Две фирми, събиращи тол такси и плащания за електронни винетки от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ като национални доставчици на услуги, са получили 57 млн.лв. от комисионни. Те вземат по 7% от стойността на всяка винетка и тол такса, съобщи пред телевизия 7/8 заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов.

Той направи сравнение, че преди 2019 г., когато винетките са били хартиени, отделът, който се е занимавал със събираемостта в АПИ, е бил от 12 души, които са получавали комисионна само от 1,5%.

Заместник-министърът каза, че за изграждането и управлението на тол системата са сключени 28 договора. Основният е за изграждане на системата за 180 млн.лв. с „Капш Трафик сълюшън“. По-късно в процеса на проектиране и изграждане са сключени още 27 отделни договора за 46 млн.лв. за допълнителни дейности.

„Седем месеца след сключване на основния договор е сключено споразумение с промени на основни елементи по основния договор, но се запазват финансовите параметри, като става дума за допълнителни възлагания на дейности“, посочи Христов. Той допълни, че в същото време в тол управлението няма звено, което да следи изпълнението на тези договори, както и няма утвърден вътрешен правилник за дейността на службата.

Заместник-регионалният министър обърна внимание, че от 295 изградени контролни точки (камери) на системата функционират около 30 броя. По думите му това поражда въпроса защо е било платено да се изградят 295 точки.

„Кой носи отговорност за парите, дадени за камери, които не работят? Освен това от 295 контролни точки - 195 са стари преброителни пунктове на АПИ, на които са сложени само камери. Тоест, “Капш“ са изградили само 100 контролни точки. В същото време точките и центровете за данни към тях - за над 100 млн.лв., не са застраховани“, коментира Христов.

Той твърди, че е затруднена комуникацията с „Капш“, откъдето не дават информация с колко души екип поддържат софтуера на системата, а за това те получават 2 млн.лв. на месец по силата на петгодишен договор. С дружеството има и 4 споразумения, които са конфиденциални. Едно от тях гласи, че „Капш“, които би трябвало да осигуряват поддръжка, нямат ангажимент да доставят резервни части за тол системата, а е ангажимент на АПИ. „Сега ако един ТИР бутне рамка, никой не знае какво ще се прави“, подчерта Христов.

Той припомни, че от старта на тол системата на 1 януари 2019 г. за първата година са събрани 392 млн.лв. от винетки. За 2020 г., когато вече се плащат и тол такси от товарни коли, са събрани с 592 хил.лв. по-малко.

„Над 80% от тази събираемост е от винетки. Ако бяхме оставили АПИ да събира винетките, а тол управлението – тол такси, сметката щеше да е скандална. Т.е. българският данъкоплатец продължава да издържа цялата система с таксите за винетки“, коментира Христов.

Според него ако тол системата продължи да функционира по този начин, още 50 години резултатът ще е същият.

„Твърденията на Асенов (бившия ръководител на тол управлението), че спадът на приходите се дължи на коронавируса и намалелия трафик са неверни. Въпросният господин е бил външен консултант при изграждането на тол системата, а след изграждането той я оглавява. Тук се преплитат интереси“, каза Христов.

Той запита и защо Олег Асенов е изключил 200 км оптична мрежа, заложена в проекта за свързване на граничните пунктове и оставя връзката да е през мобилни оператори.

„Г-н Асенов не отговори също защо е избран най-скъпият вариант на тол системата. В същото време при най-скъпата електронна система има необработени 200 000 нарушения за 70 млн.лв., защото се вкарват ръчно“, каза Христов.

„Не може да купиш най-скъпата тол система и да имаш 200 хил.необработени глоби за 70 млн.лв. Това е парадокс, откъдето и да погледнеш“, отбеляза зам.-министърът.

Захари Христов подчерта, че при изграждането на тол системата е трябвало тол управлението да бъде единствено управление на системата. След това се оказва, че то не може да управлява системата и предоставяме договор на “Капш" за 140 млн.лв. за срок 5 години да управлява системата.