Мотика

Последна промяна на 04 декември 2016 в 13:35 28316 15

Колко пъти можеш да настъпиш една и съща мотика? Ако си Бойко Борисов – колкото пъти си искаш. Защото ако си Бойко Борисов, отдавна си загубил способността да виждаш света такъв, какъвто е. Отдавна си го заместил с някаква фантазия, която упорито налагаш върху действителността. После действаш така, все едно твоята фантазия се е превърнала в действителност. Правиш хитри ходове, които би трябвало да работят за теб.

Но те са хитри само в твоята фантазия. Действителността, както винаги, си отмъщава. И твоите хитри ходове се разкриват за околните като непрестанно стъпване върху една и съща мотика с един и същи резултат.

Първия път Борисов стъпи върху мотиката, когато изневиделица заплаши да си подаде оставката (като премиер) в случай, че неговата Цецка Цачева (като кандидат-президент) загуби изборите. В неговата фантазия тази заплаха би трябвало да уплаши хората (Какво ще правят без бай си Крали Марко?) и те да се юрнат да гласуват за Цецка – само и само да не останат без Бойко.

В действителността обаче хората се юрнаха да правят точно обратното: да гласуват така, че Борисов наистина да се махне. Резултатът: от малко под един милион гласа на първи тур кандидатът на БСП Радев взе над два милиона (!) гласа на втория – резултат, невиждан от десетилетие и половина.

Ще рече: хората, чувайки от самия Борисов какво трябва да направят, та да им се махне от главата – започват да правят точно това.

Това обаче не попречи на Борисов тия дни да настъпва същата мотика по същия начин. Чуйте това: „Мога да съм премиер само с мандат на ГЕРБ и когато ГЕРБ е спечелил изборите”. В неговата фантазия, това е мотивиращ хората призив: Ако ме искате отново – гласувайте ударно за ГЕРБ. В действителността обаче, хората чуват съвсем друго: Ако наистина искате да ви се махна от главите – не гласувайте за ГЕРБ.

Във фантазията на Борисов все още сме в 2009 година и той е автентичният представител на онези хора, живеещи в малките градове и в селата, които мислят за себе си като за „народа”. В действителността още от пролетта на тази година е ясно, че именно този „народ” се е обърнал срещу Борисов. „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме” от месеци звучи по съвсем друг начин: „Ти си прост и ни излагаш; разкарай се”.

Да видим как изглежда това като вероятни гласове на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

На изборите от 2009 година ГЕРБ взема над 1 600 000 гласа. През 2014 година гласовете на ГЕРБ са вече малко над 1 милион; една-трета от гласовете на Борисов вече ги няма. На първия тур на президентските избори, Цецка Цачева взе 840 000 гласа. Ще рече: ГЕРБ губи 200 000 гласа само за две години. Ако тази тенденция продължи автоматически, т.е. без допълнителни намеси, то на парламентарните избори ГЕРБ ще трябва да се задоволи с най-много 800 000 гласа и около 75 депутатски места (при сегашни 84).

Само че допълнителни намеси ще има. Поне още 100 000 човека допълнително (т.е. отвъд очевидните сметки) ще гласуват наказателно срещу ГЕРБ, защото имат да си връщат. Положението е следното: по време на президентските избори „машината” на Цветан Цветанов работеше както винаги: всички, зависими от държавна служба (и техните семейства) бяха заплашвани да гласуват за ГЕРБ. Този път обаче повечето не се уплашиха и гласуваха против Цачева. Някои обаче – да ги сметнем на 100 000 – все пак се уплашиха. И сега се чувстват страхотно прецакани. Техните колеги и комшии се хвалят, как не са се поддали и този път са се опънали на ГЕРБ – а те се червят, защото нямат такава героична история за разказване. Точно за това червене ще си върнат на ГЕРБ на идните избори. За да могат и те след изборите да се хвалят как не са се уплашили от ЦвЦв.

Добавяме към тази картинка хората, мотивирани да гласуват срещу ГЕРБ, само защото Борисов им е казал, че ще управлява единствено, ако ГЕРБ спечели – и картинката става доста ясна.

На идващите избори ГЕРБ би трябвало да вземат не повече от 700 000 гласа, със съответните 60-ина депутата. Може и да паднат до нивото на ДПС от 2009 година – 600 000. Нека обаче сметнем и фактора „чудо”. Ако се случи нещо толкова драматично, което да накара някакви хора внезапно да решат, че все пак „без Бойко” е по-зле – ГЕРБ могат да добутат и до 800 000 гласа. Онова, до което не могат да добутат е изборна победа, която да върне Борисов в премиерското кресло.

Теглим чертата и виждаме вероятен резултат на ГЕРБ между 600 000 гласа (тотален минимум) и 800 000 гласа (тотален максимум). Какво става с останалите?

Докато ГЕРБ се срутва надолу, БСП очевидно катери нагоре. Не всички – дори не повечето – гласове за Радев на втория тур са гласове за БСП. Но няма как поне някакъв дял от неговите два милиона гласа да не отидат при БСП, за да я вдигнат над онези 500 000 гласа, които тя взе през 2014 година. Колко ще вдигнат – това зависи от поведението и на БСП, и на Радев в близките месеци. Но все пак, тъй като общественото очакване е, че БСП качва, то можем да приемем за вероятно някакво повторение на червения вот от 2009 година – между 700 000 и 800 000 гласа.

И получаваме примерен паритет между БСП и ГЕРБ. Ако разлика има, тя вероятно ще бъде в рамките на няколко депутатски мандата в едната или в другата посока.

Веднага след БСП и ГЕРБ най-вероятно се подрежда ПФ (ако, разбира се, дотогава последователите на Алфред Розенберг, Адолф Айхман и Владимир Путин не се изпокарат помежду си). Техният глас, можем да приемем на основата на президентските избори, може да е някъде между 400 и 500 000 – традиционната електорална тежест на традиционния „незаобиколим балансьор” ДПС. Само че този път се очертава ПФ да станат балансьорът, тъй като и ДПС се срива: от 600 000 гласа през 2009 година на 250 000 на президентските избори.

Ако всички изброени дотук играчи реализират своя максимум, то остават едни 1 200 000 гласа (при реализиране на минимума, добавяме още половин милион). За кого ще отидат те?

Тук работата е съвсем мътна, защото - най-малкото - не се знае дали Марешки ще влезе с добре уредена партия и дали Слави Трифонов ще се появи с някакво движение. Пълна мистерия е и това какво може да се случи вдясно. Остатъчният РБ угасва, а „новата република”, анонсирана от Радан Кънев, още не се е появила.

Така или инак, голямата новина е срутването на ГЕРБ, подпомагано на всяка крачка от това, че Борисов непрестанно настъпва една и съща мотика. Правете си сметките за „след ГЕРБ”; и този път мислете с главите си, а не с други части на тялото.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1028

15

Ognian Deyanov

05.12 2016 в 18:02

БОЙКО настъпвал мотиката ,нас ни боли.Стига толкова.Тези които ги боли от мотиката да внимават как гласуват!!!

3057

14

morkoff

04.12 2016 в 20:56

Челобитният антибоковизъм не може да роди нищо свястно.
Кой му пречи сега на дайната? Да събере електорат с идеите си и да ги реализира в политиката.
Но то новия български е един генератор на идеи....

1738

13

Mr Hivaga

04.12 2016 в 19:38

Аз пък си мисля ,че една коалиция ГЕРБ и БСП и цял мандат не е хич невъзможна особенно със сегашния президент. Същото важи за една коалиция РБ и ПФ ,но какво разбирам аз :).

1139

11

iliyapopov

04.12 2016 в 17:35

Мисля, че не знаете какво искате! Ще си говорим напролет като започнете да пищите, че БСП не става! Смеете се на ББ, че настъпвал мотиката много пъти, а ние (цялата държава) какво правим (или ще направим) за 5ти път?

6403

10

Нострадамус

04.12 2016 в 16:47

Поздравления за г-н Дайнов!!! Статията му отговаря на самата действителност.Най-сетне някои българи се осъзнаха и гласуваха правилно. Дано на предсрочните избори ГЕРБ да се сринат тотално и да изчезнат от политическата сцена.Трябва да се потърси и съдебна отговорност за престъпленията на Б.Б и Цв.Цв. и да бъдат осъдени както става в Румъния

2056

9

Какавидков

04.12 2016 в 16:20

Чудя се.
Дали заглавието допълва снимката или снимката просто онагледява заглавието.
Кадае.
Но безусловно двете си гилат като едно цяло.