Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.Легенди

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария , Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

***

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

Аглика (Иглика), Ангелика, Аблен(а) (аблена означава планински божур; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Билян(а), Белян(а), Божур(а), Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (венец - от славянски), Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър), Генадий, Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка (от диня), Детелин(а), Димитровче, Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо, Евелина (в превод от френски означава „горски орех”), Жасмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива (име), Иглика, Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Красен, Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна, Лора (носи значението на думата „laurus”, която в превод означава „лаврово дърво”), Ливия, Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта, Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Ния, Петуния, Паулина, Пламен,Пламена, Памела, Рали, Ралица, Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана, Радина, Росен, Росна
Росица, Смилян(а), Сиян(а), Стефани(я) (Стефани - от гръцки - „венец”), Синчец, Смирна, Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(ка)
Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка, Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)