансиране на схемата за гарантиране на депозити, може да са налице възможности за допълнително финансиране за целите на ликвидността, например фондът да вземе заем от пазарите (евентуално обезпечен с държавна гаранция) или да получи кредитна линия от правителството. ЕЦБ разбира, че в момента държавните органи предприемат стъпки, за да отпуснат на фонда значителна кредитна линия от централния бюджет, която е обезпечена с активи на фонда, включително и с бъдещи вземания към банките за годишни премийни вноски.