Не е вярно, че училището не преподава добродетели и сега. Учат се дори в детската градина

Пиша този текст не като журналист, а като родител.

Поводът е идеята на МОН да въведе часове по религия и добродетели с мотив, че това ще възпита по-добри хора, макар да изглежда като анахронизъм в 21. век.

Възпитание в добродетели. Звучи нелошо, трябва да сме добри хора, а това се учи от детска възраст, нали така? Нищо че досега не съм срещала анализ, който да отчита липсата на религиозни познания и добродетели като минус за успеха на учениците. Напротив - НВО, PISA и "Школо" показват дефицитите другаде.

Но пиша това не за да оплюя изучаването на религия. Нека изборът е свободен и всеки да може да го упражнява - но не насила като някогашната задължителна партийна пропаганда в учебниците. 

Пиша за онези, които скоро не са имали досег с образователната система. В нея "добродетелите" се изучават и сега. Много повече, отколкото предишните поколения са го правили.

За религията

Изучават се не само в училище - започват още от детската градина, в групите за предучилищните групи за 5- и 6-годишните, където се работи по одобрени от МОН помагала. Да, в детските градини имат помагала и отделни предмети. Наред с буквите и цифрите още там са преплетени елементи на т.нар. гражданско образование, патриотизъм и религия. Децата отбелязват всеки голям християнски празник, разказват за него, пеят песни. И не става въпрос само за Коледа и Великден. Нито една година децата ми не пропуснаха да донесат рисунка за Деня на християнското семейство, за Лазаровден, за Деня на будителите. Оттам научиха за Свети Георги и Змея. Тази линия продължава и в училищните учебници - само ги разгърнете и ще проследите целия православен календар в стихчета, притчи и проекти. Т.нар. интердисциплинарен подход ги вплита в часовете по изобразително изкуство, в литературата, в разказвателните предмети и дори в текстовите задачи по математика.

За патриотизма

Патриотичният елемент е по-застъпен, отколкото мнозина предполагат. Ако църквата не е канонизирала Васил Левски, в българските училища (и детски градини!) той е не просто светец. Той е светецът на светците, най-великият българин, издигнат в абсолютен култ. Героите от войните с Турция са с ореоли, въпреки че обществото се тревожеше, че османското иго се сведено до просто "присъствие". А хановете ни са най-великите войни дори когато ослепяват противниците си и децата разказват за това с гордост и патос - научени в училище! 

За добродетелите

Съмнявате ли се, че още от яслата и детската градина децата се учат да споделят, да бъдат добри приятели, да си помагат, да проявяват уважение и търпение? Учат се да отбелязват важните празници, да изразят на тях благодарност и любов към родителите си, да ги радват с картички и тържества. Във всяка класна стая в началните класове стои табло с правилата в училище и те не се отнасят до буквите и цифрите, а до реда и уважението към съучениците. Във всяко училище има педагогически съветници и психолози, които провеждат тематични часове, а теми като хигиена, уважение, здравно и гражданско образование и човешките отношения са включени в часовете на класа и в някои други часове - като тези по обществени и природни науки.

Малка част от уроците на такива теми, които извадих напосоки от програмата в електронния дневник:

Отговорности и дисциплина в училище и извън него;

Беседа за живота на Васил Левски/Ден на будителите/Ден на София - (по направление "Патриотично възпитание и изграждане на национално самочувствие");

Как да се справим с насилието, агресията и гнева - мирно решаване на конфликти;

Толерантност и интеркултурен диалог;

Опасности и последствия от кибертероризъм - как да действаме;

Кариерно ориентиране;

Не на агресията и насилието;

Превенция на насилието, справяне с гнева и агресията: Културно поведение;

Какво искам и какво трябва;

Български празници, обреди и ритуали;

Символите на моята родина.

През годините децата ми научиха много за историята и православните традиции - без да ходят на специални часове. Всичко това е вплетено така или иначе в образователните програми на МОН. Неясно защо същото МОН сега твърди, че има нужда от специален предмет по религия и добродетели. Освен политическа конюнктура - друг отговор не намирам.

Образователната система трябва да е място за идеологически упражнения. Иначе няма да стигнем далеч от там, откъдето се опитваме да се оттласнем.