На 1 май  България отбелязва 136 години от Априлското въстание. Център на националните тържества ще бъде възрожденския град Панагюрище. Тържествата започват в 9.00 ч. с шествие от Историческия музей в града до площад "20 април" със светините на Панагюрище от въстанието - Поибренския сребърен кръст, придружавал Хвърковатата чета на Бенковски и свидетел на гибелта на Георги Бенковски, копие на Главното въстаническо знаме на ІV революционен окръг, ушито от Райна Княгиня и копие на знамето на Банската чета, изработено от Иванчо Зографина. В 11 часа ще бъде извършено поклонение пред вечния огън на мемориал "Априлци". Веднага след това, в подножието на Маньово бърдо, ще започне спектакълът възстановка "Мъжество и саможертва". Честванията на 136-та годишнина от Априлското въстание продължават в Клисура, където на площад „20 април" ще се състои заупокойна панихида за геройски загиналите в бунта. След това ще се проведе и поетичния рецитал на актьора Георги Къркиланов. Тържествата в Панагюрище ще завършат в 20.30 часа с национален митинг-заря на площад "20 април". На него се очаква да присъстват президента Росен Плевнелиев, председателя на парламента Цецка Цачева, депутати и министри. По традиция клисурци пресъздават и възстановяват моменти от Априлското въстание през 1876 година. Тази година отново участници ще бъдат от Народното читалище „Традиция", както и много граждани.   Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки неуспеха си, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Според исторически сведения жертвите на турската армия по време на въстанието са около 70 000 души. Още преди края на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Макар и незавършил с военен успех, Априлското въстание постига друга своя основна цел - народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия. Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. На нея идва и първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България през 1878 г.