Quantcast

Нестандартната криза при стандартна ситуация предполага нестандартно решение

Повишаването на жизнения стандарт засега се отлага

Доц. д-р. Красимир Тодоров, ВУЗФ Последна промяна на 23 април 2020 в 16:05 2785 1

Снимка ВУЗФ

Доц. д-р Красимир Тодоров

Всяка икономическа криза възниква вследствие или на натрупване на икономически дисбаланси на национално равнище, или на военни конфликти за територии, богати на природни ресурси, или при политическа нестабилност, породена от смяна на идеологическата система на обществено управление. Последствията от такива кризи винаги се изразяват в намалено потребление от страна на населението и с нежелание за поемане на инвестиционен риск от страна на бизнеса. При първите липсват финансови ресурси, докато при вторите е загубено доверието в икономическата среда. Това накратко представляват стандартните кризи, възникващи при стандартна ситуация. Стандртната ситуация е породена от стардартното поведение и на хората и на бизнеса. По-проницателните виждат първите признаци, опитват се да прогнозират последствията, да се предпазят по някакъв начин, докато изведнъж се оказват изненадани от бързината на „приливната вълна“. Голяма част от останалите просто се надяват това да не ги засегне. 

Ситуацията, в която се намираме в момента, се разви с такава бързина, че никой не разполагаше с време да се подготви. Всички останахме изненадани. Стратегиите на бизнеса, естествено, са допускали определени глобални рискове от порядъка на горните три причини, но абсолютно никой не е бил в състояние да анализира бизнес ситуация, при която цялото световно население ще си остане вкъщи, самолетите няма да летят, автомагистралите ще са празни, както и парковете и детските градинки. В случая дори изобщо не говорим за молове, салони за красота, ресторанти и т.н.

Пандемията с кодовото название COVID-19 (най-вероятно индексът е свързан с годината на разработване/разпространение на вируса) или криза, свързана с физическото оцеляване, най-вероятно ще приключи през тази година (COVID-20), но ще роди криза с дългосрочни икономически последствия. Защо? Защото лекарството за изцелението на физическия организъм се оказва отрова за икономическия. Ограничаването на социалните и физическите контакти означава намаление на потреблението. Казано по друг начин, нарушават се основните европейски принципи на Европейския съюз – свободното движение на хора, предизвиква неминуем спад в движението на стоки и респективно движението на капитали. Ръстът на всяка държава основно се подхранва от вътрешното потребление и едва след това от експортната ѝ ориентация. Дори при китайската икономика, която се смята, че е експортно ориентирана, вътрешното потребление формира 60% от нейния ръст.

Доста е наивно да се смята, че веднъж да паднат физическите ограничения за движение на хора и ресторантите да отворят, и всичко ще си дойде на мястото. Защо? Защото веригата за формиране на стойност вече е разрушена. Намаленото потребление ще бъде породено от страх за разпределението на новия размер на доходите на хората, а липсата на предприемчивост при бизнеса ще бъде породен от разбитото доверие във функционирането на съществуващия пазар. На какво все пак може да разчита бизнесът? Държавната помощ е само капка в морето, която обаче не е от съществено значение. Първо, защото тя е минималистична. Второ, защото тя е за времето, в което е действало извънредното положение. И трето, тя е заради последствията, а не да предложи нова насока за развитие.

От своя страна, всеки бизнес ще трябва да разработи нова стратегия за развитие. Причината, е че настоящата е валидна при различни от сегашните обстоятелства. От гледна точка на бизнеса, положителното в цялата ситуация е, че основните суровини вече са доста по-евтини - петрол, природен газ. Работната ръка също ще поевтинее в дългосрочен план поради няколко причини. Ако до преди 13 март 2020 г. (датата на обявяване на извънредното положение) беше трудно да се намерят хора, сега вече те са в изобилие. Последните няколко години минималната работна заплата, както и заплатите на държавните служители, всяка година растяха с 10 процента (на учителите с повече), а това с определен забавен лаг се отразяваше и на останалите хора с по-високи заплати. И тъй като държавата занапред ще трябва да изплаща емитирания тази година дълг (в размер до 10 млрд. лева), със сигурност политиката за доходите ще бъде преразгледана. Безработицата ще се увеличава в дългосрочен план вследствие на адаптирането на разходната структура на бизнеса, с оглед намаляващите приходи. А това отново е свързано с бюджетни ресурси. С други думи, средствата, предвидени за евентуално увеличение на заплатите в обществения сектор (и минималната работна заплата в това число), ще трябва да бъдат прехвърлени за захранване на фонд „Безработица“.

С това, като че ли положителните за бизнеса насоки се изчерпват. Кои са отрицателните? Липсва нормално съществуваща бизнес среда, която поддържаше доверието в бизнеса. В момента тези, които имат да получават пари, не могат да си ги вземат, тъй като длъжниците също се оправдават с кризата (те също или не са си получили своето, или предпочитат да трупат пари заради непредсказуемото настояще). А като няма пари, няма заплати, няма с какво да се закупят суровини и т. н. Спиралата се завърта. Докато се възстанови доверието в бизнеса, ще мине доста време и абсолютно никой не е в състояние да предскаже кога ще се случи това.

Кризата ще сложи край на определени бизнеси, чийто модел заради развитието на технологиите е вече изчерпан - като например туристическите агенции. Днес всеки може да си закупи билет за пътуване, за определена историческа или културна атракция, да си резервира нощувка в хотел или апартамент, да наеме кола под наем и т.н. Естествено, за посещения на екзотични места, това е по-трудно, но в краткосрочен план рисковете, свързани тях, едва ли ще привлекат много ентусиасти. Строителният бизнес също ще пострада. Основните клиенти купуват недвижими имоти не защото имат нужда да живеят някъде, а защото няма къде другаде да инвестират собствените си средства. Банките не предлагат атрактивни лихви (КТБ вече не съществува с нейните 10% лихви по депозитите, които изкушаваха и останалите банки в борбата за привличане на клиенти), инвестиционната култура все още не е достатъчно развита и борсата, и животозастрахователните продукти не са алтернатива на инвестицията в недвижим имот. Със сигурност обаче юристи, частни съдебни изпълнители, компании за събиране на вземания и т.н. ще имат доста работа.

Истинската помощ е в ръцете на държавата, която трябва да предложи нова нестандартна насока на развитие за цялата икономика. Както това направиха страните от Западна Европа и САЩ през 2008-2009 г. (предишната голяма икономическа криза). Те избраха иновациите и алтернативните източници за енергия за приоритетно развитие и насочиха бизнеса в тази посока. Сега е моментът да се създаде нов пазар, например в сферата на кръговата икономика и зелените технологии. Да се очертаят нови стратегически направления, в които бизнесът да съзре нови възможности за доходност, надхвърлящи риска. Явно обаче, такава опция все още не е на дневен ред.

Визитка:
Доц. д-р. Красимир Тодоров е доцент във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Той води магистърски курсове по корпоративна и стратегическа динамика, стратегическо управление, стратегии и бизнес моделиране. Притежава професионална степен по управление на бизнес администрация – MBA, в областта на стратегическото управление от Изпълнителната академия на Виенския университет по икономика и бизнес, Австрия. Завършил е специализация по сливания и придобивания – M&A, във Висшето училище по мениджмънт „Карлсън“, Университета на Минесота, Минеаполис, САЩ. Притежава докторска степен по управленско счетоводство от Университета за национално и световно стопанство, София.
Красимир Тодоров работи като главен мениджър за България в международната компания FCC Environment, с централа в Австрия, част от испанската група Fomento de Construcciones y Contratas (FCC), Мадрид. В продължение на 12 години е работил в две български фирми от структурата на „Инчкейп“. По време на своята работа в структурите на „Инчкейп“ е участвал в редица международни инвестиционни проекти в Русия, Грузия, Азербайджан, Румъния, Македония и Полша.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3000

1

BD

27.04 2020 в 07:57

Чудесен анализ, поздравления, колега!