Сводка е проект на двама журналисти от авторитетното френско издание Курие Интернасионал (Courrier International, част от групата на Le Monde), Александър Леви и Катрин Гишар. Има за цел осветляването на войната в Украйна и нейните последици за Европа. Публикува се в Телеграм на френски език и от началото на 2023 г. на български (линк тук).

"Това не са хора, които лесно се заменят", заяви президентът Володимир Зеленски, отдавайки почит на жертвите на катастрофата на хеликоптера, превозващ министъра на вътрешните работи Денис Монастирски и неговия екип. При катастрофата загиват общо 14 души, включително едно дете, когато самолетът се разбива в детска ясла в Бровари, предградие на Киев. До сряда вечерта 25 души, включително 11 деца, са все още настанени в болница. Тази трагедия обезглави едно от ключовите министерства в страната което отговаря за Националната гвардия, която участва пряко в бойните действия. Освен министъра, при инцидента загиват и неговият заместник, Евгений Енин, също на 42 години, и държавният секретар Юрий Любкович, на 33 години. Монастирски е и член на Националния съвет за отбрана и сигурност. Що се отнася до Енин, той е отговарял за събирането на доказателства в контекста на делата които Киев възнамерява да заведе срещу Русия пред международното правосъдие. И накрая, както припомня Стефан Сьоан, френски журналист в Киев, Монастирски е бил близък приятел на президентската двойка. Когато Елена Зеленски, която в този ден е в Давос, научава за смъртта на "Денис", тя се разплаква неудържимо, разказва той.

Трънливия път на руските дезертьори и отказващите военна служба. Около 300 000 нови членове са се присъединили към руската армия след обявяването на "частична мобилизация", която, както стана ясно наскоро, не е ограничена във времето. Трудностите, с които се сблъскват някои от тях, са предмет на многобройни свидетелства, включително официални. Те са зле екипирани, настанени, хранени, а много често и зле информирани, и едва ли могат да променят хода на войната. Някои от тях очевидно са разбрали това и се опитват да се върнат назад. Но как? Украинските сили са предоставили на желаещите да дезертират комплексна схема, наречена "Искам да остана жив" с телефонен номер, бот в интернет, а напоследък дори и дрон, който да насочва бъдещите дезертьори как безопасно да се предадат. Без да стигат до такива крайности някои "мобики" просто искат да се приберат у дома. Такъв е случаят с осемте младежи от Калининград, които в края на декември се качиха с оръжието и оборудването си в две таксита край Луганск, Източна Украйна. Посока : "възможно най близко до Москва и най далеч от фронта", обясниха те след това. Стигайки в Подолск, в Подмосковието, те отиват в първия полицейски участък, където се предават заедно с оръжието си. В момента тях ги чака съд и до 15 години затвор. Други нямат такъв късмет : в Липецка област един от другарите им, който се крие в плевня, е убит от специалните сили след като отказва да им се подчини. Жертви на посттравматичен стрес или просто уплашени от реалността на тази война, други избират официалния път, като се обявяват за негодни за участие в бойни действия или за отказващи военна служба по съвест. Някои търсят и медицинска помощ, без голям успех. Според техните свидетелства те много рядко биват изслушвани, а напротив - подлагани са на натиск или дори на насилие, за да се върнат колкото се може по бързо на фронта.

Александър Вучич надига глас... срещу Русия, което е изненадващо от човек, който заедно с унгарския лидер Виктор Орбан е смятан за един от последните "приятели" на Владимир Путин на европейския континент. Сръбският президент за първи път осъди опитите на наемническата групировка "Вагнер" да вербува граждани на страната му. След това, в интервю за американската агенция Bloomberg, той потвърди, че за него "Крим и Донбас са украински и ще останат такива". Въпреки че позицията на Вучич по този въпрос не изглежда да се е променила - Сърбия никога не е признавала анексиите, за да не създаде прецедент с Косово - много коментатори се питат дали западният натиск върху сръбския президент не е дал резултат, поне временно. От началото на войната Александър Вучич играе сложна игра, пледирайки за европейска интеграция на страната си и старателно избягвайки да включи в каквито и да е санкции и дори критики на Кремъл. Сърбия със сигурност е и единствената европейска страна, която приема както руснаците, които бягат от мобилизацията, така и тези, които я подкрепят.

България "дискретно спасява" Украйна в началото на войната, като ѝ доставя боеприпаси и гориво, твърди германският вестник Die Welt в разследване, публикувано и от неговия партньор Politico. Разследването, базирано основно на показанията на тогавашния министър-председател Кирил Петков и министъра на финансите Асен Василев - двамата "Харвардци", които ръководеха България между октомври и юли миналата година, твърди, че въпреки официалния си отказ да доставя оръжие на Украйна, София е помогнала значително на украинската армия, като е доставила тайно боеприпаси от съветски тип и гориво. Тези "разкрития" се смятат за публична тайна в страната, тъй като няколко публикации вече са съобщавали за масиран износ - чрез трети страни - на оръжия и боеприпаси, произведени в България. Правителството на прозападния Кирил Петков, който лично подкрепяше военната помощ за Украйна, трябваше да се съобразява с яростната съпротива на един от коалиционните си партньори, Социалистическата партия (бивша комунистическа), която се закани да го свали, ако София се осмели да изпрати "дори един патрон в Украйна". Позиция, подкрепена от президента на страната Румен Радев, който смяташе - и все още смята - че изпращането на оръжие на Киев е равносилно на "въвличане във войната". Това не попречи разследването да зарадва прозападните среди в България. Чуха се и някои критики към дуото Петков-Василев, сега е в опозиция, че иска да "пренапише историята" в своя полза. Все пак, тези доставки на Украйна на петрол и боеприпаси не са били дарения, а са били плащани в брой от Киев или от неговите американски или британски съюзници, признава Die Welt.