Исканията на протеста: Позицията на четирима юристи (обновена на 08.03)

Последна промяна на 02 март 2013 в 09:29 5743 16

Какво трябва да се промени след февруарските протести? Дискусия по този въпрос организира OFFNews. Предложенията ви очакваме на редакционната си поща offnews@offnews.bg Снимка: Михаил Георгиев, читател на OFFNews
Какво трябва да се промени след февруарските протести? Дискусия по този въпрос организира OFFNews. Предложенията ви очакваме на редакционната си поща offnews@offnews.bg Снимка: Михаил Георгиев, читател на OFFNews

OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето мнението на юристите Адриан Илиев, Мария Песийска, Марина Гинева и Валентин Виденов (www.advocati.org). Впоследствие те изпратиха писмо с допълнение към текста, с което OFFNews го обнови. 

На редакционната ни поща offnews@offnews.bg всеки може да изпрати предложенията си.

 

Сред най-често отправяните укори към действащия в момента политически модел е отказът на политическия елит да допусне ПРОПОРЦИОНАЛЕН ПЕРСОНИФИЦИРАН ВОТ КАТО ФОРМА ЗА ИЗЛЪЧВАНЕ НА ЛИЧНОСТИ в политическото пространство – вместо подреждането на листи от партийно обвързани кадри, поставени на „избираемите“ места от техните партийни централи.

Вероятно това е един от основните проблеми на българската политическа система, тъй като в последните 23 години на „свободни“ и „демократични“ избори наблюдаваме рецидива на повтарящата се неспособност да бъде излъчено мнозинство, движещо страната напред и обединяващо народа около себе си в дългосрочен план.

Вместо това сме свидетели на такива политически аномалии, каквито са например подчертано „десните“ решения на партии с подчертано „леви“ идеологии, платформи и обещания, при което личната отговорност се размива в партийния цвят и едни и същи хора, доказали своето политическо недостойнство, престояват многобройни последователни мандати във властта – независимо, че избирателите им всъщност са гласували за коренно различна политика.

Във връзка с горното, като следващ сериозен дефект на изборната система може да се посочи липсата на механизми СТРАТЕГИЧЕСКОТО  И ПОСЛЕДОВАТЕЛНО МИСЛЕНЕ ДА БЪДЕ НАЛОЖЕНО КАТО УСЛОВИЕ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВЛАСТТА. Същото може да бъде коригирано, ако при евентуални промени в Конституцията се предвидят изисквания кандидатите да представят кратка декларативна концепция за задачите, с които възнамеряват да се справят при получаване на изборната позиция. Концепцията трябва да залегне като задължителен атрибут от предизборната агитация, а към края на мандата да бъде подложена на обществен преглед и обсъждане, за да се определи доколко предизборната агитация съответства на действително извършеното. Това ще даде възможност реалното изпълнение на едно предизборно обещание да се превърне в условие за получаването на следващ мандат и ще предостави в ръцете на обществеността възможности за оказване на граждански натиск, влагайки допълнителен смисъл в понятието „обществен договор“.

На следващо място, на фона на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Конституцията (според която народът е носител на суверенитет), сериозен дефект на установения политически модел в България е категоричната и необоснована липса на механизми за ПРЕДСРОЧНО „ОТЗОВАВАНЕ“ НА ТАКИВА ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, КОИТО СА ЗАГУБИЛИ ДОВЕРИЕТО НА СВОИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ или направо погазват своите обещания и интересите на обществото. Няма никакво оправдание (освен може би затвърждаването на някакви олигархически статути) това едно лице или група от лица, изгубили всякакъв авторитет, да продължава да заема изборна длъжност, даваща им не само право да управляват съдбините на избирателите, но така също задължаваща последните да издържат такива лица, осигурявайки им всичките установени в публичното право придобивки за власт-имащите. Ето защо е необходимо да се утвърди конституционен механизъм, който на принципа на събирането на определена критична маса от недоволство (чрез подписки, референдуми и др.) да довежда до отзоваване на народните представители от страна на народа (суверена).

Следващ ключов проблем в българското политическо пространство е отказът да се предостави на гражданите инструмента на така наречената „ИНДИВИДУАЛНА КОНСТИТУЦИОННА ЖАЛБА“. Оправданието, че такава мярка ще затрупа Конституционния съд с безброй необмислени и неоснователни жалби, е проява на инфантилизъм от страна на политическата класа и откровено обижда нашия народ. Конституцията, освен че има непосредствено действие (чл. 5, ал. 2), също посочва основните принципи на правото и поставя изисквания спрямо всеки един нормативен акт в България. Отказът на властта да позволи на гражданите да отбраняват българското законодателство (и себе си) от противоконституционни посегателства на законодателната власт е отказ да се признае, че хората са носители на суверенитет (чл. 1, ал. 2) и могат да мислят не по-зле от излъчените от тях народни представители.

Във връзка с горното – като следващ ключов проблем на българския политически модел може да посочи липсващото или силно ограничено, сведено до своеобразно „плацебо“ УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В РАЗЛИЧНИТЕ ПОЛИТИКО-АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕСИ. Това също издава инфантилната страхливост на политическата класа да признае гражданите като реален фактор и да ги допусне като партньор в процеса на вземане на решения. От особена полза би било в тази връзка да се направят стъпки за конституционно закрепване прякото участие на гражданското общество (заинтересувани физически лица и представителни организации) във властта и управлението – чрез утвърждаване на достъпни и адекватни процедури за конституиране на „заинтересувани“ и „представителни“ страни в различните властови и управленски дейности. Необходимо е това да бъде осъществено, като се предостави реална тежест на поддържаните позиции и се създадат гаранции за зачитане на общественото мнение. За основа могат да се използват в разширен смисъл принципите на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Подобна система от мерки би утвърдила авторитета на властта, ще привлече гражданството като реален партньор и ще създаде условия за активизиране на гражданското общество.

Като сериозна девалвация на „политическия професионализъм“ в последните години може да се посочи все по-интензивният и същевременно – все по-необоснован законодателен процес. Макар да е отразена в относимото законодателство за нормативните актове, необходимостта от ОБЕКТИВНА И ЗАДЪЛБОЧЕНА ПРЕЦЕНКА НА БЪДЕЩИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОМЯНА се неглижира в такава голяма степен, която позволявапросташкото прокарване на абсолютно нелигитимни като цел законови решения, които освен че рушат системата и единството на законодателството, препятстват адекватното функциониране на институциите и разлагат и малкото останало уважение към правото. Очевидно е необходимо да бъдат създадени по-строги конституционни гаранции, че всяка една бъдеща законодателна инициатива ще преминава през ситото на разумността, целесъобразността и най-вече – общия интерес на българите. Може би радикална, но способна да реши този проблем мярка ще бъде евентуалното променяне на архитектурата на Народното събрание, при което КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ДА ЗАПОЧНЕ ДА ДЕЙСТВА КАТО СВОЕОБРАЗНА „ГОРНА КАМАРА“, подлагаща на контрол за конституционосъобразност, обоснованост и синхронизираност с останалото законодателство всяка една законова промяна.

Сериозна девалвация на „професионализма“ се забелязва и при ключовите назначения по високите етажи на властта, което не остава незабелязано и от европейските институции и международни анализатори. Възможността с лекота да бъдат подменяни изборни процедури и изисквания за заемане на определени длъжности, или да бъдат „подхвърляни“ поръчкови назначения, освен че лишава държавността от истински можещи и полезни кадри, подкопава всякакво доверие в институциите и предава самите институции в ръцете на олигархически и направо престъпни интереси. Не случайно последните знакови назначения в системата на правосъдието бяха изрично отбелязани с тревога от международната общественост, а политизирането на възлови позиции в системите за сигурност се посреща със сподавено, но отчетливо неодобрение от страна на професионалистите в съответните специализирани ведомства. Ето защо намираме за уместно да завършим краткия си, но неизчерпателен преглед на възможните конституционни подобрения с необходимостта от създаване на ГАРАНЦИИ, ЧЕ КЛЮЧОВИТЕ НАЗНАЧЕНИЯ И КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ ВЪВ ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА ЩЕ СТАВАТ СЪОБРАЗНО ОБЕКТИВНИ И ПРОЗРАЧНИ ПРИНЦИПИ, като се препятства всякаква възможност за „пробиване“ чрез нелегитимни и опасни за законността и обществения интерес средства.

 

Гражданите от улицата срещу изборите и политиците

Изборните системи са механизъм за излъчване на представители от народа, формиране на мнозинство и поемане на управлението. Това може да се случва мажоритарно и пропорционално. Мажоритарно се избира един кандидат, събрал повече гласове от останалите. Гласовете на неспечелилите кандидати остават „нечути“, което капсулира малцинствата и предизвиква поляризации. Възможна е мажоритарна победа с едва 15-20% от гласовете, ако останалите гласове се разпръснат между голям брой по-малко подкрепени кандидати. Възможна е появата на „избирателни крепости“ (райони с традиционно силна подкрепа за определена сила) и от там – да се манипулират резултатите чрез т. нар. „избирателна география“: районите за гласуване се разчертават така, че „нашите“ да спечелят повече мандати. Пропорционално е по-лесно за малките групи да излъчват представители на своите интереси в политиката. Това става в многомандатни избирателни райони, където мажоритарната формула „всичко или нищо“ се заменя с пропорционалното „колкото – толкова“. Пропорционалният вот обаче се фрагментира и затруднява образуването на стабилни политически мнозинства. Пропорционално не могат да се избират отделни личности, поради което се гласува за изборни листи: твърди (подредени окончателно от партиите), гъвкави (с възможност за преференциално посочване на предпочитан кандидат) или свободни (с възможност избирателите сами да съставят своя листа). Във всички случаи обаче при пропорционално гласуване партиите се „вклиняват“ между гражданите и властта, и размиват пряката отговорност на политиците пред Народа.

Какво да направим?

За изборите на 12.05.2013 г. нямаме време да променяме Изборния кодекс и ще остане да гласуваме по обичайния ред – пропорционално, за твърди партийни листи и няколко партийни мажоритарни кандидати. Ако обаче намерим политическа сила, която да нареди в своите листи хората от народа (ама наистина!), бихме могли да „хакнем“ системата по собствените ù правила. За да се случи това, трябва да убедим някоя малка политическа партия да ни даде своите листи и да ни помогне да се явим на изборите. Участието в избори е скъпо и трудоемко – не можем да го осъществим „от улицата“! Ако обаче вкараме в Народното събрание наши честни и съвестни представители, можем чрез тях да настояваме за промяна в Изборния кодекс, позволяваща Народът да участва директно в изборите, а избираните политици да носят реална отговорност при нарушаване на своите обещания. Това обаче е възможно само, ако нашите избраници не се корумпират.  А ти ще се справиш ли с такова изпитание?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.03 2013 в 16:43

"Уважаеми госпожи и господа,
Обръщението е към всички, но поканата е персонална! Важи само за този, който съзнава, че единствено рационалните граждани можем да изземем държавата си от партиите и да я превърнем в наше съвременно общо средство за по-добър живот.
Не чрез революция, уличен натиск и ненаучни самодейни идеи! По ирационален начин не може да се премахне трайно, гибелният ни проблем – непрофесионалното и корумпирано партийно-олигархично управление! Нужни са демократични, но честни избори! За да издигнем в управлението на държавата най-добрите български граждани, автентичният национален елит. Нужни са образовани, способни и независими хора! За да управляват в съответствие с най-съвременните културни и научни постижения!"


Пари и власт без бой не се дават . Всичко написано тук е много хубаво , но и аз съм скептично настроен за нормално и демократично излизане от това блато в което сме затънали . Струва ми се , че ще започнем старата песен на нов глас , след изборите . Дано да греша ...

28.03 2013 в 09:24

Какво да направим? Копирах тази част от текста, за да подчертая, че съм напълно съгласен. Но само с тази част:

За изборите на 12.05.2013 г. нямаме време да променяме Изборния кодекс и ще остане да гласуваме по обичайния ред – пропорционално, за твърди партийни листи и няколко партийни мажоритарни кандидати. Ако обаче намерим политическа сила, която да нареди в своите листи хората от народа (ама наистина!), бихме могли да „хакнем“ системата по собствените ù правила. За да се случи това, трябва да убедим някоя малка политическа партия да ни даде своите листи и да ни помогне да се явим на изборите. Участието в избори е скъпо и трудоемко – не можем да го осъществим „от улицата“! Ако обаче вкараме в Народното събрание наши честни и съвестни представители, можем чрез тях да настояваме за промяна в Изборния кодекс, позволяваща Народът да участва директно в изборите, а избираните политици да носят реална отговорност при нарушаване на своите обещания.
Съгласен съм, защото това е реално постижимо. Широка група от експерти - политолози, практически политици, студенти, преподаватели ... работи по тази праблематика. Още през 2008 г. бе подготвен и внесен в народното събрание (НС) законопроект за изменение и допълнение на Закона за избор на народни представители, там никой не му обърна внимание, тогава нямаше протести. Сега този законопроект бе преработен и внесен в НС, за да измени Изборния кодекс. Цачева го предложи в дневния ред (защото имаше протести), но бе отхвърлен (защото протестите не бяха целенасочени). И единственият начин е участието в изборите с партия мандатоносител, както предлагат авторите на този текст. В тази посока е извършено много, вижте и приемете това обръщение - покана, благодаря: До всички, които мислят, че подобряването
на живота в България зависи от нашата
активност като съзнателни граждани

ОБРЪЩЕНИЕ – ПОКАНА

Уважаеми госпожи и господа,
Обръщението е към всички, но поканата е персонална! Важи само за този, който съзнава, че единствено рационалните граждани можем да изземем държавата си от партиите и да я превърнем в наше съвременно общо средство за по-добър живот.
Не чрез революция, уличен натиск и ненаучни самодейни идеи! По ирационален начин не може да се премахне трайно, гибелният ни проблем – непрофесионалното и корумпирано партийно-олигархично управление! Нужни са демократични, но честни избори! За да издигнем в управлението на държавата най-добрите български граждани, автентичният национален елит. Нужни са образовани, способни и независими хора! За да управляват в съответствие с най-съвременните културни и научни постижения!
Българският елит трябва да поеме своята неотменима рационална отговорност! Да обедини и целенасочи гражданската активност за постигането на общи ползи: да преодолее безпросветното подценяване на значението на изборите; парадоксалното и пагубно безразличие към нашите общи (политически) проблеми; да се ангажира пряко в управлението и политиката.
Реалистична ли е такава цел? Промяната във властта още сега, е функция на общо, разумно и обосновано участие в изборите на 12 май тази година. Но то ще е в условията на нечестни, изборни правила, които привилегироват партиите и ограничават организационно-политическите ни действия. Анализът показва, че за успешна кампания е нужна рационална мотивация, ангажираност организация и концентрация.
Ние ще участваме в изборите, за да реализираме европейската идея "За развитие на регионите". Колектив от български експерти в сътрудничество с експерти на Европейския съюз създадоха програма за нейната икономическа реализация и система за ефективен граждански контрол. За развитието на регионите има бюджет от 10 милиарда евро за следващия програмен период 2013-2020 г., Тези средства ще се усвояват за рационални малки и средни проекти, които ще развиват потенциала на отделните региони.
Ще разчитаме на всички, които могат да мислят, имат някакви идеи за малък и среден бизнес, имат влияние и авторитет, но не могат да се разгърнат, защото общите политически и икономически условия са лоши. За тях, а чрез тях и за всички останали, които ще получат работни места и доходи, елитът в Народното събрание ще налага съвременно културно ниво в политиката, управлението, икономиката и обществения живот. Ще създава добри общи условия, а способните да раждат и реализират печеливши проекти, ще развиват отделните региони. Така всеки човек, без значение населеното място, ще работи и живее по европейски стандарт - съобразно своите разбирания и способности.
Какви са непосредствените ни организационно-политически задачи?
(1) До 27.03.2013 г. съгласно изборния кодекс трябва да регистрираме партия, с чийто мандат да издигнем нашите граждански кандидати. В този срок очакваме да се регистрират и други партии - мандатоносители на групите, които се определят като граждански. (2) До 01.04. 2013 г. трябва да се съставят коалициите от партии. Нашата инициатива ще води преговори за обединяване на гражданския потенциал в една обща коалиция, например: „За мен, за теб, за нас”, целта на която ще бъде издигането на безспорно най-добрите и авторитетни кандидати. Право да номинират чрез нашата коалиция, ще имат всички български избиратели. (3) До 06.04.2013 г. трябва да регистрираме кандидатските листи в 31 многомандатни избирателни района. Това изисква мигновена позитивна реакция по подбора и селекцията. За целта има създадена система от критерии и механизми за провеждане и легитимност на този сложен практически процес.
В заключение, ако елитните представители на българските граждани влязат в Народното събрание, въпреки че формално ще се регистрират като парламентарна група на партия, те своевременно ще я разпуснат и ще работят като независими народни представители. Няма да имат пряка организационно-политическа връзка с мандатоносителя си и ще се обединяват само по конкретни целеви проблеми. Ще бъдат истински независими и ще се ръководят от своята съвест и убеждения. По такъв начин културата и професионализмът ще спомогнат за преодоляването на демагогията и партизанщината. Най-висшата българска институция няма да играе ролята на партиен параван, а ще създава условия цялата държавна власт да служи на всеки един български гражданин.

За инициативната общност: проф. Лъчезар Аврамов, д-р Владимир Брезоев и всички, които искат да се подпишат.
Ето и системата за номиниране и подреждане на гражданските листи: Критерии за номиниране на депутатите и за подреждане на листата

1. Образование – за завършилите до въвеждането на новите образователноквалификационни степени – висше образование, за останалите - минимум магистър или записана магистратура. За студенти – бакалаври и магистри - до 25% дял в листите.
2. Безспорни успехи и авторитет в професията.
3. Авторитет в района, в който живее, активен гражданин.
4. Лична харизма, пристрастеност и увереност в необходимостта от общи усилия за своевременно подобряване на живота у нас и по света, обективноверен поглед, политологическа подготовка (политически опит) и култура, лична отговорност.
5. Общ здравен и кондиционен статус, който позволява да се работи енергично и систематично в общественополитическата сфера (в този смисъл не поставяме възрастови изисквания).
6. Психически здрав и балансиран.
7. Категорично и осъзнато съграсие на кандидата, които най-добре знае доколко отговаря на законовите и етичните изисквания (в т. ч. неучастие в ограбването на страната, чисто съдебно минало, не е доносник и агент на службите и т. н.).
Критериите имат ориентировъчен и препоръчителен характер.
Кандидатски листи
Кандидатските листи се ранжират по точкова система. Номинации могат да правят всички избиратели. Номинираните се самоподреждат в кандидатски листи на общи събрания (по моногомандатни избирателни райони). Събранията се ръководят от неноминирани представители на коалицията. Всички кандидати се представят кратко (3 до 5 мин., по азбучен ред), а след това се провежда таен избор. Всеки един от тях гласува с интегрална бюлетина, която съдържа имената на всички кандидати по азбучен ред и има право на два гласа (точки) – един за себе си и втори за предпочитан от него друг кандидат. Този с най-много точки е първи в листата, този с най-малко – последен. Окончателната листа се подрежда по броя на получените точки. При равенства – се провеждат балотажи или кандидатите с равни точки се договарят помежду си. Листата може да бъде променяна само с консенсус на всички номинирани и само на това общо събрание. Веднъж приета листата не се променя повече и при отпадане на някой от номинираните, всички след него се придвижват с едно място напред.Събранието гласува окончателната листа, като решението се подписва от всички кандидати. Към решението се прилагат протокола на избиратерната комисия и бюлетините. Тези материали се съхраняват в Предизборния център на гражданската коалиция.
Всички кандидати предварително подписват декларация за лоялност към целите на коалицията и към своите колеги – кандидати: (1) да работят за официалната листа, без значение дали ще попаднат в нея; (2) ако бъдат избрани за депутати, в своята работа да ползват като експерти всички номинирани, по реда и съгласно резултатите от тайното гласуване на общото събрание; (3) в Народното събрание да работят като независими народни представители, като се ръководят само от своята съвест и убеждения.
По такъв начин ще постигнем три много обещаващи цели: (1) справедлива и безспорна листа; (2) отличен резерв от елитни граждани и специалисти; (3) независими и свободни народни представители, отговорни пряко пред българските граждани.

28.03 2013 в 09:12

На тези избори трябва да се гласува с наказателен вот,за да може да има време да се направят промени и се приеме нова избирателна система.Аз подкрепям STV избирателна система.Искам с новата конституция да бъдат забранени партиите в България.Не е нормално в 7 милионна България да се регистрират 71 партии за избори.Направете сметка колко сладка е властта,за да има такава борба.Всички тези партии са разклонения на БКП.За това трябва да ги изкореним веднъж и за винаги.
Иначе подкрепям гореизложеното.

28.03 2013 в 00:16

1.Закона за лустрацията на всички нива -парламент ,общини и комисии БЕХ,НЕК ,БДЖ и т.н.
2.Всички концесии за добив на суровини (злато ,мед ,петрол ,газ ,редки метали , минерали и др.) и концесионни плащания да минат под регулацията на ДКВР или да се създаде подобна регулаторна комисия,като концесионните плащания и такси трябва да са поне с 10% по-високи от тези в Германия примерно,защото първо работната ръка е по-нископлатена и второ горивата са по евтини .Независимо от цената на златото трябва минимум 30% от добитото количество да са взема в държавна полза, а всички добити редки метали не по предназначение между основния добив на 80%.Фирми собственост на трети лица офшорки да немогат да участват в концесии ,за да немогат депутатите да си дават на батко и братко концесиики.В находище Хан Аспарух има около 60 милиарда куб. м. газ -по едно левче за државата =60 милиарда ами по 50 какво става или повече ???????
3.Закона за железниците от Германия:От точка А до т.Б където има жп транспорт няма право да се извършват автобусни превози.Модернизация на държавната железница .Дълговете може да се изплатят отчасти през социалното министерство като доплоащания от държавата върху социалните намаления ,като директно отиват за погасяване на заеми .Да се криминализират кражбите на кондукторите.И да на забравяме тунела под Босфора и линията Пекин Лондон.
4.Мандатност на общинските съветници и кметове не повече от два ,защото някои са истински феодали.И да носят наказателна отговорност за неизгодни зделки .
5.Всички общински сесии да се предават на живо в интернет и да се записват .Единен саит на общините на който да се обявяват всички обществени поръчки , обяви , конкурси и други ,както детайлна информация за финансите.
6.Бар -кодове и гпс следене на дърводобива с детайлна информация затова кога ,кой и къде е издадено разрешителното и е отсечено дървото.
7.Връщане на БДС там където превъзхожда евро стандартите
8.Да се извадят когенерациите от субсидираните електроцентрали,както и преразглеждане на договорите или евентуална национализация на Марица Изток 1 и 3.
Няма правна норма ,която да ни забранява връщане в експлатация на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй или най-накрая някой да се озъби на Европа за адекватни компенсации .
9.Изравняване на на земеделските субсидии с европеиските.
10.Да се заведе дело срещу Великобритания за расизъм или дискриминация срещу България и Румъния
11.Имотна и финансова ревизия ,обаче не поименна ,а по цена -примерно имотите в центъра на София ,хотели и други -чии са ?На разни измислени хора подставени лица ,след като немогат да ги докажат следва конфискация.
12.Да се затегнат казината и букмейкърите.
13Пари за иновации и наука.

04.03 2013 в 12:57

Ето една идея за обсъждане.
https://bivol.bg/stv1.html

04.03 2013 в 12:30

Иван, а кой да го направи това? Имена на хора, партии и т.н. ако обичаш. Предвижда ли се създаването на извънредни съдилища.

03.03 2013 в 21:12

Прочетох с голямо удоволствие целия материал и коментарите към него. Споделям го напълно.
Но ми се струва, че авторите са забравили едно много важно нещо: ЛУСТРАЦИЯТА. Тя е необходимото зло, което ще ни позволи да се отървем от цялото задкулисие на т.н. 23 годишен преход.

02.03 2013 в 18:31

Браво - смислена и обмислена позиция! Има ли кой да я възприеме?

02.03 2013 в 16:10

Най-накрая една ясна позизия с конкретни предложения след направен анализ на случващото се! Това според мен е начинът исканията на протестиращите да се "преведат" на политически език, за да има смисъл от тези протести, и е важно да го направят специалистите - така ще се избегнат множеството глупотевини, заради които политическия елит нарича протестиращите "лумпени". Смятам, че наистина ни е необходим един широк обществен дебат по проблемните области, и той започва от тук...

02.03 2013 в 15:26

ВЪВЕЖДАНЕТО НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ Е ЕДИНСТВЕН ИЗХОД ОТ НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА
 
Общественият протест на българите се деформира съзнателно от заинтересуваните политически сили, от олигарси, от външни за България заинтересувани субекти, и вече далеч не отговаря на обществените очаквания за радикална промяна в държавата. Нужни са съвсем други хора, съвсем друга стратегия, съвсем други действия, които да елиминират нарочно поддържаната безизходица и статуквото в полза на досега управлявалите по безобразен начин страната партии и техните фаворити, окрали и оглозгали докрай общественото богатство.
Напълно ясно е, че в момента съществува изключително голяма заплаха, която е реална, непосредствена и опасна за съществуването на българската нация.
Тя най-общо се състои в следното:
България е на първо място в света сред 250 страни по намаляване на населението. От 9 млн вече сме 6,9 млн. Прогнозите на Световната банка, ЦРУ и др. сочат, че през 2050 г. ще сме само 4,5 млн. души, като етническите българи ще бъдат екзотично малцинство, а впоследствие ще изчезнат напълно. Българската нация умира. По смъртност на населението (14,32‰) България твърдо заема първо място в Европа и 10-то място, между Сомалия и Свазиленд, в света, а по раждаемост сме на 214-то място от 220 държави. Друг е въпросът какъв е етническият произход на голямото мнозинство от родилките у нас. България се циганизира и турцизира. Ние сме на първо място в Европа по инфаркти и ракови заболявания; от рак и от сърце всеки ден у нас умират 264 души, всеки час по 11 души. Изключително много българи (64% според националния консултант по психиатрия) имат психични проблеми. Цените на лекарствата в България са брутално високи и са недостъпни за бедните хора. Според Евростат 61% от възрастните български граждани са застрашени от мизерия и социално изключване. Същото се отнася според Евростат и за българските деца – 52% от тях живеят в пълна бедност, лишени от храна, дрехи, обувки и др. България е първа в ЕС по неграмотност, 41% от учениците ни са в някаква степен неграмотни. Според докладите на Европейската комисия България е най-престъпната и най-корумпирана страна от Европейския съюз. Корупцията обхваща цялото общество, държавата, Парламента, Правителството, съдебната система и т.н. По самоубийства, включително и детски самоубийства заемаме едно от първите места в Европа. По време на протестите трима души се самозапалиха, изразявайки своето негодувание и своето отчаяние от живота си в България.
Въобще България е най-бедната, най-престъпната, най-корумпираната, най-намаляващата по население държава в Европа, която е рай за местни и чужди монополисти и крадци на национално имущество. А българите, според международните изследвания и рейтинги, са най-мизерстващите, най-болните, най-неграмотните, най-отчаяните и най-нещастните хора в Европа.
Какво още трябва да се случи в България и с българите, за да видим всички, че е налице изключително голяма реална и непосредствена заплаха за българската нация?
Тази заплаха категорично изисква въвеждането на извънредно положение, като единствено възможен начин на търсене решения и изходи от поредната Национална катастрофа.
Според нас, час по-скоро трябва да се обяви временно извънредно положение, съгласно с чл. 84 и чл. 100, ал. 5 на Конституцията. Извънредното положение не бива да се асоциира с полицейски час, терор и др. То е законен механизъм за справяне със заплахи за съществуването на нацията и се ползва при необходимост от европейските страни.
Само чрез извънредното положение в България, според чл. 15 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, могат да се отменят някои функции на правителството, да се ограничат някои права и т.н. Няма друг начин да се решат редица социални проблеми, поставящи под съмнение физическото оцеляване на голяма част от българите вследствие безумните монополни цени на жизнено необходими стоки и услуги, включително електроенергия, отопление, храна, транспорт, лекарства, комуникации, банкови услуги, водоснабдяване, образование, здравеопазване, култура, транспорт и др. Няма друг начин за възвръщане на ограбеното национално богатство (в размер на десетки милиарди долари), станало частна собственост на мошеници, партийни лидери, мафиоти, бивши комунисти и техните наследници, престъпници,агенти на ДС и др.
По време на извънредното положение трябва да бъдат осъществени в съответствие с правната и оперативната му рамка следните действия, които сега не са възможни:
• Регулиране на дейността на частни предприятия в енергетиката, търговията, топлоснабдяването, водоснабдяването, комуникациите, банките, строителството, екологията, здравеопазването, образованието, транспорта и др.;
• Намеса във финансовите операции на икономически субекти и на частните лица, ограбили и ограбващи българското общество;
• Конфискация по бързата процедура в полза на обществото на всякакво незаконно придобито имущество и на имущество, неотговарящо на декларираните от собственика му доходи;
• Обискиране на домове и на друга частна собственост, както и арести без обвинения на отдавна известни на обществото престъпници и лица, свързани с българската мафия и с ограбването на България, включително и хора на управленски позиции в миналото и сега;
• Частично ограничаване на свободата на медиите, които са собственост или са свързани с посочените в предходната подточка лица и които изпълняват поръчки срещу обществените протести и срещу въведеното извънредно положение и др.
При въвеждането на извънредно положение управлението на страната ще се осъществява от граждански власти (комитети) на национално и регионално ниво. Силите за ред и сигурност са на разположение на тези граждански власти, те са под тяхно ръководство, подпомагат ги. Възможно е гражданските власти (комитети) на национално и на регионално ниво да извършат кадрови промени във всички сфери на управлението, включително и в силите за ред и сигурност.
Всичко посочено по-горе е в рамките на Закона.
Налице са прецеденти в различни европейски страни по въвеждане на извънредно положение при подобни обществени ситуации, което е довело успех ползи на гражданското общество в тези страни.
Няма друг изход и няма друга възможност за реално и задоволително решение на системата проблеми на Национална катастрофа, освен въвеждането на извънредно положение.
Всички други ходове са палиативни и обслужват интересите на тези, срещу които протестира гражданското общество в България. Обществото няма никаква полза от тях.
Създадените структури на протестиращото гражданско общество, ако искат наистина да спасят България, трябва да подкрепят идеята за извънредно положение.
Друг път просто не съществува. Всичко друго е лъжа и измама.