Как в Македония се сблъскаха челно интересите на Запада и Русия

Референдумът в Македония за бъдещето на страната е и сблъсък на противоположни интереси - на Запада и на Русия. Евентуален неуспех на гласуването в неделя ще бъде добра новина за Москва, макар тя да не си го признава.

Никога преди толкова много видни западни политици не са посещавали Скопие както този септември. Всички те идваха, за да подкрепят правителството преди референдума тази неделя. Македонските граждани гласуват за евентуалното членство на страната в ЕС и НАТО, както и за преименуването на държавата.

През юли тази година гръцкият премиер Алексис Ципрас и македонският му колега Зоран Заев съобщиха, че са се договорили за новото име на страната - Северна Македония. Спорът за името на страната датира още от 1991 година. След отделянето си от Югославия бившата югорепублика прие името Македония. Гърция се опасяваше от териториални претенции на младата държава върху античното културно наследство в историческия регион Македония и в сегашната гръцка провинция със същото име. Оттогава насам Атина блокира всички стремежи на Македония за членство в ЕС и НАТО. Ако македонските граждани одобрят новото име Северна Македония, пътят ѝ към ЕС и НАТО ще бъде открит.

Обвинения срещу Москва

Американският министър на отбраната Джеймс Матис, който също посети Скопие този месец, обвинява Москва, че се опитва да повлияе на изхода от референдума. Той говори дори за "широка кампания за оказване на влияние" върху македонските граждани. Москва, която няма никакъв интерес от сближаването на балканската държава с ЕС и НАТО, отхвърля тези обвинения. Външният министър Сергей Лавров заяви от своя страна, че представители на западните държави се месят във вътрешните работи на Македония, застъпвайки се за споразумението от Преспанското езеро.

През лятото Гърция и Македония също отправиха обвинения срещу Москва. Премиерът Зоран Заев обвини гръцко-руския бизнесмен Иван Савидис, че финансира политически движения в Македония, които трябва да подклаждат напрежение и недоволство в страната преди референдума и така да повлияят на резултата от гласуването. По същия повод Гърция отзова двама руски дипломати през юли 2018 година.

Факторът избирателна активност

Последните социологически допитвания сочат, че поддръжниците на пълноправното членство на страната в ЕС и НАТО съставляват 57 процента от избирателите. Но седмица преди вота президентът Георге Иванов се обяви против референдума, а политици от опозиционните партии също призоваха за бойкот. По данни на западни дипломати, всеки ден във Фейсбук излизат до 40 страници с призиви към македонските граждани да не участват в референдума. Тази информация беше публикувана от Ню Йорк Таймс. Дипломати подозират Кремъл, че финансира тази кампания, пише изданието.

Експертът от берлинската фондация "Наука и политика" Душан Релич е загрижен преди всичко за избирателната активност по време на референдума. "В референдума трябва да участват 50 процента от имащите право на глас. А това са 900 000 души. Населението на Македония е два милиона, част от които живеят в чужбина. Най-голямото препятствие пред Заев е да събере необходимия брой гласове в референдума", казва той.

Какъв е проблемът на Москва?

Душан Релич припомня, че ЕС - и на първо място Германия - има 80-процентен дял в македонската външна търговия. Германски фирми са инвестирали значителни суми предимно във фирми доставчици за автомобилната индустрия. Повечето петролни рафинерии и стоманодобивни заводи в Македония са собственост на гръцки и британски компании. "Регионът е тясно свързан икономически и политически с ЕС и няма почти нищо общо с Русия в икономическо отношение", казва експертът. Същинският проблем за Москва е евентуалното членство на Македония в НАТО: ако Македония бъде приета в пакта, Русия ще бъде изтласкана политически от региона.

Директорът на Руския институт за регионални проблеми Дмитрий Журавльов също смята, че евентуалното членство на Македония представлява сериозен проблем за Русия, защото "Москва няма да има собствен алианс": "Разширяването на НАТО и с Македония ще бъде сметнато от Москва като опит за нарушаване на равновесието", казва той.

Душан Релич обаче смята, че членството в НАТО и перспективата за пълноправно членство в ЕС са от съществено значение за Запада. "Македония е етнически разделена на голямо албанско малцинство и славянско-македонско мнозинство". Албанското малцинство живее по границата с Косово и Албания - две държави, където също живеят албанци. "Създаването на една голяма албанска държава ще доведе до дестабилизирането не само на Македония, но и на целия регион. И Западът се надява, че членството на Македония в НАТО окончателно ще стабилизира тази част на Европа", допълва Релич.

Дойче веле

Още по темата

30/09/2018

Свят

Македонците гласуват на референдум за новото име на страната

Следете новините ни в GoogleNews