Провалът на националите ни обяснен от простата математика

Още преди 7-8 години, когато завършихме на последно място в групата ни в квалификациите за Евро 2012 осъзнавах, че националният ни отбор все още е значително по-добър от реалното ниво на футбола в България. Тогава все още играеха Мартин Петров и Стилиян Петров, имахме младите Ивелин Попов и Иван Иванов, а дори и превърнатия в абсолютно меме Валери Божинов тогава беше в Парма и Спортинг Лисабон. Какво е положението в момента?

Един от най-добрите и безпристрастни начини да разберем е като видим цената на играчите ни. За щастие съществува сайта www.transfermarkt.com, така че за нас остава само да сравним данните. Да започнем с нашите. В момента стойността на България е 20 милиона евро. Вероятно това е най-ниската стойност на селекцията ни откакто съществува този сайт и въобще след 89-та година (не като абсолютна стойност, а като съотношение с другите държави). Попов и Кирил Десподов са най-скъпи – 3 милиона евро, следвани от Антон Недялков и Тодор Неделев. Почти всичко останало е около и под милиона.

Да видим комшиите ни. Гърция и Турция няма какво да ги споменавам, но все пак – гърците са 143 милиона, а турците 199 милиона. Сърбия е на светлинни години със своите 340 милиона, като са по-скъпи дори от хърватите – 290 милиона. Румънците са с приличните 79.

Сблъсъкът с реалността е още по-жесток при по-малките държави, които сме свикнали да приемаме като значително по-слаби от нас – албанците струват 47 милиона, черногорците 70 милиона, Босна – 139 милиона, а Словения - 152.

Надеждите да сме по-добре от поне една държава на Балканите остават при братята македонци и косоварите. Снощният ни ужас Косово струва 57 милиона (само Рашица е 20), а изненадата поне за мен идва от Македония – 56 милиона. Пропуснал съм, че македонците си имат две обещаващи момчета – единият на 23, твърд титуляр в Леванте, а другият на 19 и въпреки това с доста мачове за Фенербахче. Към момента сме ужасно далеч от това да имаме титуляр в отбор от топ 4 първенствата или пък в турски гранд.

И за да не продължавам с агонизиращото изреждане кой е пред нас в Европа ще дам обратното – кой е зад нас. От всички държави това са само Беларус (и те 19 милиона), Молдова, Грузия, Азербайджан, прибалтийските, Кипър и футболните джуджета – Сан Марино, Гибралтар, Лихтенщайн и тн. Това е, други просто няма. Държави като Армения, Финландия, Словакия, Казахстан и др., които сме свикнали да смятаме за по-слаби са далеч пред нас.

Всички тези цифри не значат, че трябва да приемаме за нормално да падаме от Косово. Напротив – косоварите въобще не са толкова силен отбор, просто като всички останали държави в Европа имат момчета, които играят в прилични западноевропейски отбори и не издъхват след два мача седмично.

Някой, който е по-запознат може да каже дали след 89-та сме имали толкова много национални, играещи в България. И за жалост резултатът от това е налице. Казвам за жалост, защото ми е много приятно националният ни отбор да е съставен от играчи на Етър, Дунав, Ботев, Славия, ЦСКА и Левски. Годината обаче не е 92-ра, когато българското първенство още е било конкурентоспособно. Днес реалността е коренно различна и е пряко свързана и с постоянното ми мрънкане за състоянието на стадионите ни.

И за финал - безценни кадри как Боби Михайлов финтира журналистите снощи и си тръгна от стадиона без да го занимават с глупости: https://bit.ly/2WxLnoS

Още по темата

11/06/2019

Извън терена

България - Косово през очите на една грация

Следете новините ни в GoogleNews