На 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. В годините на Първата световна война арменският народ преживява нещо ужасяващо, когато младотурското правителство организира огромно по мащабност избиване на хиляди души. Именно на днешната дата решихме да ви припомним историята на един арменец, който е силно обвързан с миналото на народа ни, но за съжаление не ни е достатъчно познат.

Карекин Нъждех, национален герой на Армения, се ражда на 1 януари в далечната 1866 година в Нахичеван, в семейството на свещеник. Първоначално учи в родния си град, но жаждата му за знания го отвежда в Тбилиси, Грузия, а впоследствие и в тогавашната руска столици Санкт Петербург. През 1905 година постъпва във Военното училище в София по поръчка  на арменско революционно движение Ташнакцутюн, чиято цел е да подготви кадри за бъдещата национална революция. Още млад и неопитен, той организира нелегални бойни групи, но е заловен от българското правителство и измъчван.

В навечерието на Балканските войни (1912-1913) той се завръща в България с желанието да се бие за нея. Той и още 250 души съставят т.нар. специална рота, която е съставена само от арменци. На 23 октомври 1912 година те се заклеват, че ще бранят България до последно. Ротата се справя отлично със задачите си, а самият Карекин е ранен по време на боевете и по-късно награден с орден за храброст. Получава чин генерал.

След войната се връща в родната си страна, облечен в българска офицерска униформа. Той подготвя млади доброволци за бъдещата революция. Арменските бунтове са неуспешни и кръвта на хиляди е пролята. След разгрома на националноосвободителното движение, генералът се спасява от преследване, като емигрира в Персия, Египет, а впоследствие идва и за трети път в България. Той заживява в София, на улица "Солунска", като в следващите години установява отношения с най-видните интелектуалци по това време.

През 1932 година с указ на Н.В. цар Борис III получава българско гражданско. Работи за българската култура, като именно той организира издигането на паметник на големия приятел на арменската кауза - българския поет Пейо Яворов. През 1939 година започва Втората световна война. Освен евреите и арменците са били нарочени за геноцид, като тогава Карекин прави нещо нечувано. Възползвайки се от факта, че е български гражданин, той отива в Берлин, където се среща с един от идеолозите на нацистка Германия - Розенберг. Той успява да го убеди, че арменците могат да бъдат съюзници на Германия, ако тя освободи Кавказ. По отличен начин води дипломатическите преводи и успява да спаси арменците за втори път от геноцид.

 След 9-ти септември съдбата му е ясна. Съветски пратеници отиват до дома му и го залавят. Карекин е арестуван и осъден на 25 години. На 21 декември 1955 година, офицерът от Балканската война и арменски герой, умира някъде из Сибир.