За 16-а поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи алтернативен на държавния бюджет.
Бюджетът на ИПИ предвижда близо 1 млрд. лв. излишък вместо заложения от правителството 600 млн. лв. дефицит, като не намалява предвидените разходи за държавни заплати и социални плащания, а предлага свиване на държавната администрация с 10%.
Алтернативният бюджет предвижда мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, повече избор в пенсионното и здравното осигуряване, оптимизирана администрация, начало на здравна реформа и по-голяма самостоятелност за общините.
Икономистите от Института подчертаха, че прогнозите за икономически растеж, на които Министерството на финансите базира своя проектобюджет, са неоправдано оптимистични и не съвпадат с прогнозите на Европейската комисия или Международния валутен фонд. Те допълниха, че дори очакванията на правителството за растеж да се оправдаят, залагане на 0,5% дефицит при 4% растеж е изключително безотговорно.
Експертите от ИПИ допълниха, че това противоречи на ключовата икономическа логика, според която е правилно да се залага излишък във времена на икономически растеж (каквито са сегашните) и дефицит - във времена на икономически спад. Според Десислава Николова, главния икономист на ИПИ, бюджетът демонстрира желанието на управляващите за непрозрачно и безконтролно харчене към края на годината.
Икономистите от ИПИ са реформирали бюджета там, където според тях той е най-неефективен, като обемната публична администрация, държавните субсидии и дискреционните капиталови разходи в края на годината.
Алтернативният бюджет предвижда по-малка, но по-добре платена администрация. Според старши икономиста на ИПИ, Петър Ганев, това е наложителна промяна - данните посочват, че през последните три години не са извършвани никакви реформи в публичния сектор и броят на заетите в него е почти константен.
В бюджета на ИПИ са запазени всички социални плащания и държавни заплати, както са заложени в проектобюджета, включително увеличението на учителските заплати. Алтернативата на ИПИ не намалява разходната част радикално - реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г.
Фокусът на изготвения от ИПИ бюджет е здравеопазването, като експертите предлагат дългосрочна реформа в сектора вместо "разходните кръпки", които се наблюдават последните години. За пример те дават Холандия, която извършва реформа в продължение на повече от десетилетие, за да постигне резултатите, на които се радва днес.
Според Калоян Стайков, главен икономист в ИПИ, парите за здравеопазване не достигат, не защото не са достатъчно, а защото не се харчат правилно. Според статистиката на Института, нашият доход е наполовина на средния в Европа, но все пак харчим почти средното за ЕС количество за здравеопазване, изчислено като дял от брутния вътрешен продукт. Сред последните държави, присъединили се към Европейския съюз, Словения е единствената, която плаща повече от нас.
Предложението на Калоян Стайков е да не се предприемат каквито и да било радикални действия в следващите три години, като през това време да се извършат редица проучвания и да се анализират получените данни, за да може да идентифицираме точните проблеми и решения. Според него е важно в центъра на системата да бъде поставен пациентът, а не болницата, както е в момента.
За тази цел Калоян Стайков предлага увеличаване на конкуренцията при здравното осигуряване и набавянето на здравни стоки и услуги и създаването на информационна система, която да обслужва пазара, а не държавната администрация. Сред предложенията в бюджета е и прехвърляне на 2 процентни пункта от вноската за здраве към частен фонд като първа стъпка към разбиване на монопола на НЗОК. Същото предложение има и за пенсионните осигуровки.
Сред предложените мерки са премахване на данъци – върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии, но и отпадането на някои данъчни облекчения като преотстъпване на корпоративен данък и преференциална ставка на ДДС за туризма, които ще допринесат с над 200 млн. лв. към държавната хазна. Експертите от Института предлагат и да се замразят минималната работна заплата и максималният осигурителен доход.
В дискусията след представянето Георги Ангелов от Института за пазарна икономика подчерта, че е важно в бъдеще да не се увеличават данъчните ставки, а да се повиши тяхната събираемост. Според него мерки като обновяването на касовите апарати в търговските обекти са непопулярни, но необходими, за да бъдат предотвратени нарушения и да се пълни държавната хазна, без да се гони бизнесът.
От Института публикуваха и своята традиционна "разходна бележка", която показва, че Бюджет 2019 ще струва 6306 лв. на всеки един от нас, включително и на невръстните деца. Според изчисленията на ИПИ най-големият разход (почти половината от общата сума) е за погасяването на стари дългове, а следващият най-голям е този за пенсиите - 1423 лв. на човек. Сайтът www.kolkodavam.bg предлага лична "касова бележка" на всеки, който желае да провери точно колко плаща на държавата, като базира изчисленията на личните му приходи и разходи.
Целия алтернативен бюджет и още данни и графики можете да намерите тук: https://ime.bg/bg/articles/alternativen-byudjet-s-niski-danyci-i-reformi-2019-g/
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Pornhub разкри руската братушка: Гледат основно трансджендър порно
Насилник крещял на жена си, докато я пребива: Аз казах ли ти, че ако ме излъжеш, ще те убия
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години