Малкият Шумен - кварталът на българите в Дуисбург

Проблемите в квартал Хохфелд в Дуисбург са на всяка крачка, интеграцията напредва, но бавно, пише в репортаж на Томас Мадер във "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ). 

Цитиран е шефът на една комуникационна агенция в града - Михаел Вилхард, който казва, че Хохфелд се е превърнал в български квартал. Но добавя и уточнението - по-добре би било да се каже "малкият Шумен", тъй като повечето български заселници са от този град. Феноменът е известен: в град Хаген например живеят предимно румънци от село Тофлеа, в дуисбургския квартал Марксло е пълно с големи семейства от Пловдив, но никой друг квартал на Дуисбург не е толкова плътно населен с мигранти, колкото Хохфелд.

Как се живее в квартала на българите?

Междувременно всеки 19-и гражданин на Дуисбург е от България или от Румъния, посочва ВАЦ. Българите живеят предимно северно от църквата "Паулускирхе", където жилищата са по-евтини. А ромите от Шумен говорят турски, обяснява Томас Мадер, поради което комуникация с малцината германци в района няма. Собственикът на будка в квартала Ака Кешкин не се оплаква от новите си съседи. "Но те общуват само със свои хора."

Михаел Вилхард дори е посетил Шумен, за да получи по-добра представа за новите си съграждани. Бил посрещнат в общината с почести, но констатирал, че официални контакти с Дуисбург няма. Казали му също, че шуменци не искат нищо подобно - ромите там са били маргинализирани.

А сега в Дуисбург се опитват да се замогнат, отбелязва ВАЦ. Преди пет години в Хохфелд е имало три български кафенета и един минимаркет, сега вече има български супермаркет, ресторант, хлебарница и магазини за евтини дрехи. Автомобилите са поправят и търгуват на улицата, разказва още германското издание.

По улиците е пълно и с доста голямо количество бусове, тъй като някои от новите жители на квартала са си намерили работа в сферата на логистиката. Както обяснява пред ВАЦ адвокатът Дирк Хекман, тези хора работят предимно за фирми подизпълнители, които пестят и от местата за паркиране, поради което на шофьорите им се налага сами да се грижат за паркирането на куриерските си лекотоварни автомобили.

Хекман и съпругата му се грижили известно време за едно българско момиченце с името Сара - от момента, в който навършило седем години. То обаче не можело да упражнява немския език в своята общност, респективно нямало как да напредне в училище. Наскоро Сара станала майка, описва историята ѝ ВАЦ. Семейството на адвоката познава обаче и български деца, които са успели да завършат училище с отличие. Като цяло "разбирателството с децата върви добре". Те често превеждат на родителите си, но ако някой например получи наказателно постановление, как да обсъждаш този въпрос с едно 11-годишно дете, пита адвокатът.

Според него немалко от децата биха искали например да участват в инициативите на местния младежки център, но това е невъзможно без позволението на родителите. При това въпросът не е в етноса, а в изключително голямата липса на образование, посочва Хекман. Както и в много интензивния приток на нови и нови хора от България и Румъния.

ВАЦ пише също така, че една трета от новите български и румънски жители на Дуисбург са малолетни - децата и младежите от България и Румъния са около 9000. На училище ходят обаче не повече от половината, много от децата изобщо не говорят немски. В репортажа на ВАЦ от Дуисбург се изтъква, че в града продължават да липсват образователни проекти, насочени към мигрантите. В Хохфелд има само един модерен младежки център, наречен "Синята къща", където на младежите се предлагат пресни закуски.

Колко са българите и румънците в Дуисбург?

Изданието информира в друга своя публикация, че общият брой на българите и румънците, които живеят в Дуисбург, е 26 000 - два пъти повече, отколкото в Дортмунд и почти три пъти повече, отколкото в Есен или в Гелзенкирхен. А общо българите, пристигнали в провинция Северен Рейн-Вестфалия от 2014-а година насам, са към 100 000. Между 22% и 26% от тях са безработни и получават помощи, докато при румънците, които са към 160 000, безработицата е само 11%. Подчертава се обаче, че последните официални данни за безработицата от Агенцията по заетостта са от 2021 година. За 2022 такива все още няма, но пък търсенето на трудовия пазар е нараснало. Броят на започналите работа българи е скочил с 13,2%, а при румънците - с 8,5%. Изданието посочва, че ръстът при започналите работа е по-висок от този при получаващите социални помощи.

Във втората публикация на ВАЦ се обръща внимание и на друга положителна тенденция: броят на измамите с детските надбавки, извършвани от цели банди, е спаднал драстично. През 2019 в цяла Германия е имало измами в тази сфера в размер на общо 23,9 милиона евро. През 2020 - за 19,8 милиона, 2021 - за 7,1 милиона, а през 2022 година - за 6,1 милиона евро.

Относно "малкия Шумен" в Дуисбург ВАЦ обобщава: улиците са пълни с боклуци, шумната музика се чува до два часа през нощта, а барбекю се прави между паркираните коли - така изглежда делникът в Хохфелд.

Дойче веле

Следете новините ни в GoogleNews