Точно преди десет години тогавашният непретенциозен, но много симпатичен и приятен за гледане отбор на Левски спечели по безапелационен начин титлата в българската "А Група".

Тимът тъкмо бе завършил един незабравим сезон, в който влезе в енциклопедиите на футбола с първото участие на български отбор в Шампионската лига.

Уви, точно десет години по-късно привържениците го карат само на тези мили и емоционални спомени.  Останалото е мъка.

Почти веднага след края на сезон 2006/2007 г., корабът Левски започна да потъва. Бавно, малко по малко се виждаше как пробойните се увеличаваха в коритото.

Постепенно любимите футболисти си отиваха и биваха заместени от много по-слаби и недостойни от тях. Много хора подцениха това и въпреки временните проблясъци, като например титлата през сезон 2008/2009г. и достойното представяне в Лига Европа (2010-2011г.), водата беше навлязла прекалено много. Кармата вече беше под морското равнище. А кормчиите са сменяха като носни кърпи.

С течение на времето и много разочарования след унижения в Европа, изпуснати титли, купи, съмнителни чужденци на килограм, слаба и безхарактерна игра се стигна до края. Корабът потъна изцяло.

Къде е Левски в момента, е ясно на всички - на дъното. "Сините" продължават да измъчват себе си и феновете. Изстрадалият бараж срещу Верея преди няколко дни олицетвори състоянието на клуба. 

Кой би си представил, че Левски, които всяваха страх и респект само с името, сега ще се мъчи в собствения си дом - стадион "Георги Аспарухов".

Какво се случи тази година? Падение, падение и пак падение! Обнадеждаващо начало, посредствено продължение и печален край. През сезона се изредиха трима треньори, като статистиката е ужасяваща за решенията на ръководството. Всеки треньор е по-зле от предишния. И то значително.

Безхарактерна игра, безпомощност срещу по-силни съперници, непостоянство. Като бонус Левски записа нов антирекорд в своята история. Тимът направи незапомнено слаб пролетен старт със само 1 спечелена точка далеч от дома. Да, Левски се превърна в едно голямо разочарование.

Добрата новина е, че сезонът свърши, иначе току виж ръководството сменили още един треньор и агонията продължи.

"Футболистите? Те толкова си могат", каза в едно интервю Димитър Бербатов. Репликата му важи в пълна сила за положението на Герена.

През последните години с идването на лятото всички левскари таяха надежди някъде дълбоко в себе си, че този път най-после ще се появят нови, качествени попълнения, които малко по малко да върнат онази "синя лавина".

Сега сякаш надеждата се изпари. Не само заради факта, че всяко ново лято носеше още по-слаби футболисти. Сега на феновете им дори не е до селекция. Не искат треньор, директори, собственик! Не се понасят помежду си! на този фон като че ли най-малкият проблем е кой ще играе ляв бек и кой централен нападател. 

Десет години! Прекалено много на изстрадалите верни фенове на Левски. Те видяха много разочарования и заслужават някакъв реванш за верността си. Въпросът е кой би могъл да донесе изневиделица вятъра на промяната?

Спас Русев? Ники Митов? Или..Владо Гаджев…?

Още по темата

18/05/2017

Футбол

Провалът на Левски обяснен от простата математика