1,6 милиарда не стигат на държавата, за да плати депозитите в КТБ и "Виктория"

1.636 милиарда лева не стигат на държавата, за да изплати гарантираните по закон депозити в Корпоративна търговска банка и дъщерната й Търговска банка "Виктория" (бивша "Креди Агрикол България").

Това обяви БНБ днес в изявление до медиите.

По закон са гарантирани всички депозити до 100 000 евро (196 000 лева), които не са по договори, предвиждащи преференциални лихвени условия за вложителите. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е в размер на 3.684 милиарда лева, а в ТБ "Виктория" - 55.1 милиона лева. В същото време, във Фонда за гарантиране на влоговете в банките има 2.103 млрд лева. Не достигат 1.636 милиарда лева, за да се изплатят гарантираните пари на имащите право на това вложители в двете банки, става ясно от прессъобщението на централната банка.

"Към настоящия момент в държавния бюджет няма заделени средства за покриване на недостига. Общоизвестен факт е, че политическите сили в 42-то НС отказаха да подкрепят предложението на президента на РБългария за актуализация на държавния бюджет в това отношение, за което действие БНБ също не би могла да носи отговорност. Очакваме това да бъде приоритетна задача на 43-то НС", се казва в прессъобщението на БНБ.

"Българската народна банка, съвместно с правителството, продължава диалога с Генерална Дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия във връзка с Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, въведена в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции", допълват от БНБ.

По повод протестите исканията за незабавното отваряне и/или изплащане на гарантираните по закон вложения от БНБ уточняват, че пак според закона изплащането започва след отнемане лиценза на банката.

От централната банка заявяват също, че са предложили на лидерите на парламентарно представените политически партии в 42-то Народно събрание вариант за спасяването на банката при президента на 14 юли, който е бил отхвърлен.

"На тази среща не бе подкрепено предложението на БНБ и правителството за приемане на Закон за преструктуриране на КТБ, разработването на който се налагаше поради липса на законодателство за преструктуриране на банки в България. В изготвения законопроект бяха използвани някои инструменти за преструктуриране, предвидени в новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чието въвеждане в българското законодателство предстои до края на 2014 г. Предлаганото преструктуриране на КТБ, предварително консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г., представлява утвърден и работещ през последните години европейски модел, който само преди дни беще приложен в подобен вариант отново и в Португалия при спасяването на „Банко Еспирито Санто” – втората по големина банка в тази страна", пишат от БНБ и подчертават, че "предложеният модел не предвиждаше използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, а създаване на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти".

Отхвърлянето на предложеното преструктуриране на дейността на групата КТБ не е позволило отварянето на КТБ на 21 юли, каквито бяха първоначалните намерения.

От БНБ са категорични, че в момента няма условия за отварянето на КТБ:

"Към настоящия момент КТБ и ТБ Виктория продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства, необходими за изплащане на задълженията към депозантите и другите кредитори, които са съответно в размер на около 6.3 млрд. лева за КТБ и 284 млн. лева за ТБ Виктория. Поради тази причина не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиентите.

Днес от БНБ са изпратили и писма до двамата най-големи акционери (мажоритарният е фирмата на Цветан Василев "Бромак", над 30% има Фондът на Оман, третият голям акционер е банката ВТБ - бел. ред.) с искане за предложения за подкрепа на КТБ.

От централната банка дават и подробности за поведението на мажоритарния собственик и основните акционери след затварянето на банката на 20 юни:

"До настоящия момент обаче от страна на мажоритарния акционер „Бромак“ ЕООД, независимо от някои публични изяви на едноличния му собственик Цветан Василев, не е проявявана никаква инициатива пред надзорния орган за оказване на подкрепа на КТБ, нито е търсено обсъждане с централната банка на текущото финансово състояние на КТБ и на необходимия за възстановяване на дейността й финансов ресурс. Първоначално декларираните намерения на втория по големина акционер – Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман – обвързваха възможността да се разглеждат възможни решения с наличието на яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно, съгласно действащото законодателство. Третият по големина акционер в КТБ – ВТБ Капитал, първоначално заяви намерения да разгледа възможностите за подпомагане на банката, но на 24 юни т.г. публично оповести, че няма такъв интерес.

В тази връзка днес изпратихме писма до двамата най-големи акционери в банката и очакваме техните конкретни предложения за ангажимент до края на месец август в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС".

От БНБ разясняват и защо на КТБ не може да се предостави държавна помощ, каквато бе поискана и одобрена от ЕК на 29 юни по отношение на други банки в България:

"Предоставянето на държавна помощ в страните от Европейския съюз се извършва от правителствата на държавите-членки съобразно строги и ясни правила, които не могат да бъдат нарушавани. В тази връзка следва да се има предвид Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01). Основно изискване е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки. По-конкретно: в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин.

Както към момента на одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, така и към настоящата дата, в условията на продължаващите съмнения в качеството на активите за КТБ не може да се направи категорично заключение, че отговаря на изискването за платежоспособност, поради което не са покрити всички задължителни условия за получаване на държавна помощ, съгласно одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки".

По случая с КТБ не са били налице и условията за предоставяне на ликвидност от страна на централната банка, тъй като банката не е разполагала с ликвидни активи, отговарящи на законовите изисквания, които да предостави като обезпечение на БНБ, уточняват още от централната банка.

От БНБ са категорични, че причините за поставянето на двете банки под специален надзор са "изцяло независещи от БНБ - масираното теглене на средства".

Назначените одитори не можаха да изразят крайно заключение и да дадат оценка за кредитен портфейл на КТБ в размер от 3.5 млрд. лв. (от общия кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд. лева) поради липса на достатъчно информация и документи, пишат още от БНБ.

"При наличните съмнения в качеството на кредитния портфейл с цел да се осигури по-надеждна информация за вземането на решенията за бъдещето на банката БНБ организира продължаване на работата по оценката на активите. Този процес ще отнеме повече време, а също така ще наложи в крайните оценки да се отчетат и текущите затруднения на кредитополучателите. Това са силно забавящи процеса обстоятелства, също непредизвикани от БНБ", се казва още в съобщението.

Квесторите на двете банки трябва да създадат екип, който до 15 септември да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите. Тази оценка трябва да бъде направена до 20 октомври.

"На основата на пълната оценка на активите БНБ ще може да определи реалното състояние на капитала на КТБ. Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взети никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група КТБ", категорични са от централната банка.

"Всички частни или партийно мотивирани опити за натиск върху общественото мнение и върху институциите, ангажирани с проблемите, породени от затрудненията на КТБ, могат само да навредят на процеса на дефиниране и прилагане на адекватни мерки. БНБ остава гарант и носи своята отговорност с цел защита на обществените интереси", пишат в заключение от БНБ.

Още по темата

22/08/2014 Икономика

Каролев: КТБ не е източена, беше създадена паника от един прокурор

21/08/2014 Икономика

От КТБ не били източени 206 милиона, съдът пусна и последния задържан

19/08/2014 Общество

Стотици души на протест пред БНБ заради КТБ

19/08/2014 Политика

Фонд, базиран във Виена, иска да купи КТБ

Следете новините ни в GoogleNews