Големият български актьор Георги Калоянчев почина на 18 декември на 87-годишна възраст, съобщи Съюзът на артистите в България.

Калата остави близо 70 филма и изключителни роли в театъра, сред които в „Сако от велур”,  „Големанов”, „Старчето и стрелата”.

Георги Калоянчев е роден в Бургас на 13 януари 1925. Завършва актьорско майсторство през 1952 г. в Държавното висше театрално училище (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Сърчаджиев. Негови състуденти са били Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

Талантът му е забелязан още през 1951 г. от руския режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър), който е впечатлен от играта на младия актьор в “Буря” на Островски. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. По-късно се прехвърля в Сатирата.

Дебютира в киното с филма "Утро над родината" (1951) в ролята на циганчето Сали - душата на компанията. Следват щангистът в "Специалист по всичко” (1962), Кондов във "Вълчицата", инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей" (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990).

 През 1990 г. режисьорът Иван Ничев заснема “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин - това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години.

Калоянчев е автор и на автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!" (2003).

През 2006 г. - година, преди да слезе от сцената, Калоянчев получава и наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. За самия него най-голямата награда си остава званието Народен артист.