Новото френско правителство

Ангелина Пискова Последна промяна на 17 май 2017 в 18:31 2513 1

Снимка Reuters

Еманюел Макрон

Новият френски кабинет е факт и той е далеч от идеята за търсене на компромиси с опонента на президента Еманюел Макрон - неговата съперничка на президентските избори Марин льо Пен.

Коментатори определят правителството като носещо силно проевропейско послание – такова, каквото държавният глава отстояваше по време на кампанията си и затвърди в речта си, която произнесе в навечерието на победата. Живо свидетелство на твърденията, че слуховете за смъртта на Европейския съюз се оказаха силно преувеличени, макар според някои анализатори в него да има представители, изразяващи съмнение към европейския проект. „Съмнение обаче не означава, че са против него”, поясняват те.

Обявяването му закъсня с един ден, а този факт бе обяснен с един официален мотив – да се направи щателна проверка за данъчните задължения на новите лица, за да не се стига до случая Жером Каюзак – бивш министър на бюджета в правителството на Франсоа Оланд, осъден за недекларирани сметки в швейцарска банка. Зад това обяснение обаче негласно се добавят обикновените пазарлъци по време на преговорите за съставяне на кабинет, а проблемите идват и от факта, че движението на новия френски президент „Напред” е нещо съвсем ново в политическото пространство.

Десният елемент обаче е заложен в самата структура на новия кабинет и той се базира на структурни съкращения. Министрите са 15 - с двама по-малко, отколкото в предишното правителство. Това обаче не означава, че сред новите министри няма представители на левицата.

Такъв е случаят с бившия министър на отбраната Жан Ив льо Дриан, който катапултира на друго поприще – на министър на външните работи и европейските въпроси. Съчетаването на двата ресора показва недвусмислено обвързаността между външната политика на Франция и европейските ценности. Самият льо Дриан отлично познава досиетата на страни, в които Франция е извършвала военни операции като Сирия и Ирак и се предполага, че ще пренесе знанията и опита си на Ке Д’Орсе като първи дипломат.

Ръководният пост в армията пък попада в ръцете на нежния пол – на евродепутата от групата на демократите и либералите в Европа Силви Гулар, а самото министерство дори променя името си – вече ще се нарича не „министерство на отбраната”, а „министерство на армията”. Думи, свидетелстващи за по-голяма яснота и може би категоричност от това, което се очаква да бъде силовото ведомство.

На министъра на вътрешните работи и бивш кмет на Лион Жерар Колон предстои тежката задача за организирането и провеждането на парламентарните избори след месец – сериозно предизвикателство, като се има предвид, че 1/3 от настоящите депутати отказват да се кандидатират поради неясната политическа ситуация.

През юни предстоят интересни времена за Франция, която се оказва в ситуация, твърде различна от досегашните с ясно изразено дясно и ляво пространство. Тук се очертават три основни опонента – движението „Напред” на президента Макрон, създадено една година преди президентските избори, Националния фронт на Марин льо Пен и „Непокорната Франция” на крайно левия Жан-Люк Меланшон.

Никой засега не е в състояние да каже как ще завърши тази битка. И трите страни ясно заявиха, че ще използват резултатите от президентския вот за активизиране на своя електорат на парламентарните избори. Залогът за Макрон засега остава да намери кандидатите си.