След като попадна под смъртоносен обстрел вечерта на 13 април, един от най-важните кораби на руския флот, крайцерът "Москва", беше потопен в Черно море на 14 април в опит да бъде изтеглен до най-близкото пристанище - Севастопол. Преди руските медии да анонсират версията за пожар на плавателния съд и евакуацията от него, украинските сили съобщиха, че са атакували крайцера с противокорабни ракети "Нептун".

Руските медии съобщиха за потъването на мощния крайцер, след като на кораба повече от денонощие се бориха с пожара и щетите. На 17 април министърът на отбраната на Русия публикува видео в социалните мрежи, от което става ясно, че са оцелели 240 души - около половината екипаж от кораба.

Около случилото се има много неизвестни и противоречиви мнения. Например какво е причинило пожара и експлозията. Защо "Москва" не е успял да засече идващата ракета, как само две противокорабни ракети са могли да потопят 12 000-тонен крайцер и как са били изстреляни ракетите "Нептун", които не са били в експлоатация в началото на войната?

Какво предизвика пожара - експлозия на боеприпаси или ракетен удар?

Русия твърди, че взривили се боеприпаси са предизвикали пожара на кораба, докато украинците казват, че те са обстреляли "Москва" с 2 противокорабни ракети "Нептун".

Русия не е коментирала ракетна атака и продължава да твърди, че корабът се е запалил поради експлозия на борда и е потънал поради бурно време, докато е бил теглен.

В този случай изявленията и претенциите на Русия изглеждат непоследователни. Защото, докато плава масивен кораб като "Москва", е безпрецедентно боеприпасите в кораба да се самовзривят, а пламъците да погълнат целия кораб без външен обстрел. Освен това времето в Черно море при изтеглянето на кораба към Севастопол не е било лошо, както заяви Русия. Височината на вълните е била около 1 метър, а скоростта на вятъра около 14 възела, което е меко време и добри условия за плаване.

Съобщението за пожар на борда на "Москва" от руските държавни медии дойде само часове след като Украйна съобщи, че е обстрелвала кораби с ракети. Противоречивите доклади на руснаците и времето на инцидента потвърждават, че твърденията на Украйна са верни.

Нападението на Украйна с ракети Нептун е друг любопитен въпрос. Според съобщението на украинското министерство на отбраната от декември 2021 г. доставката на противокорабни ракети Neptune е била насрочена за април 2022 г. Войната обаче започна през февруари, така че не беше ясно дали Украйна разполага с тези ракети в своята арсенал.

Операции на Черноморския флот в близост до украински териториални води затвърждават предположението, че доставката на ракетите се е провалила заради военната обстановка. Мнозина смятат, че ако Украйна разполагаше с това бойно снаражение на брега, тя щеше да установи зона A2/AD (забранена и ограничена за достъп зона), което ще въздържи руските сили от приближаване до украинския бряг, за да избегнат ракетна атака.

Фактът, че ракетите "Нептун" на Украйна не са били използвани в продължение на 45 дни от началото на войната, засилва предположението, че ракетата е била подготвена за придобиване на първоначална оперативна способност и атаката срещу кораба на Черноморския флот е била извършена, за да се използва ефектът на изненада при военните действия.

Твърдение: Дрон TB2 е използван за отвличане на вниманието, следва ракетен удар

При отсъствието на официални изявления за случилото се в социалните мрежи циркулират спекулации, че крайцерът "Москва" е трябвало да следи безпилотният летателен апарат TB2 "Байрактар", който нанесе много жертви на руските сили от началото на войната, а украинските сили са прихванали кораба в този уязвим момент, за да нанесат удар.

Друга версия е, че „ Москва" има един-единствен главен радар за противовъздушна отбрана (3P41 Volna) за насочване на ракети S300, само със 180 градуса зрително поле. Следователно 360-градусово покритие се осигурява от 3-D радари за въздушно търсене на голям обсег MR-800 Voskhod/Top Pair за ракети с малък обсег SA-8. Според това твърдение радарът Top Pair не може да различи летящите над морето ракети "Нептун" от гребените на вълните поради бурното време.

Тези тези не почиват на солидна почва, тъй като въпросният кораб е крайцер с добри възможности за противовъздушна отбрана. Въпреки че "Байрактарите" са полезни при военни действия по море, корабите тип крайцер са проектирани да засичат атаки по въздуха. Следователно парализирането на крайцер клас "Слава" с 1 или повече дронове е нереалистично.

От друга страна, не е разумно да се сравняват радар за търсене (MR -800 Voshkod/Top Pair) с радар за проследяване (3P41 Volna). Преди въвеждането на технологията за радари AESA бойните кораби използват радари за търсене, за да откриват обекти във въздуха. Ако въздушният оператор смята, че те са заплаха, той ги препраща към радара за проследяване, за да "освети" целта за ракетите земя-въздух. Радарите за проследяване нямат за цел да "откриват" цел, а да "осветяват" контакт, който вече е бил открит от радара за търсене. Тези два радара са чат от пъзел, който служи за една и съща цел.

Освен това тези радари могат да имат сляпа точка заради структурата на корабите, но затова има други радари, които да ги покрият. Точно както крайцерът "Слава" има повече от 1 радар Top Dome, 2xPop Group, 3xBass Tilt, Kite Screech fire control radar. Така този кораб може да следи продължително въздушните контакти, дори ако те попаднат в сляпата точка на някой радар - операторът прехвърля към друг радар и продължава проследяването.

Както беше споменато по-горе, при това състояние на морето ракетата няма как да остане скрита от радарите. Дори и времето да е било лошо, радарът за търсене би я открил, но може да има известни затруднения при проследяването ѝ. Когато морето е бурно, височината на полета на ракетата се увеличава, тъй като висотомерът на ракетата коригира височината спрямо върха на вълната.

Крайцерите тип "Слава" са оборудвани с електронна поддържаща система 4xRum Tub, която може да засича радарните търсачки на противокорабните ракети „Нептун“. След откриване на радарната търсачка, корабът има около 2 минути за защита срещу ракетата. Освен това „Москва“ беше въоръжена с оръжейни системи 6x30 mm/AK630, които имат собствен радар и са способни сами да откриват и поразяват идващите ракети.

Many people liked and shared but I am sorry to say that this is a wrong analysis.

You cannot compare a "tracking" radar with a search radar. Even if the 3P41 (Top Dome) radar was dealing with drone threats, this is a tracking radar, you cannot detect an air threat with it. 1/8 https://t.co/JPSbAwJAsK

— Tayfun Ozberk (@TayfunOzberk) April 15, 2022

Поредица от грешки

Крайцерът "Москва" имаше достатъчно сензори и оръжие, за да се справи с противокорабни ракети, и се очакваше да се справи по-добре срещу въздушни заплахи. Разбира се, това е твърдение на хартия, тъй като оперативната готовност и реалното представянето на сензорите и оръжията не са публично известни. Но корабът наистина осигуряваше противовъздушна отбрана в района на операцията, което означава, че защитаваше не само себе си, но и други части в Черно море от въздушни заплахи.

Противно на това, което много хора мислят, противокорабната противоракетна отбрана (ASMD) е много повече от просто натискане на копчето "огън".

На първо място, военното разузнаване трябва да предоставя много точна информация за ракетите в ръцете на врага. Освен това оръжията и сензорите, използвани за ASMD на кораба, трябва да са оперативни, да работят добре и да се поддържат напълно. Освен това обучението на персонала трябва да бъде на много добро ниво. Тъй като корабите разполагат само с няколко минути, за да реагират след откриването на прииждаща ракета (и тук няма време за размисъл), мерките трябва да се задействат автоматично, което може да бъде направено само от добре обучен персонал.

"Липса на разузнаване"

Първата и най-сериозна грешка на Русия в тази сериозна ситуация е отсъствието на разузнаване. Като се има предвид размерът на ракетите, това не е съоръжение, което може да се скрие лесно, то би трябвало да е засечено от руското разузнаване. В продължение на месец и половина Черноморският флот на Русия действаше безотговорно в обсега на това оръжие, като смяташе, че Украйна не разполага с оръжие, което може да застраши корабите ѝ. Ако тези ракети бяха действащи от самото начало на войната, те щяха да бъдат изстреляни по някой кораб през последния месец и половина. През това време Украйна получи ракетите и ги подготви за изстрелване, а руското разузнаване не можа да ги открие.

Неадекватни сензорни и оръжейни системи

Както бе споменато по-горе, очакваше се крайцерът "Москва" да се справи по-добре с ракетите "Нептун". Няма данни крайцерът "Москва" да се е защитавал срещу ракетите "Нептун" при този инцидент. Няма данни какво се е случило на кораба по това време, но най-малкото корабът е трябвало да открие ракетата, макар и късно, и да противодейства със системата CIWS, дори и да не е имал време да се защити с противовъздушна ракета. 

В тази ситуация първата възможност е ракетата да не може да бъде открита и да не може да ѝ бъде противодействано, дори и да бъде открита. По-конкретно, това означава, че или системата ESM на кораба не е осигурила необходимото ранно предупреждение, или метеорологичният радар не е открил заплахата, или оръдията не са били готови за стрелба, въпреки че сензорите са проследили заплахата.

Ниско ниво на подготовка

На военния кораб обучението на екипажа е най-същественият проблем. Трябва да се предлага непрекъснато обучение, тъй като хората, работещи на различни места на кораба по време на ASMD (Anti Ship Missile Defence - защита на кораба от ракети), трябва да реагират бързо, без да чакат команди. Това, което се случва по време на ASMD, на корабите на НАТО, е известно като реакции ZIPPO и се практикува често.

Неуспехът на "Москва" да реагира на ракетата показва, че на личния състав не само му липсват разузнавателна информация, но и че не е подготвен психически и физически за това. Няма данни за изстрелването на CHAFF или примамки, за електронното заглушаване, за маневрирането на кораба и за необходимите реакции с оръжия след изстрелването на ракетата, но фактът, че толкова способен кораб е толкова безпомощен срещу атака далеч под неговия капацитет, показва, че персоналът не е добре обучен.

Друг проблем, свързан с недостатъчната подготовка на руските моряци, е гасенето на пожари и справянето с пораженията. Обикновено не се очаква един 12 000-тонен крайцер да бъде потопен само с две ракети. Дори и да бъде улучен, крайцерът най-вероятно ще бъде изведен от строя. Разбира се, мястото на поразяване с ракетите "Нептун" също е фактор. Ако са попаднали в близост до торпедния арсенал или ракетните установки, силата на взрива може да се е усилила. Такъв огромен и мощен кораб обаче трябва да бъде подготвен за подобни сценарии. Екипажът беше евакуиран едва няколко часа след инцидента, а корабът потъна на следващия ден. В тази ситуация персоналът на кораба не е бил достатъчен, за да потуши пожара и да спаси кораба. Освен това по време на експлозията крайцерът "Москва" се е намирал недалеч от базата в Севастопол, което е позволявало да се окаже външна помощ.

Тези пропуски могат да приемат няколко форми. С получаването на повече информация за инцидента с "Москва" ще бъде възможно да се разработят по-точни интерпретации и да се извлекат поуки. Истината е, че унищожаването на руския флагмански кораб от държава без флот ще влезе във военноморската история, а руснаците ще тъгуват за крайцера "Москва" дълги години.

***BREAKING*** -> https://t.co/JfGRiqMVf6#Moskva Sinking: Images Reveal Once Powerful Russian Navy Ship On Fire

First analysis shows fire aft of Vulkan missiles and ahead of S-300 missiles, Possibly this is before a larger explosion

First analysis, caveats apply, OSINT pic.twitter.com/b4FbBHsxLo

— H I Sutton (@CovertShores) April 17, 2022

Анализът е публикуван в navalnews.com.

Превод Елена Николова

Абонирайте се за канала на OFFNews в Telegram https://t.me/OFFNewsBG