Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и Комисията по култура и образование (CULT) изслушват българския кандидат за еврокомисар с ресор "Новосъздадени предприятия, научни изследвания и иновации" Екатерина Захариева. OFFNews следи изслушването на живо.
Пресконференция след изслушването:
Захариева бе номинирана за ресор "Новосъздадени предприятия, научни изследвания и иновации" от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в средата на септември. Някои от тези отговорности имаха и Илиана Иванова и Мария Габриел. Те бяха част от първата комисия "Фон дер Лайен", но портфейлът им включваше научни изследвания, иновации, образование, култура и младежта.
Българският кандидат за еврокомисар участва в тричасово изслушване, по време на което ще направи встъпително слово, ще представи своята програма и ще отговаря на въпроси на евродепутатите.
Миналия месец тя изпрати отговорите на зададените ѝ въпроси от парламентарните комисии за промишленост, изследвания и енергетика. От въпросите изглежда, че евродепутатите не повдигат никоя от темите, свързани с имотното състояние и дейността на Захариева като правосъден министър, когато избухна скандалът с корупция при раздаването на български паспорти на чужденци, които бяха анонсирани като възможни препятствия пред нейната кандидатура.
Във водещата комисия по промишленост участват четирима български евродепутати - Цветелина Пенкова, група на "Прогресивния алианс на социалистите и демократите" в ЕП, Ева Майдел и Радан Кънев от група на "Европейската народна партия" (Християндемократи), Петър Волгин, група "Европа на суверенните нации".
След приключване на всички изслушвания Съветът на председателите на комисии на ЕП ще направи оценка на резултатите от изслушванията и ще предаде заключенията си на Председателския съвет на ЕП. Той ще изготви окончателната оценка и ще обяви изслушванията за приключили на 21 ноември.
Тогава новоизбраният председател на Комисията Урсула фон дер Лайен ще представи на пленарно заседание пълния състав на колегиума и неговата програма. След това се предвижда разискване с членовете на ЕП.
Назначаването на пълния състав на Комисията изисква одобрението на Парламента. Към настоящия момент се предвижда гласуването да се проведе по време на пленарната сесията на 27 ноември в Страсбург.
След като бъде утвърдена от парламента, Комисията следва да бъде официално назначена от Европейския съвет и да започне работа на 1 декември.
Встъпително слово
Захариева започна встъпителното си слово с изказване на съболезнования на семействата и близките на загиналите след наводнението в Испания. Тя благодари за доверието на българското правителство и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Захариева подчерта опита си като народен представител в българския парламент, който според нея ще ѝ помогне да се справи с ресора.
Кандидатът за еврокомисар представи визията си за ресора и пет приоритета:
1. Да се укрепи европейското пространство за научни изследвания.
2. Да се осигури стимул за стартиращите фирми и фирмите, които увеличават своето производство.
3. Да се насърчи капацитетът в ключови технологии.
4. Да се работи неуморно за насърчаване на жените в научните изследвания и иновациите.
5. Бюджет за рамкова програма.
"Инвестициите в изследванията и иновациите са по-ниски в сравнение със САЩ, Китай и Япония. Некоординираните връзки между държавите са една от причините за по-ниските инвестиции. Ако бъда утвърдена, ще работя, за да подобря тези връзки и да вдигнем качеството. Успехът на Европа зависи от сътрудничеството ни."
Първи кръг въпроси
По време на първия кръг въпроси Захариева разшири визията си за ресора. Тя беше попитана каква е позицията ѝ по така наречения "санитарен кордон" в Европейския парламент на крайнодесните и как оценява решенията, взети от нейната политическа група (ЕНП). Крайнодесните не бяха допуснати до ръководството на 20-те постоянни парламентарни комисии. Това стана възможно чрез устно споразумение между проевропейските групи на ЕНП, социалистите, либералите и Зелените, към което се включиха и консерваторите и крайната левица.
Захариева отбеляза, че ще работи с всеки европейски депутат, който е готов да работи за по-конкурентна Европа. Тя отбеляза, че трябва да се подкрепят усилията за повече сигурност в Европейския съюз, в контекста на войната в Украйна.
„Трябва да подкрепим усилията за повече сигурност. Няма как да бъдем конкурентноспособни, ако нямаме сигурност. Това е свързано и с подкрепата ни за Украйна. За да победи в тази война, трябва да я подкрепяме максимално и по-дълго“, допълни кандидатът за еврокомисар.
Отговорът ѝ беше посрещнат с аплодисменти от евродепутатите.
Българският евродепутат Петър Волгин от група "Европа на суверенните нации" попита Захариева дали счита, че основната линия в иновациите трябва да е съсредоточена в отбраната.
Тя отбеляза, че има нова геополитическа ситуация и ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността си.
"Не Европа и Украйна започнаха тази война, започна я Русия. Имаме нова геополитическа ситуация и ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността си. Европа трябва да увеличи значително ресурсите за иновации в областта на отбраната. Много често иновациите, свързани с отбраната, водят до висока добавена стойност на населението.
Волгин зададе втори въпрос, свързан с "превръщането на изследванията и иновациите в поредната област, в която войната ще победи мира".
"На фона на очакваното милитаризиране на Европа ще успеете ли да предотвратите превръщането на изследванията и иновациите в поредната област, в която войната ще победи мира, или ще продължим да подкрепяме управляващите в Киев?", попита той.
Захариева отбеляза, че помощта за Украйна не е загуба, а инвестиции за сигурността на Европейския съюз.
"Силно се надявам мирът да победи войната и вярвам, че нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Помощта ни за Украйна не е загуба, а инвестиции за нашата сигурност. Украйна се бори за нашата сигурност", заяви тя.
Беше поставен въпросът и за по-тясно сътрудничество на държавите членки в контекста на ядреното сътрудничество. Захариева предложи да се удължи програмата на Европа за ядрена енергетика до 2026 – 2027 г.
„Когато говорим за изследвания и иновации, трябва да не забравяме, че гоним неутралитет в климата до 2050 г. Моят план е да ви предложа да удължим програмата на Европа за ядрена енергетика до 2026-2027 г.“
Втори кръг въпроси
Вторият кръг започна с въпроси, зададени от Цветелина Пенкова от групата на "Прогресивния алианс на социалистите и демократите" в ЕП и от Ева Майдел от групата на "Европейската народна партия" (Християндемократи).
Ева Майдел посочи, че Европа е една научна супер сила, защото около 1/3 от световните научни публикации идват от ЕС има и много носители на нобелови награди, въпреки това обаче като континент изоставаме в сферата на конкурентоспособността съпоставено с държави като Китай и САЩ.
Майдел попита дали Захариева има идея как да се преориентира финансирането на научни изследвания, за да може европейската наука да създава иновации, които да допринасят за модернизацията на икономиката и това да стимулира икономическия растеж.
Захариева отговори, че голямата разлика между нас и САЩ, Китай и Япония е в частните инвестиции в изследвания и иновации. Тя цитира данни, с които да докаже твърденията си, като отбеляза, че само 40% от европейските дружества инвестират в изследвания и иновации, за разлика от САЩ, където те са 56%.
„Трябва да сме много по-фокусирани. Трябва да приоритизираме. Направен е опит в „Хоризонт Европа“ да се намалят партньорствата. От над 140 те са намалени на 60 и са стартирани 49. Забелязва се обаче сложно управление. Трябва ни по-добър фокус, по-добър механизъм за измерване и инструменти, които да създават стимул за частни инвестиции“, допълни Захариева.
Цветелина Пенкова зададе въпрос за това на какъв етап е ЕК по изготвяне на дефиниция за стартиращите предприятия, какви са конкретните законодателните инициативи, за да се задържат стартиращите предприятия в Европа и какви допълнителни финансови механизми могат да се предприемат, за да се насърчат частните инвестиции в сферата на технологиите.
Тя припомни, че в края на миналия европарламент е приел доклад, в който ясно се показва необходимостта от създаване и укрепване на работеща екосистема за подпомагане на стартиращите предприятия. В него е отбелязано, че една от основните пречки е липса на дефиниция за стартиращите предприятия.
Захариева не даде конкретен отговор за това що е то стартиращо предприятие (стартъп). Тя посочи, че една от първите задачи е среща със сектора, защото има много различни идеи за определения.
„Различни са идеите. Без легална дефиниция няма как да определим обхвата и колко компании в Европа ще бъдат засегнати. Европейският акт за иновации няма да се отнася само затова. Ще се позовавам на науката, когато представим пред вас проект на определение. Трябва да бъдем по-гъвкави. Вече има законодателни инициативи за подпомагане на тестването в реална среда, но те не са достатъчни“, отбеляза още кандидатът за еврокомисар.
Трети кръг въпроси
Христо Петров (Ицо Хазарта) зададе въпроса си към Захариева по време на последния кръг от изслушването. Той я попита какви възможности вижда за използване на цифрови инструменти по програма "Хоризонт Европа" за подобряване опазването на културата и достъпа до култура и ще има ли социална подкрепа за по-малки или отдалечени културни институции, за да им се помогне в този цифров преход.
Кандидатът за еврокомисар отбеляза, че трябва да има фокус и върху регионите.
"Моето портфолио не е пряко свързано с културата и образованието, но програма "Хоризонт" финансира изследване в така наречените социални науки, което включва и изследване в областта на културата. Имате моята подкрепа. Готова съм да работя с вас за да постигнем тези цели, но трябва да имаме и държави членки на наша страна, защото каквото и да правим без инвестиции от държавите членки няма да постигнем това", посочи Захариева.
Заключително слово
Захариева отбеляза, че има какво да се промени по време на следващия мандат. Тя заяви, че поема ангажимент да работи в тясно взаимодействие с евродепутатите и благодари за изслушването.
Акценти от изслушването
На влизане в залата Екатерина Захариева беше посрещната от българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, Андрей Ковачев, Емил Радев. Те я подкрепиха с ръкостискане и прегръдка. Кристиан Вигенин също приветства Захариева.
Прави впечатление, че табелката с името на Петър Волгин е написано и на латиница, и на кирилица. Имената на останалите български евродепутати са написани само на латиница.
В залата беше и Христо Петров ( Ицо Хазарта), който зададе въпрос в третия кръг от изслушването.
След изслушването Захариева даде кратък брифинг и каза, че процедурата е минала по "изключителен честен и добър начин".
Кристина Минчева
Кристина Минчева е завършила журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересува се от вътрешна и международна политика, по-специално от процесите в Близкия изток. Занимават я и теми, свързани с борбата с дезинформацията и фалшивите новини, човешките права и бежанците.