Quantcast

(Не)възможният колективен имунитет: манипулативно твърдение vs. верни изводи

д-р Сергей Иванов Последна промяна на 27 октомври 2020 в 17:07 9179 4

Започвам с едно лично впечатление. Когато прочета или чуя в медия термина „стаден имунитет“, вече знам какво следва – цитирам: пандемия, катастрофа, чували за трупове, имунитетът не действа, няма лекарство против коронавируса, шведите са убийци, Мангъров е за затвора. Подобни бисери от моя гледна точка са пропаганда, лъжи и внушения. Ще го обясня, разяснявайки днешна фалшива новина.

От тази сутрин (27.10.) поредното плашило обикаля медиите. Цитирайки изследване на Imperial College, в български медии се твърди, че стадният имунитет срещу COVID-19 е непостижим.

Истина ли е това? Медиите в България се позовават на такива от САЩ и Англия. Всъщност едва ли някой е прочел самото изследване. Първоизточник на информацията са две научни публикации. Който прочете научните данни ще види, че никъде в тях не се среща горното твърдение. НИКЪДЕ не попадам на тези или други изводи относно колективния имунитет.

Накратко ще преразкажа цитираното изследване и обобщя резултатите, базирайки се на неговите автори (изследването вижте ТУК, друго изследване с подобни заключения може да намерите ТУК). Проучването е оригинален подход на тестване за наличие на антитела (IgG) на английски граждани, подбрани на сравнително случаен принцип. Новото е, че хората сами се изследват в домашни условия с диагностични набори, изпратени по пощата. След това съобщават резултата на изследователите, заедно с отговор на въпроси от кратка анкета.

Мой коментар: използваният подход е оригинален и позволява масово тестване сред гражданите. Резултатът обаче е с ниска степен на достоверност по следните причини:

- значителна степен от подбраните участници се отказват на различни етапи от проучването;

- използваните тестове за детекция на антитела в слюнка са по-ненадежни дори и от познатите и оплювани в България бързи кръвни тестове. Най-големият недостатък е ниската чувствителност. Това означава голям процент на неоткрити носители на антитела;

- не е ясно до каква степен хората изпълняват коректно процедурата за тестване, колкото и да е проста;

- при такива проучвания определен процент от участниците са склонни да лъжат.

За какво се използват тестовете за антитела?

Първо, за преброяване на броя на срещалите се с вируса хора. Обикновено резултатът се изразява в процент от тестваните. Теорията е, че всеки заразен от вируса развива имунен отговор, т.е. поява на антитела, които след това в продължение на дълъг период от време, месеци и години понякога, могат да се открият в кръвта и слюнката.

Този постулат има изключения и специфики, характерни за всеки инфекциозен агент. Предимството спрямо PCR теста е, че антителата се откриват за дълъг период от време, докато PCR хваща инфекцията само в острия период – 7 до 14 дена. От друга страна, PCR е по-чувствителен и затова се използва за диагностика на текущите заболявания от коронавирус.

Второ, за наличие на имунитет спрямо коронавируса. Най-общо антителата са индикатор за развитие на имунитет. Това означава, че носителите на антителата не могат впоследствие да се разболеят от същия щам на вируса, който е предизвикал появата на тези антитела. Ако все пак се разболеят, то болестта обикновено протича по-леко и без усложнения. Tук има редица специфики и изключения. Например, както добре се знае, всеки сезон щамовете на вируса на грипа са различни и имунитетът към един не винаги води до защита следващата зима, когато върлува друг щам на грипа. Веднага ще направя аналогия с короновируса. Той се изменя много по-бавно от грипа. Досега няма индикации разработените и тествани в момента ваксини да са изгубили актуалност.

Освен антителата имунитетът има и клетъчен компонент, който е дори по-важен. Затова тълкуването на приноса на антителата за устойчивостта към болестите е много сложна тема за дискусия и надхвърля рамките на тази публикация.

След дългите разяснения се връщам към изследването на Imperial College. То протича на три етапа, усреднено 12, 18 и 24 седмици след пика на заболеваемостта от коронавирус в Обединеното кралство. При всеки етап са тествани между 100 000 и 150 000 участници. Това е едно от най-мащабните проучвания за антитела в света. Изводите, формулирани от авторите, са следните:

- представителите на малцинствата - чернокожи и жълти - развиват 2 – 3 пъти по-често антитела от местното бяло население.

Този резултат корелира с други изследвания, сочещи по-висока заболеваемост и смъртност при тези хора. Политнекоректно, но не и изненадващо. Коронавирусът, подобно на други болести, има расови предпочитания.

- здравните и социалните работници по-често имат антитела. Очаквано, те се срещат с болни. Потвърждава се от други проучвания;

- пушачите по-рядко развиват антитела. Същите данни се установяват от сходни изследвания;

- с течение на времето процентът на положителните за антитела участници спада от 6 на 4%. Това също не е нов резултат. Тенденцията беше установена още от пролетта. Подобно понижение на антителата се установява след прекарване на всички инфекциозни болести.

Авторите на научните публикации дискутират няколко основни теми:

- доколко антителата дават вярна представа за срещалите се със заразата граждани. Например в средата на месец юли броят на доказаните с PCR заразени във Великобритания е 290 000. Това изследване сочи обаче повече от 6% носители на антитела, което означава преизчислено към общото население на държавата, че реално минимум 4 милиона граждани на Обединеното кралство са срещали коронавируса към 15 юли– 14 пъти повече от установеното с PCR;

- антителата индикатор ли са за броя на имунните към коронавирус хора? Отговорът е отрицателен но по темата има много неизяснени още обстоятелства;

- спадът на антителата във времето означава ли понижение на имунитета към коронавируса? Този въпрос е актуален при всички инфекциозни болести и окончателен отговор няма. Всеки вирус, дори щам, има своите особености.

В научните публикации по тези и други дискусионни теми се изреждат факти, хипотези и становища. Спорните въпроси не трябва да се тълкуват от неспециалисти, каквито са журналистите. Твърде често в медиите или социалните мрежи научните дискусии не се разбират и отделни факти, резултати или мнения на отделни учени се вадят и разпространяват извън контекста в който са споделяни.

Накрая се връщам там откъдето почнах – стадния имунитет. Това е неправилно преведена терминология. Правилното е „колективен имунитет“ или „популационен имунитет“. За мен това има символно значение. Забелязвам, че от началото на епидемията привържениците на социалната изолация в стил „китайски мерки“ използват упорито „стаден имунитет“. Това изразява определено отношение към съгражданите, което може да бъде предмет на проучване от психолозите. За мен жителите на България не са стадо и моля авторите, използващи „стаден имунитет“ да се ориентират към Китай или Северна Корея. Поне манталитетът, прозиращ с използваните думи подсказва такива предпочитания.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5288

4

zuljin

27.10 2020 в 21:16

Предвид точността на тестовете за антитела (30%), достоверността на това проучване е даже по-ниска...

Е за какви изводи става дума при достоверност под 30%... Пари и време на вятъра!!!

1918

3

Egocentric Eccentric

27.10 2020 в 20:10

Абсолютно прав е, че научни статии не трябва да се тълкуват от журналисти. Дори не трябва да се цитират заключенията. Правенето на наука е бавен процес и не е за по новините. Тези заключения тепърва ще се коментират в научната общност, ще се цитират и опровергават и не са предназначение за сутрешните блокове и новините.

Което обаче не му дава право или доводи да оправдава абсолютни измамници като Мангъров.

1092

2

hristohh

27.10 2020 в 17:39

А журналистите от няколко интернет медии, които г-н Иванов обвинява в некомпетентност и разпространение на фалшиви новини, са включили в материалите си и цитати от заключенията на изследването и от авторите му. И в този случай, критиките на г-н Иванов би следвало да са към екипа на Imperial College, а не към журналистите.

Но може би просто г-н Иванов яростно иска да защитава гледната си точка като не подбира средства и няма спирачки, също като онзи инфекционист, за когото днес се разбра, че не е влизал в КОВИД отледението на болницата, в която работи, въпреки че го заяви публично по БТВ.

1092

1

hristohh

27.10 2020 в 17:28

Опитите за семантичен психоанализ от страна на лекар-вирусолог са просто супер забавни. Явен намек, че тези, които използват "стаден имунитет", мислят хората за стадо в преносния смисъл на думата. Ами тогава явно всички англоговорящи учени мислят хората за стадо, защото английският термин е herd immunity, а на английски herd еднозначно означава стадо.

Що се отнася до напъните да се оправдаят Мангъров, Чорбанов и сие и разните там привърженици за този подход, ето какво мислят за Декларацията Барингтън "неизвестните" учени:
- Антъни Фаучи - нелепа, пълна безмислица, опасна
- Американското общество на инфекционистите - неразумна, безотговорна
- Кристиан Дростен - водеща до хуманитарна и икономическа катастрофа
Грег Гонсалвез, Йейл - опит да се уморят слабите във "стадото".
И тъй нататък, и тъй нататък...
И още няколко имена - Уилям Хенидж, епидемиолог в Харвард