Днес отбелязваме един от най-значимите български празници - Деня на българската просвета и култура.

На 24 май е създаването на първата българска азбука - глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, създадена от тях по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която макар и изменена в годините, се ползва и до днес. Кирил и Методий дават на България просвещение и знание, което съвсем скоро ще я превърне в доминиращ фактор на Балканите и Европа, не само във военно, но и в културно отношение. Стотици години по-късно, близо 252 000 000 души още използват азбуката, чието начало е поставено от братята.

 Първите данни за честването на 24 май идват от далечната 1813 г. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Повечето български историци обаче се обединяват около становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851 г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. След Освобождението, значението на празника се засилва изключително много. Големи части от българските земи остават в пределите на Османската империя. Нещо повече - в тези територии с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. В този тежък период 24 май се превръща в една наистина обединяваща за българите дата, която сплотява техния дух и им припомня славното минало.

В днешно време ролята на Деня на българската писменост и култура е сякаш низвергната. Преди години обаче празникът е поддържал националния порив и огъня на геройското българско самосъзнание. В края на XIX век писателят Стоян Михайловски (племенник на Иларион Макариополски), написва стихотворение, което нарича "Химн на Св.Св. Кирил и Mетодий". Близо десетилетие по-късно, композиторът Панайот Пипков написва и музика, която да приляга на творбата на Михайловски и така се създава песен, която става химн на българските училища. Тя остава и до днес и продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания. Вероятно много от вас си спомнят текста и, чийто първи куплет започва с думите "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви".

Денят на Светите братя не се отбелязва само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицата се е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Сред тях са Русия, Чехия, Македония и голяма част от останалите славянски страни. У нас 24-ти май е обявен за официален празник, a преди 1989 година се отбелязваше и с големи манифестации. По традиция в София, пред сградата на Народната библиотека, ще бъде отслужен тържествен водосвет от патриарх Неофит, а президентът Росен Плевнелиев ще поднесе венец пред Паметника на Св. Св. Кирил и Методий.

Още исторически статии - в сайта Българска история

Още по темата

24/05/2015

Църковен календар

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Св. Симеон Дивногорски