БСП се разбърза да избере нов член на Съвета електронни медии (СЕМ) в разгара на конкурса за шеф на БНТ. В първия ден на "обсадата" на парламента 26 юни новосформираната медийна комисия се събра на извънредно заседание, за да приеме правила за номиниране на членове на регулатора от квотата на Народното събрание.

Предложението е внесено от Антон Кутев (БСП) на 25.06., а на 27 юни бе представено в пленарната зала от председателя на комисията Стефан Данаилов. Процедурата допуска само народните представители да могат да издигат кандидати, а не например това да става и по инициатива на граждански и професионални организации. Досегашните правила също предвиждаха само депутати да предлагат членове за квотата на НС. Но в парламент, в който на практика няма действаща опозиция, би било редно да се даде шанс и за "външни" кандидатури.

Във функциите на СЕМ влиза изборът на директори на държавните електронни медии - БНТ и БНР. Съветът се състои от петима души. От тях трима са посочени от парламента, а двама - от президента. Мандатът на един от петимата членове на Съвета София Владимирова изтече още през юли 2012 година. Законът й позволява да изпълнява и след изтичане на мандата да изпълнява длъжността си до избиране на нов член. Според източници на OFFNews за мястото й ще бъде номиниран юристът Радомир Чолаков.

Срокът за внасяне на кандидатури ще бъде до седмица от обнародване на новите правила в Държавен вестник, което вероятно ще стане на 2 юли. Това означава, че новият член на съвета може да встъпи в длъжност броени дни преди СЕМ да гласува кой ще е новият генерален директор на националната телевизия. Тогава конкурсът ще е във финалната си фаза, вече са ясни и имената на претендентите. Те са девет, а победителят ще бъде обявен на 26 юли. Критиката бе насочена и към държавните

Бързането на БСП би било изглеждало логично заради изтеклия отдавна мандат на Владимирова, ако не съвпадаше с протестите и изказването на парламентарния шеф Михаил Миков, който препоръча на медиите "спокойно" и "обективно" да отразяват гражданското недоволство. Критиките му по повод отразяването на протестите бяха отправени най-вече към държавните медии БНТ и БНР:

Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист.

След това изказване много журналисти, наблюдатели, професионални организации и Българският хелзинкски комитет възразиха, че подобна критика е равнозначна на опит за цензура.