Владо Перев: Зоран Заев заби кол в сърцето на вампирския македонистки комунизъм

Владимир Перев Последна промяна на 29 ноември 2020 в 16:03 19730 0

Владимир Перев

„Когато гледате интервюто на македонския премиер Зоран Заев пред българската агенция БГНЕС, човек остава с впечатлението, че присъства на някакво ново, великолепно откровение, събитие, което създава усещането, че някак си лично присъствате на десанта в Нормандия в „най-дългия ден“, на деня на падането на Третия райх или падането на мразената от всички нас Берлинска стена. Всичко, което Заев каза, беше вярно, ясно и недвусмислено, всичко това беше написано отдавна във всички книги и пасквили, публикувани от нашия Институт за национална история, но сега тълкувани точно и ясно. Веднага дойдоха критиките и протестите, но всичко наподобява онези силни и обилни летни дъждове, ненужни на никого и които не носят със себе си берекет, а само наводнения и трагедии. Това пише Владимир Перев в статия за скопското електронно издание „Трибуна“, предадена без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.

Честно казано, очаквах тези исторически думи и изречения за нашите отношения с България, изречения, които също отварят тесния път към нашето собствено македонско национално помирение със себе си, да бъдат казани от Любчо Георгиевски. Сигурен съм, че той би го направил много по-елегантно и безболезнено за македонските „патриоти“, потънали в собствените си илюзии за нашия „арийски“ и не знам още какъв исторически произход и език. Но „времето продава дървата“, а времето на Георгиевски не беше най-подходящото за подобни изявления. Въпреки това именно той беше инициаторът на нашето национално помирение и беше изключително коректен в подкрепата си към Заев по отношение на правилното тълкуване на позициите на министър-председателя. Очевидно „приятелството“ на Георгиевски с Екатерина Захариева и българските лидери дава някои положителни резултати.

Около цялото вълнение с интервюто на Заев беше забравено едно нещо - казва ли Заев истината. Това беше същественото, което Георгиевски потвърди. Всичко останало са празни приказки. Някои хора са наранени, други се чувстват измамени и манипулирани, но това са нормални реакции към истината, чута от хора, които са свикнали да живеят в свят на измама и брутални манипулации. Най-важното е, че никой не го обвинява в неточности, всички казват, че Заев е умилостивявал, че българският му е бил „смешен“, че езикът на тялото му не струвал и други подобни квази психологически глупости. Какъв български, какви пет лева, Заев е от Струмица, а цяла Струмица знае този македонски език по-малко от всяко дете на седем години от моя Прилеп. Дори хората от Прилеп трудно се справят с езика на своя Коневски и трудно се справят с (просръбските) букви и звуците њ, ќ и други подобни. Таня там все още е Тайна, а коньот е кон, но нищо, важното е, че се разбираме! И другите големи езици имат подобни проблеми. В арабския свят всяко дете говори езика правилно само в Саудитска Арабия, докато всички останали, дори и да са високообразовани араби, имат проблеми със собствената си диалектологична среда, така че никой не им се подиграва. Това нещо е нормално там.

Вербалната омраза води до вербална глупост. Чуваме как Красимир Каракачанов бил сформирал „своя“ Македонски научен институт (МНИ) и на всичкото отгоре разпределя малко пари българския бюджет. Истината обаче е, че МНИ се формира в средата на двадесетте години на миналия век и най-големи заслуги за това има Ванче Михайлов. Той е и създателят на института, и на материалната база, а институтът е нещо като предверието на Българската академия на науките. МНИ винаги е бил финансиран от държавата до 1944 г., когато на власт идват българските безродници, сталинистките комунисти и пияницата Георги Димитров. Той е възстановен веднага след падането на Тодор Живков и веднага е субсидиран от новата проевропейска България.

Интервюто на Заев пред БГНЕС затвори всички врати за жалби от Македония до европейските институции. Твърденията на македонската опозиция и българските соросоиди, че „никой не разбира и не подкрепя България в ЕС“ по отворените въпроси с Македония, са неверни. Да обвиняваш българите във фашизъм, да отидеш в Берлин и да се оплачеш от фашистите и дори да очакваш фрау Меркел да те подкрепи, е чисто безумие. С такива лудости, от които някой се опитва да спечели политически активи, може да успее само някой при нас, македонците.

Смешни са и реакциите на политиците от миналото. Стари и забравени лица, които, ако някой си спомня за тях, си ги спомня само заради преживените бедствия, които са донесли на страната си. Някой трябва да им каже, че идеите им винаги са били скверни, износени и неясни, а днес са покрити със сериозна доза плесен. Бранко Цървенковски замрази членството си в СДСМ, а Илинка Митрева и фикусът (Кара) Георге Иванов щели да защитават македонската идентичност. Господи боже, още ли някой се сеща за тях и кому са нужни... те и досега бяха ненужни на европейската политика на Македония.

Когато гледах интервюто на Заев, си спомних забравената творба на Гогол „Тарас Булба“. Нещастният Тарас убива сина си Андрей, само защото обича безумно полските католици и преминава на полска страна, срещу баща си и срещу своите православни казаци. Като в някоя антична трагедия, Тарас убива сина си с думите „Аз те създадох, аз и ще те убия.“ Затова КПМ (Комунистическата партия на Македония) на Лазо Колишевски „роди“ македонизма, а наследникът й СДСМ, воден от техния сегашен елит, „уби“ безкритичен македонизъм. Въпросът е дали сега или тогава, на 2 август, се е случила или се случва „нашата“ антична трагедия.

Заев превърна безсмислената македонска националистическа спирала в македонските отношения с България в перфектен кръг и я затвори с великолепен ход, слагайки край на нашето безумие. Ако държавният македонизъм, създаден на 2 август 1944 г. в „Св. Прохор Пчински“ беше историческото дело на КПМ, подкрепяна от Комунистическата партия на Югославия, тогава интервюто на Заев е кол в сърцето на вампирския македонистки комунизъм и отваряне на нови пътища към свободния европейски свят.

*Владимир Перев е македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия в периода от 1968 до 2004 година. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия, и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление. Перев следва право в Белград, Загреб и Скопския университет. Работи в Македонската национална телевизия, но през 2004 година е уволнен заради пробългарските си прояви. Владимир Перев адаптира на македонски литературен език и издава в Скопие през 2003 г. „19 години в сръбските затвори. Спомени“ от Коце Ципушев. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !