Външното разузнаване ще има право да използва свои агенти под прикритие в неправителствени граждански организации. Това става ясно от публикувания вчера проект на Закон за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР). Новият закон регламентира работата на външното разузнаване и идва няколко месеца след проведения първи Консултативен съвет за национална сигурност, на който единодушно бе взето решението за изготвянето на закони за службите в сектор „Сигурност“.

ДАР за сигурността

От текста на закона за служба ДАР, която ще е приемник на Националната разузнавателна служба (външното разузнаване), става ясно, че за разкриването и предотвратяването на посегателствата към националната сигурност агентите ще могат да бъдат внедрявани под прикритие освен в граждански дружества и организации, но също така и в държавната администрация. Това означава, че официално агенти на ДАР ще могат да бъдат внедрявани и в администрацията на други държави и техните институции. Агентите ще могат да използват и прикритието на юридически лица и лица, упражняващи свободни професии. Също така официално ДАР може да функционира зад граница като използва прикритие на юридическо лице.

За опазване на националната сигурност ДАР ще има право да разработва и използва собствена специална техника и системи за осигуряване на оперативната си дейност и за комуникация и да изисква съдействие и получаване на информация от държавни органи, организации и частни лица.

ДАР ще се ръководи от генерален директор с мандат от пет години, който ще бъде назначаван с указ на президента, а кандидатурата ще бъде предлагана от правителството. Службата ще има собствен бюджет, който ще се разпределя под ръководството на нейния началник. Контролът, както по разходването на тези средства, а и по цялостната работа на ДАР, ще се извършва от Инспекторат. Тук е и един от основните пороци на предложения законопроект, който обаче не е окончателен и вероятно ще претърпи промени – инспекторът, който ще контролира работата на службата и конкретно нейния ръководител, ще бъде назначаван по предложение на шефа на ДАР. Това подлага на съмнения обективността в работата на Инспектората, защото това означава служител да проверява работата на началника си и неговите подчинени.

В закона е записано, че главният инспектор извършва контролни и други проверки по указание на генералния директор на Агенцията или „по свой почин“, като ще следи за спазването на нормативните актове и заповедите на генералния директор на Агенцията; спазването на вътрешния ред и дисциплина; предотвратяването и разкриването на конфликт на интереси; спазването на Етичния кодекс за поведението на служителите; управлението и разпореждането с материални средства; условията и реда за извършването на особени финансови разходи; условията на труд и др.

Инспекторатът ще може да следи управлението и разпореждането с материални средства, както и извършването на „особени финансови“ разходи, но няма да има право да извършва цялостен финансов одит на службата.

Черна кутия

Противно на декларирането намерение за прозрачност в работата на службите, от законопроекта за ДАР става ясно, че службата няма да дава информация по Закона за достъп до обществена информация в интерес на националната сигурност. По същите съображения няма да бъдат прилагани и разпоредбите в Закона за личните данни, а агентите ще могат, без ограничения, да използват личните данни на всеки един гражданин. В закона е записано, че при обработване на лични данни не се иска съгласието на физическото лице. Също така съответното лице не се информира за това, че службата работи с личните му данни, а тези данни се съхраняват и след приключване на обработването за неопределен срок. 

В същото време с личните данни ще работи администратор по смисъла на Закона за защита на личните данни и с такъв статут ще се ползва директорът на ДАР. Той обаче ще има правомощията да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.

Декларираният граждански контрол на службите се заключава в това, че "гражданите и техните организации осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права". В същото време контролът е изцяло в ръцете на парламентарни комисии и Съвета за сигурност при премиера, като информацията от службите ще стига само до членовете на тези органи. По този начин не става ясно как ще се осъществява гражданският контрол върху работата на службите, след като достъп до тяхна информация няма да бъде възможен по други регламентирани канали. 

НСО официално ще документира мероприятия

В пакета проектозакони, свързани с националната сигурност, е и този за станалата скандална при президента Първанов Национална служба за охрана. Охранителите на службата бяха многократно обвинявани в това, че са събирали и докладвали информация за политически опоненти в услуга на президента. Новият закон с нищо не гарантира обратното – службата остава на подчинение на върховния главнокомандващ, а началникът на службата ще се отчита пред президента за работата си на всеки шест месеца. НСО ще бъде подложена и на контрол от парламента, но „по своя инициатива или по искане на президента" го информира по въпроси от компетентността на службата.

Наред с анализа и прогнозирането на заплахи по отношение на охраняваните лица, НСО може да извършва „явно документиране, фотографиране и озвучаване, звукозапис и видеозаснемане по време на представително мероприятие с участие на охраняваното лице“. В момента това се извършваше частично от службата и то най-вече при официални мероприятия в президенството.

Със закона се регламентира това да става и по отношение на другите лица, които ще имат право на охрана – председателя на парламента и неговите заместници, премиера и министри, вицепрезидента, председателя и членовете на Конституционния съд, председателите на двата върховни съда, главният прокурор и кметът на столицата. В закона е записано, че по време на мандата си тези лица не могат да се откажат от охраната на службата и трябва да се съобразяват с указанията за безопасност, дадени от НСО. Службата може да предоставя и охрана на депутати, когато за част от тях рискът е оценен като висок.

Освен при конкретни случаи на нападение срещу охраняваното лице, охранителите ще имат правото да използват оръжие и за спиране на превозно средство чрез "неговото повреждане", когато водачът му създава предпоставки за заплаха, а също така и в случаите при защита от нападение "от опасни животни".

В пакета специални закони влиза и този за Служба "Военна информация", както и закон за националната сигурност. Последният регламентира цялостно функционирането на отделните специални служби, от които само НСО е на подчинението на президента. Останалите отиват под пряката опека на премиера.