Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Св. Симеон Дивногорски

Последна промяна на 24 май 2015 в 00:01 4211 1

Православен календар
Православен календар

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май.

24 май е 144-ият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна). Остават 221 дни до края на годината. 24-ти май е Ден на славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Свързването на датата 24-ти май с Деня на Славянската писменост и Българската култура произлиза от това, че след 1916, когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.св. Кирил и Методий отбелязван от Българската Православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 година Църквата чествува Св.св.Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Преподобни Симеон Стълпник, Дивногорец

Св. Симеон Стълпник, Дивногорец, е наречен така, понеже се подвизавал на стълп-кула и понеже този стълп бил построен на планината, наречена Дивна.

Симеон се родил в Антиохия Сирийска в 522 година. Майка му Марта след смъртта на мъжа си, загинал под развалините на своята къща по време на земетресение, възпитавала сина си в гореща любов към Бога, от която било проникнато нейното собствено сърце. И небезплодно се оказала нейното възпитателно въздействие: възприето от младенеца, то го превърнало в избран съсъд на Божията благодат.

Когато Симеон бил на пет години, майка му го поверила на светия старец Йоан Стълпник, който се подвизавал в пустинята. Подражавайки му, Симеон пожелал подобен подвиг и скоро надминал своя учител с истинско ангелско търпение. Опитният старец Йоан, боейки се, да не би нежният отрок да изнемогне от непосилния подвиг, съветвал го да не се предава на такъв преждевременен труд. На Симеон, подкрепян свише, продължавал своето молитвено стоене пред Бога. Но не се задоволил той с това състояние.

Минали шест години и той поискал по-висок стълп, за да се отстрани повече от земята. Построили му друг стълп, висок 40 лакти. Като прекарал на него осем години, Симеон по божествено откровение отишъл в Дивна гора, в околностите на Антиохия, и там – на висок хълм – основал обител и стълп върху скала.

При своя монашески подвиг св. Симеон така разпределял времето си: от сутрин до деветия час (IX час по библейското времеизчисление се равнява на 15 часа, т. е. 3 ч. след обед) той се молел, след това се отдавал на четене и писане до залез-слънце, след това пак се молел и без сън стоял на молитва до зори. А на разсъмване той – според житиеписеца – "заповядал на съня като на свой слуга да дойде при него не за дълго, и като подрямвал малко, събуждал се и започвал своя ден".

Младият подвижник получавал свише велики откровения. Той се изпълнил с мъдрост, а народът, който се събирал около стълпа, благоговейно слушал неговите поучения. Стълпникът се отегчавал от своята слава и от честите посещения на народа, затова и поискал да се пресели на Дивна гора като по-усамотено място; но и там народът идвал при него, а той никому не отказвал помощ – с добра дума, с изцеление или с предупреждение. С прозорливост той предсказвал бъдещи събития. Така той предсказал смъртта на антиохийския архиепископ и земетресението, което разрушило Антиохия.

Св. Симеон приел по откровение свише свещенически сан на 33 години от селевкийския епископ Дионисий, макар по-рано да отказвал тази чест. Светителят го завел в църква, там го посветил в свещенически чин и с пеене на псалми отново бил изведен на стълпа, на който преподобни Симеон в продължение на 70 години непрекъснато извършвал своя велик подвиг до блажената си смърт в 596 година.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.05 2013 в 13:12

българската! писменост.