Стоичков: Изразът "Аз" не съществува в моя речник

Мегазвездата на българския футбол Христо Стоичков гостува в предаването на БНТ "Извън играта". Пред водещата Люба Пашова Камата сподели спомени от първите си дни в ЦСКА, успехите на националния отбор и очакванията си за Мондиал 2018. Стоичков беше анонсиран като част от коментаторския екип на националната телевизия. "Щастлив съм, приех тази покана и за мен ще бъде голяма чест и отговорност да предавам някои от мачовете на националните отбори за това Световно първенство по БНТ", заяви Стоичков.
Втората част на интервюто с носителя на "Златната топка" ще бъде излъчено следващата събота, на 12 май, от 18:30 часа.

Л.Пашова: Денят, в който ЦСКА на 70 години. Честит празник!

Хр. Стоичков: Благодаря! И съм щастлив, че съм част от тази история. Искам да благодаря на всички световни, европейски и олимпийски шампиони, които са израснали и са минали през този клуб. И на тези, които ще дойдат. 70 години на много труд, на много радост. Но също и на мъка. Не може всяка година да очакваш нещо, което е невъзможно, но аз съм щастлив, че съм част от тази история, че сме израснали в ЦСКА, че съм тръгнал от ЦСКА и най-вече съм щастлив, че тази публика никога през годините не предаде ЦСКА. Институцията ЦСКА е жива. Историята го показва. В годините винаги сме били ЦСКА, винаги сме играли с емоциите на ЦСКА. Били сме Червено знаме, Средец - много имена, но публиката знае какво е ЦСКА. Тази публика ни направи нас. Аз съм щастлив, че тази публика ме е подкрепяла в най-трудните моменти като футболист, защото не целия път в моята спортна кариера е бил гладък. Спъвал съм се. Падал съм, ставал съм, вдигал съм глава, но благодарение на тях и затова днешния празник е за тях. Защото те са историята на ЦСКА. Ние сме служителите на ЦСКА.

Л.Пашова: Кои са хората, големите преди теб в ЦСКА, без които нямаше да бъдеш това, което си?

Хр. Стоичков: На първо място ще сложа Добри Джуров. Той е човекът, който е шапката на Армията. Мирчо Асенов, адмирал Добрев, генерал Матеев, Георги Христов, Чолаков, Боби Станков. Това са хората в първите стъпки направили ЦСКА. Манол Манолов лека му пръст. Стоян Йорданов, Цецо Атанасов, Димитър Пенев, Петър Жеков Стоил Трънков лека му пръст, бате Любо Царев лека му пръст, бате Сашо шофьора, бате Добри, Христо Запрянов, доктор Гевренов, доктор Филипов. Сигурно ще забравя някой. Оттам натък всички футболисти. Защото без тях няма шанс. Няма спортист, няма човек, който без колектив да успее. Не мога да ги деля. Аз съм част от тях, те са част от мен. Тая дума "Аз" съм я затрил. Не съществува в моя речник. Трофеите, които съм ги спечелил са техни. На моето семейство, на моята съпруга, на моите деца. Сега вече са и на внучката, защото без тях няма шанс. Който си слага такъв медал, че "Аз съм постигнал много с много труд" - отвори си вратата и си заминавай. Без моите колеги и без моите треньори няма шанс.

Л.Пашова: Колко е важно човек като теб с твоята кариера да си припомня откъде е тръгнал?

Хр. Стоичков: Аз не съм забравил откъде съм тръгнал. Моята мечта съм си я сбъднал. Много е лесно в днешно време да чуваме Аз вкарал гол, аз направил това и отбора победи. Не съм забравил, че съм тръгнал от Кършияка - от Пловдив. Не съм забравил, че детството ми мина на стадион "Марица", не съм забравил, че детството ми мина на стадион "Юри Гагарин" в завода. Не съм забравил първите ми стъпки с бате Огнян Атанасов в Марица. Не съм забравил как съм ходил по линията да бягам от училище и по линията да ходя да тренирам. И моята мечта се сбъдна, защото пътят ми беше начертан. Имах двама човека, които вече не са сред нас - дядо ми лека му пръст и моя баща, по които винаги съм се водил. Те какви са били и аз къде съм тръгнал. Винаги съм казвал, че когато преследваш мечтите си, трябва да се препънеш първо. Да паднеш. Да си ожулиш коляното, да има кръв. И да продължиш. И затова винаги съм се старал да съм си аз. Не съм копирал никой, не искам да ме сравняват с никой.

Л.Пашова: На баща ти успя ли да му кажеш всичко?

Хр. Стоичков: (просълзява се)

Л.Пашова: Нека хората да видят, че Стоичков е нормален човек. Той плаче, смее се, кара се. Замисля се. В последните години много близки хора си отидоха от теб. Освен баща ти, Трифон Иванов, Йохан Кройф.

Хр. Стоичков: Това е животът. Оставаме със спомените. Оставаме със спомените за татко. Останах със спомените на Йохан. Останах със спомените на Трифон. Те са част от моя живот. Аз със Трифон съм делял стая много години. Може би бях последния, с който разговаря. Само си спомням добри неща за тях.

Л.Пашова: Тук в студиото режисьорът на твоя бенефис Борис Радев разказа колко е бил впечатлен от твоите реакции, когато е излязло моченцето с номер 3. Защото ти не си знаел, че го има в сценария.

Хр. Стоичков: Бях длъжен да го направя, защото този човек искаше да бъде на този бенефис. Този човек в продължение на 365 дни 365 дни сме говорили. Всеки ден. Но господ го прибра. Може би затова този ден сълзите дойдоха отгоре. Дъждът дойде отгоре. Искам още веднъж да благодаря на тези 40 хиляди, които бяха на стадиона. Показахме на целия свят как българския народ, българската публика знае да уважава. Уважи тези, които са световни и европейски. Тези хора, коти прелетяха хиляди километри, за да дойдат на бенефиса. Показахме, че го можем. Това е най-великото. Понякога си го пускам. В нашата телевизия в Маями понякога ги пускат тези кадри. Ами, готино е. Готино ми е да видя нашите изпълнители: 100 гайди, Николина Чакардъкова. Програмата беше направена с мярка. Всеки да се чувства комфортно. После, когато гледах всичко няколко пъти ми текнаха сълзи, защото емоцията е голяма.

Л.Пашова: Кое при теб е повече? Безсънните нощи или сбъднатите сънища?

Хр. Стоичков: Първо имаше безсънни нощи, но и сбъдната мечта. В годините много неща се промениха. Когато приключих с футбола, направих един бенефис в Барселона. След това пътищата се разминаха, защото отидох в Америка, нямах възможност да организирам нещо, което си заслужаваше. Един път си на 50 и затова реших тези 50 да са в България - на този стадион, на който дебютирах с националната фланелка.

Л.Пашова: Да предположим, че това е сърцето ти - тук е ЦСКА, тук е Барселона. Тези две части равни ли са?

Хр. Стоичков: Да. Няма как да е различно. Сърцето аз съм го разделил на части. Марица Пловдив, Хеброс Харманли, завод Юри Гагарин...Всички имат място там.

Л.Пашова: Ти идваш в София с номер 5. Как стана номер 8? Само заради датата на раждане ли? Каква е историята?

Хр. Стоичков: Започнах с номер 5, защото в годините бате Огнян Атанасов ме пускаше защитник. И ми хареса една такава дума либеро. Викам - с номер 5 ще играя либеро. Нямах си хал хабер какво е либеро. Така започнах в Марица Пловидв с номер 5. Вече в Харманли играех с 11, 6, 7. Важното е, че играех. Важното е, че друг треньор Сава Савов ми гласува това доверие. Да бъда титуляр. На 15-16 години да бъда титуляр неизменен в този голям отбор на Хеброс Харманли. С тези прекрасни момчета, с които до ден днешен останахме големи приятели. Аз не забравям откъде съм тръгнал. Когато дойдох в ЦСКА - един мач с 11, един мач със 7, един с 4. Защото оставаха фланелките, които другите не обличаха. Който номер оставаше, него обличах. Аз бях доволен на това. Макар да е резрвен номер, бях доволен и на това. Защото съм част от тях. Когато Георги Славков лека му пръст си тръгна от ЦСКА, казах това е моя номер. Оттук до края на моята кариера - само с Номер 8. След това естествено и в Барса, и в Парма, в Чикаго с номер 8.

Л.Пашова: Барса станаха за 25-ти път шампиони тази година.

Хр. Стоичков: Така е рекъл господ, така ще бъде занапред. Големите трябва да печелят. Но големите знаят и да губят. Когато се загуби един шампионат или се загуби една купа, ние сме свикнали тук да казваме, че не сме постигнали нещо, което трябва да постигнем. Или сме извън групата, извън борбата. Един процес не се гради от днес за утре. Един процес изисква време. Аз мисля, че нито един спортист в България не е успял от днес за утре. Той е тръгнал с много труд, с много желание, с вслушване в съветите на своите треньори. И затова сме успяли. Ако днес не си успял, не си изпълнил едно задължение. Защото не всеки път трябва да поставяш задача шампион. В ЦСКА всяка година трябва шампион. В Барселона - всяка година трябва шампион, но има моменти в спортната година, когато резлутатите не те покриват. На кого трябва да бъдем сърдити - на всички нас. Не може само на един човек. Не може само на един треньор. Или на президент или на един футболист - че е изтървал един гол.

Л.Пашова: В Барса кога ти беше най-трудно? Един единствен момент - най-трудният.

Хр. Стоичков: Когато пристигнах в Барселона. Езиковата бариера. На терена ми беше много лесно, защото нито Куман говореше испански, нито Лаудруп говореше испански, но се разбирахме само с поглед. В последствие те проговорих испански, аз проговорих. По-лесна ни беше комуникацията. Първите 20 дни или месец ми беше най-трудно. Не ми е било трудно, че са ме наказали 10 мача да не играя, че съм настъпил съдията. Това е най-малкият проблем в моята кариера.

Л.Пашова: Една дума искам за Йохан Кройф.

Хр. Стоичков: Йохан е също като Огнян Атанасов, също като Сава Савов, също като Манол Манолов, също като Димитър Пенев. Защото той е част от моя спортен живот. Те са били мои старши треньори. Естествено слагам всички помощници.

Л.Пашова: Той на сърцето ти беше много близък...

Хр. Стоичков: Когато имаш един списък пред теб, имаш 20 футболиста и всеки един от тези футболисти той ги е прегледал. Казал е: "От тези 20 искам Христо Стоичков". Там спираме да говорим. Защо, как - резултатите говорят сами по себе си.

Л.Пашова: Идва световното първенство в Русия. Коя ще бъде голямата звезда според теб?

Хр. Стоичков: Голямата звезда винаги е Лионел Меси.

Л.Пашова: Защо ли не съм очаквала да кажеш Роналдо например...

Хр. Стоичков: Предполагам, че в момента в най-добра спортна форма е Салах от Ливърпул. Той показа как и по какъв начин човек може да се адаптира. Неговата историята е ужасяваща. Ако имате възможност, прочетете от къде е тръгнал и какво е направил със своя баща. И как е стигнал до Рим. Едва ли друг може да го направи. Също и за него бих заложил, че ще бъде един от водещите футболисти на това световно първенство. Но ще има и големи изненади, които се смятат за фаворити, може би няма дори да минат първия кръг.

Л.Пашова: Най-много ще ми липсва Джиджи Буфон. Защото изпитвам невероятно удоволствие като го гледам как в началото на мача с пълно гърло и пълно сърце пее химна на Италия.

Хр. Стоичков: А ти питаш ли ме мен какво ми беше в Парма, когато беше на 17 години как влизаше всяка сутрин и носеше кроасани и по едно кафе. Можеш ли да си представиш след толкова години, че това е Джиджи Буфон. Само преди няколко дни говорих с него, защото искам да направя филм за неговата кариера. Имам уверението живот и здраве след световното първенство ще бъда до Италия. Изключително добро момче. Голям професионалист. Едно момче, което не се отказа от трудностите. Когато дойде в Парма, на вратата беше един от най-добрите вратари по това време Люка Бучи. Той беше трети вратар. Но не се отказа, продължи. Всеки ден казваше: "Аз ще стана най-добрият". И да, Джиджи Буфон е един от най-добрите вратари в историята на световния футбол. Казвам го с цялото си сърце и душа.

Л.Пашова: Аз ти казах на мен защо ще ми липсва и мисля, че мотивацията е една от причините ние да не сме на това световно първенство.

Хр. Стоичков: А нас кой да ни мотивира? По какъв начин можеш да ги мотивираш? Щом аз не можах да ги мотивирам.

Л.Пашова: Колкото и грубо да звучи имам чувството, че на някои момчета им е по-приятно да бъдат в Слънчев бряг, отколкото в Москва по това време.

Хр. Стоичков: Аз минах по този път. Щом аз не можах да ги мотивирам да бият една Албания, щом не можах да ги мотивирам да бият една Унгария, за какво става въпрос? Имам колеги в Унивижън, които са били на световни първенства, печелили са шампионати в Италия, Испания и сега си правим нашите коментари кои са бойкотирали световно първенство. Има много отбори, които го бойкотират световното първенство. Италия го бойкотира. Холандия бойкотира, България, Чили...Не искат да ходят на световно първенство. Те го бойкотират. Затова не са там. Защото не са заслужили. Трябва да сме реалисти. Какво сме заслужили ние, за да бъдем на световно първенство. Че сме били една Холандия. Ами ето сега ние се събираме тука от телевизията и Холандия не могат да ни бият. Или една Италия, която се мъчеше до последно на един бараж с Швеция - без пет от най-добрите си футболисти заедно със Златан Ибраимович Швеция успя да победи Италия. Не са заслужили. Чили с какво заслужиха? Като всичко им беше поставено на масата, оставаха им пет мача до края и от пет мача загубиха четири. Ние с какво заслужихме да бъдем на световно първенство? Че сме били Швеция? Че сме били Холандия? Защо не бихме Беларус? Тогава ти беше шанса да си там. Или е много лесно. Като биеш един мач, на другия не играеш. Така беше и така ще остане. Ние сме си виновни.

Защото допуснахме и допускат да има чужденци, които не са на нашата класа. Как мога да мотиварм наше момче да играе в отбора като карам някой от вънка и казвам, че той ще играе, защото е чужденец. Какво променихме във футбола? Нищо. Защо не го направят както е в Англия? Нали са големи умници отляво и отдясно. В Англия не можеш да отидеш да играеш, ако нямаш 50 процента в националния отбор. Ние кой откъде хване самолета или влака го караме и играе. Как да имаме национален отбор? Кой да докарам треньор на националния отбор? Колко се изредиха? И все ние сме виновни. Да, аз си признавам, аз съм виновен. Не можахме да бием Албания, не можахме да бием Унгария, аз съм виновен. Но след мен кой дойде? Класирахте ли се? Лесно е да хвърляме вината срещу Ицо Стоичков.

Но резултатите са там. И затова няма да имаме голямо световно първенство. Защото нямаме основа. Кои футболисти играят на запад? Къде играят? Дали играят въобще. Трифон Иванов лека му пръст - титуляр. Петър Хубчев - титуляр, Цанко Цветанов - титуляр, Емил Кременлиев- титуляр, Ивайло Йорданов- титуляр, Данчо Лечков- титуляр, Балъков- титуляр, Емил Костадинов- титуляр, Наско Сираков- титуляр, Христо Стоичков - всички титуляри. Дай ми едно име. Ивелин Попов, Ивайло Чочев и свършваме дотам. Това е бедата и затова мен ме боли. Аз съм бил в този национален отбор. Не забравям 1987 година, когато дебютирах - първия мач България с Белгия. И не забравям как са ми помогнали батковците на мен. Наско Сираков, Георги Димитров, Лъчо Танев - целия отбор. Сега кой ти помага? Никой.

Л.Пашова: Най-важното е, че в Русия ти ще бъдеш част от екипа на БНТ. Ще имаме удоволствието да гледаме твоите комен, твоите анализи.

/интервюто продължава на 12 май 2018 година, 18:30 БНТ 1

Още по темата

17/04/2018 Футбол

Христо Стоичков зовял за независимост на Каталуния още през 1992 година

Следете новините ни в GoogleNews