Продължава от стр. 4

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Европа е решена да използва настоящия преход за изграждане на света, в който искаме да живеем. Това, разбира се, далеч надхвърля нашите граници.

Пандемията показа едновременно както уязвимостта на глобалната система, така и значението на сътрудничеството в борбата с колективните предизвикателства.

Изправени пред кризата, някои по света избират да се отдръпнат и да се изолират. Други активно дестабилизират системата.

Европа избира да помогне.

Лидерството ни няма за цел пропаганда, обслужваща собствените ни интереси. Целта не е да поставим Европа на първо място. Целта е да се отзовем първи на зова за помощ, когато трябва.

По време на пандемията европейски самолети, доставящи хиляди тонове предпазни средства, се приземиха навсякъде — от Судан до Афганистан и от Сомалия до Венесуела.

Никой от нас няма да бъде в безопасност, докато всички не бъдем в безопасност — независимо от това къде живеем и какво притежаваме.

Една достъпна и безопасна ваксина на приемлива цена е най-обещаващият начин, по който светът може да постигне това.

В началото на пандемията нямаше финансиране, нямаше глобална рамка за ваксина срещу COVID — имаше само надпревара за получаване на такава ваксина.

Това бе моментът, в който ЕС пое водеща роля по отношение на глобалните действия в отговор на кризата. Заедно с гражданското общество, Г-20, СЗО и други обединихме над 40 държави, благодарение на което бяха набрани 16 милиарда евро за финансиране на научните изследвания за ваксини, тестове и лечения за целия свят. Това е уникалната обединяваща сила на ЕС в действие.

Но не е достатъчно да намеримваксина. Трябва да гарантираме, че европейските граждани и хората по света ще имат достъп до нея.

Този месец ЕС се присъедини към глобалния механизъм COVAX и предостави 400 милиона евро, за да се гарантира, че достъп до безопасна ваксина ще имат не само хората, които могат да си я позволят, но и всички, които се нуждаят от нея.

Проявата на национализъм по отношение на ваксините застрашава човешки живот. Сътрудничеството в областта на ваксините го спасява.

Уважаеми членове на Парламента,

Твърдо вярваме в силата и стойността на сътрудничеството в рамките на международните органи.

Именно с помощта на силна Организация на обединените нации можем да намерим дългосрочни решения за кризи като тези в Ливан или Сирия.

Именно със силна Световна здравна организация можем по-добре да се подготвим и отговорим на глобални пандемии или локализирано избухване на зараза - било то от коронавирус или ебола.

И със силна Световна търговска организация можем да гарантираме лоялна конкуренция за всички.

Но също така е истина, че необходимостта от съживяване и реформиране на многостранната система никога не е била толкова належаща. Световната ни система е застигната от бавна парализа. Важни сили се оттеглят от институциите или ги превръщат в заложник на собствените си интереси.

И двата подхода ни водят до задънена улица. Да, искаме промяна. Но градивна, не рушителна промяна.

Ето защо искам ЕС да има водеща роля в реформите на СТО и СЗО, така че тези организации да отговарят на изискванията на днешния свят.

Знаем обаче, че многостранните реформи отнемат време и междувременно светът няма да спре да се върти.

Без никакво съмнение има явна нужда Европа да заеме ясни позиции и да предприеме бързи действия по глобални въпроси.

Преди два дни се проведе последната среща на лидерите от ЕС и Китай.

Взаимоотношенията между Европейския съюз и Китай са сред най-важните от стратегическа гледна точка и едновременно с това едни от най-трудните.

От самото начало казах, че Китай е преговорен партньор, икономически конкурент и системен съперник.

Имаме общи интереси по въпроси като изменението на климата и Китай показа, че е готов да участва в диалог на високо равнище. Но очакваме Китай да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение и да даде пример.

Все още са необходими големи усилия във връзка със справедливия достъп до пазара за европейските предприятия, реципрочността и свръхкапацитета. Нашето търговско и инвестиционно партньорство продължава да е небалансирано.

И несъмнено поддържаме много различни управленски и обществени системи. Ние вярваме в универсалната стойност на демокрацията и правата на личността.

И в Европа има проблеми — например антисемитизмът. Но ги обсъждаме публично. Критиките и опозиционните мнения са не само приети, но и защитени от закона.

Ето защо винаги трябва да изобличаваме нарушенията на правата на човека — независимо дали става въпрос за Хонконг или за уйгурите.

Но какво ни спира? Защо дори прости изявления за ценностите на ЕС се бавят, смекчават или се превръщат в заложник на други мотиви?

Когато държавите членки казват, че Европа е твърде бавна, аз ги призовавам да бъдат смели и най-сетне да преминат към гласуване с квалифицирано мнозинство, поне що се отнася до отстояването на правата на човека и прилагането на санкции.

Парламентът многократно призова за европейски закон „Магнитски“ и сега мога да обявя, че ще представим предложение.

Трябва да допълним нашия инструментариум.

Уважаеми членове на Парламента,

Било то по отношение на Хонконг, Москва или Минск — Европа трябва да заеме ясна и бърза позиция.

Искам да заявя високо и ясно: Европейският съюз е на страната на народа на Беларус.

Всички бяхме развълнувани от огромната смелост на участниците в мирните протести на площад „Независимост“ или в „Марша на жените“.

Изборите, които ги изкараха на улицата, не бяха нито свободни, нито честни. А последвалият брутален отговор на правителството е позорен.

Народът на Беларус трябва да бъде свободен сам да решава собственото си бъдеще. Те не са пешки на нечия шахматна дъска.

На тези, които се застъпват за по-тесни връзки с Русия, мога да кажа, че отравянето на Алексей Навални с усъвършенстван химикал не е прецедент. Бяхме свидетели на този модел в Грузия и Украйна, Сирия и Солсбъри — както и на намесата в изборни процеси по целия свят. Този модел не се променя; и никакъв тръбопровод няма да промени това.

Турция е и винаги ще бъде важен съсед. Но въпреки близостта ни на картата, разстоянието между нас изглежда нараства. Да, Турция се намира в затруднен регион. И да, страната приютява милиони бежанци, за което я подкрепяме със значително финансиране. Но нито един от тези елементи не е основание за опитите за сплашване на съседите.

Нашите държави членки, Гърция и Кипър, винаги могат да разчитат на пълната солидарност на Европа за защита на техните законни суверенни права.

Намаляването на напрежението в Източното Средиземноморие е в наш общ интерес. Връщането на проучвателни кораби в турски пристанища през последните няколко дни е положителна стъпка в тази посока. Това е нужно, за да се създаде тъй необходимото пространство за диалог. Въздържането от едностранни действия и възобновяването на преговорите с истинска добронамереност е единствената възможност за напредък. Единственият път към стабилност и трайни решения.

Уважаеми членове на Парламента,

Освен по-решителната реакция на глобалните събития, Европа трябва да задълбочи и усъвършенства партньорствата си със своите приятели и съюзници.

И това започва с вдъхването на нова жизненост в нашето най-трайно партньорство.

Може не винаги да сме съгласни с неотдавнашните решения на Белия дом. Но винаги ще ценим трансатлантическия съюз — основан на споделени ценности и история, както и неразривната връзка между нашите народи.

Така че каквото и да се случи по-късно тази година, ние сме готови да изградим нова трансатлантическа програма. Да укрепим двустранното си партньорство — било то в търговията, технологиите или данъчното облагане.

Готови сме да работим заедно за реформирането на международната система, която създадохме заедно, съвместно с единомислещи партньори. За нашите собствени интереси и в интерес на общото благо.

Трябва да поставим ново начало на отношенията със стари приятели — от двете страни на Атлантическия океан и от двете страни на Ламанша.

Сцените в тази същата зала, когато се държахме за ръка и си казахме „довиждане“ с Auld Lang Syne, са красноречиви. Те показаха привързаност към британския народ, която никога няма да избледнее.

Но с всеки изминал ден шансовете за своевременно споразумение започват да избледняват.

Преговорите винаги са трудни. Свикнали сме с това.

И Комисията разчита на най-добрия и опитен преговарящ, Мишел Барние, да ни води в този процес.

Разговорите обаче не напредват, както бихме желали. И ни остава много малко време.

Както винаги, Парламентът първи ще получава информация и ще има последната дума. И мога да Ви уверя, че ще продължим да ви държим непрекъснато в течение, както направихме и при Споразумението за оттегляне.

Договарянето на това споразумение отне три години, през които неуморно работихме по него. Ред по ред, дума по дума.

И заедно успяхме. Резултатът гарантира правата на нашите граждани, финансовите ни интереси, целостта на единния пазар — и особено важно Споразумението от Разпети петък.

ЕС и Обединеното кралство съвместно постигнаха съгласие, че това е най-добрият и единственият начин за гарантиране на мира на остров Ирландия.

И ние никога няма да отстъпим от това. Това споразумение беше ратифицирано от Европейския парламент и от Камарата на общините.

То не може едностранно да бъде променяно, незачитано или прилагано неправилно. Това е въпрос на законност, доверие и добросъвестност.

И това го казвам не само аз — бих искала да припомня думите на Маргарет Тачър:

„Великобритания не нарушава договорите си. Това би било лошо за Великобритания, за отношенията с останалия свят и за всеки бъдещ търговски договор.“

Това беше вярно тогава, вярно е и днес.

Доверието е в основата на всяко силно партньорство.

А Европа винаги ще бъде готова да гради силни партньорства с най-близките си съседи.

Това започва със Западните Балкани.

Решението от преди шест месеца да се започнат преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония беше наистина историческо.

Бъдещето на целия регион е в ЕС. Споделяме обща история, споделяме обща съдба.

Западните Балкани са част от Европа, а не само междинна спирка по пътя на коприната.

Скоро ще представим пакет за икономическо възстановяване за Западните Балкани с акцент върху редица инициативи за регионални инвестиции.

Ще подкрепяме и държавите от Източното партньорство и партньорските южни съседни държави, за да помогнем за създаването на работни места и активизирането на икономиките им.

След като встъпих в длъжност, за първото си пътуване извън Европейския съюз избрах да посетя Африканския съюз и това беше естествен избор. Беше естествен избор и ясно послание, тъй като ние сме не просто съседи, а естествени партньори.

Три месеца по-късно се върнах с целия колегиум на Комисията, за да определим приоритетите за нашата нова стратегия с Африка. Това е равнопоставено партньорство, при което двете страни споделят възможности и отговорности.

Африка ще бъде ключов партньор в изграждането на света, в който искаме да живеем — независимо дали става въпрос за климата, цифровизацията или търговията.

Уважаеми членове на Парламента,

Ние ще продължим да вярваме в отворена и справедлива търговия в целия свят. Не като самоцел, а като начин за постигане на просперитет у дома и за насърчаване на ценностите и стандартите ни. Над 600 000 работни места в Европа са свързани с търговията с Япония. Само неотдавнашното ни споразумение с Виетнам спомогна за осигуряването на безпрецедентни трудови права за милиони работници в страната.

Ще използваме дипломатическата си сила и икономическото си влияние, за да договорим споразумения, които носят положителна промяна — като например определянето на защитени морски зони в Антарктика. Това би било едно от най-важните в историята действия за опазване на околната среда.

Ще сформираме амбициозни коалиции по въпроси като цифровата етика или борбата с обезлесяването — и ще развием партньорства с всички единомислещи партньори — от азиатските демокрации до Австралия, Африка, Северна и Южна Америка и всички други, които желаят да се присъединят.

Ще работим за справедлива глобализация. Не можем обаче да я приемем за даденост. Трябва да настояваме за справедливост и равни условия. Европа ще продължи напред — самостоятелно или с партньори, които искат да се присъединят.

Например работим по механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите.

Въглеродът трябва да има цена, защото природата повече не може да плаща.

Този механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да мотивира чуждестранните производители и вносителите от ЕС да намалят въглеродните си емисии, като същевременно се гарантира осигуряването на равни условия в съответствие с правилата на СТО.

Същият принцип важи за данъчното облагане на цифровата икономика. Няма да щадим усилия, за да постигнем споразумение в рамките на ОИСР и Г-20. Но не бива да има съмнение: ако споразумението не постига справедлива данъчна система, която осигурява устойчиви приходи в дългосрочен план, Европа ще излезе с предложение в началото на следващата година.

Искам Европа да се застъпва за справедливост на световната сцена.

НОВА ЖИЗНЕНОСТ ЗА ЕВРОПА

Уважаеми членове на Европейския парламент,

За да може Европа да играе тази жизненоважна роля в света, тя също трябва да си вдъхне нов живот.

За да продължим напред, трябва да преодолеем различията, които ни спъваха.

Историческото споразумение за NextGenerationEU показва, че това е възможно. Показва го и бързината, с която взехме решения за фискалните правила, държавната помощ или за SURE.

Сега нека го направим.

Миграцията е въпрос, който беше обсъждан достатъчно дълго.

Миграцията винаги е била факт за Европа — и винаги ще бъде. През вековете обществата ни са били оформяни от нея, културата ни е била обогатявана от нея и животът на много хора е бил белязан от нея. И това винаги ще бъде така.

Както всички знаем, миграционната криза от 2015 г. предизвика дълбоки различия между държавите членки и все още не всички рани са излекувани.

Оттогава бе направено много, но все още е нужна работа.

Ако всички сме готови да постигнем компромис — но без компромис с принципите ни — можем да намерим това решение.

Следващата седмица Комисията ще представи новия си пакт за миграцията.

Ще подходим човешки и човечно. Не можем да избираме дали да спасяваме хората в морето или не. И тези страни, които изпълняват своите правни и морални задължения или са изложени в по-голяма степен от други, трябва да могат да разчитат на солидарността на целия ни Европейски съюз.

Ще осигурим по-тясна връзка между убежището и връщането. Трябва ясно да разграничаваме между тези, които имат право на престой, и тези, които не разполагат с такова право.

Ще предприемем действия за борба с контрабандистите на хора, за укрепване на външните граници, за задълбочаване на външните партньорства и за създаване на законни пътища за миграция.

Ще гарантираме, че хората, които имат право на престой, са интегрирани и се чувстват добре дошли.

Тяхното бъдеще е пред тях — и те ще го изградят с уменията, енергията и таланта си.

Мисля си за Суад — млада бежанка от Сирия, която пристигна в Европа, мечтаейки да стане лекар. Само за три години тя получи престижна стипендия от Кралския колеж по хирургия в Ирландия.

Мисля си за лекарите бежанци от Либия и Сомалия, които предложиха медицинските си умения, когато във Франция избухна пандемията.

Уважаеми членове на Европейския парламент, като гледаме какво са преодолели и какво са постигнали те, просто трябва да можем да управляваме миграцията заедно.

Картините от лагера Мория са болезнено напомняне за необходимостта Европа да действа единно.

Всички трябва да излязат напред и да поемат отговорност — и Комисията ще направи точно това. Понастоящем Комисията работи върху план за съвместен пилотен проект с гръцките органи за нов лагер на Лесбос. Можем да подпомогнем процесите в областта на убежището и връщането и значително да подобрим условията за бежанците.

Но да го кажа ясно: ако ние излезем напред, тогава очаквам всички държави членки също да излязат напред.

Миграцията е европейско предизвикателство и цяла Европа трябва да даде своя принос.

Трябва да възстановим доверието по между си и да вървим заедно.

Това доверие е в основата на нашия Съюз и на общата ни дейност.

То е сред основополагащите ни ценности, то е в основата на демокрацията ни и на правовата ни общност — както казваше Валтер Халщайн.

Това не е абстрактно понятие. Върховенството на закона защитава хората от правото на силния. То е гарант на нашите най-основни права и свободи. То ни дава възможност да изразим мнението си и да бъдем информирани от свободни медии.

До края на месеца Комисията ще приеме първия годишен доклад за върховенството на закона, обхващащ всички държави членки.

Това е превантивен инструмент за ранно откриване на проблеми и за намиране на решения.

Бих искала това да бъде отправна точка за Комисията, Парламента и държавите членки, за да се гарантира, че няма връщане назад.

Комисията придава първостепенно значение на върховенството на закона. Ето защо ще гарантираме, че средствата от бюджета ни и NextGenerationEU са защитени срещу всякакви измами, корупция и конфликт на интереси. Това не подлежи на обсъждане.

През последните месеци обаче ни бе напомнено колко уязвимо може да бъде то. Длъжни сме винаги да бъдем бдителни, да се грижим и насърчаваме върховенството на закона.

Нарушенията на върховенството на закона не могат да бъдат толерирани. Ще продължа да го защитавам и да защитавам почтеността на нашите европейски институции. Независимо дали става въпрос за върховенството на европейското право, свободата на печата, независимостта на съдебната система или продажбата на „златни паспорти“. Европейските ценности не за продан.

Продължава на стр. 6