Кой ще обезпечи плащането по арбитражното решение за АЕЦ "Белене"

Въртележката в политическото пространство може да размие въпроса за своевременното издължаване от НЕК към "Атомстройекспорт" по повод арбитражното решение от юни т. г. А времето си тече – договореностите за преференциално отношение с конкретни икономически изражения под формата на опрощаване на лихви от руска страна са свързани с издължаване към конкретна дата – и тя е 15 декември 2016 г., т.е., условно казано, утре. Да припомним, че размерът на тези лихви е близо 50 милиона лева – с други думи, българският икономически интерес е повече от сериозен, макар че тези лихви са само част от него.

А до тази дата има двадесетина дни, които просто ще изтекат като миг в контекста на политическите процеси, които активно текат в страната.

Правителството в оставка направи максималното в посочения контекст, при това в кратки срокове – обезпечи законова подкрепа за действията си по осигуряване на плащанията, гарантира си консенсус по принципното разбиране за необходимостта от своевременното издължаване, уточни график за инспекция на произведеното оборудване, който вече се изпълнява. И не на последно място – промени в положителен план тона на общуване между НЕК и "Атомстройекспорт", както и между Русия и България по темата, което само по себе си е капитал с огромно прагматично значение.

Създалата се в страната политическа ситуация обаче предизвиква с основание въпроса какво би станало, ако назначаването на служебно правителство предхожда датата 15 декември 2016 г. Практическите проблеми биха могли да възникнат поради няколко причини. От една страна все още не е официално оповестено становището на Европейската комисия, необходимо и съгласно приетия от парламента закон за обезпечаване на заема за НЕК с цел реализиране на плащането.

При получаване на това становище в последния момент или при пристигането му в момента на смяна на редовното правителство със служебно такова (засега по преобладаващо мнение на политиците това изглежда е най-вероятният сценарий), то лесно може да бъде пропуснато в политическата суматоха. Допълнително, своевременната реакция в срок по повод изпълнение на такова задължение едва ли ще бъде разглеждана като най-важния приоритет – включително и през призмата на въпроса кой конкретно ще бъде отговорен да го разпореди към дадения момент.

Така и правителството в оставка трябва да продължи активна работа по темата, а и президентът не би трябвало да изпуска въпроса от поглед, за да гарантира чрез служебното правителство, че България няма да допусне ненужна загуба на такава сериозна сума, както и да пропилее възможности за по-нататъшни ефективни действия по повод на произведеното оборудване.

Всъщност, при пропускане на плащането в сроковете съгласно договореното загубата няма да е само в рамките на неспестените лихви, които руската страна потвърди, че ще опрости. Процентите лихва в размер на 130 000 евро на ден ще продължат да се начисляват и по този начин дължимата сума само ще продължава да расте.

Допълнително, извън преките и сериозни финансови последици за България от своевременното издължаване, не трябва да се забравя, че изчистването на финансовите взаимоотношения с Русия по повод на арбитражното решение ще дадат зелена светлина за реално обсъждане съдбата на реакторите. И това обсъждане със сигурност ще продължи след смяната на настоящето правителство със служебно, а и след това. От тази гледна точка освен финансовите аспекти не трябва да се подценява необходимостта от добронамереност и доверие, които също ще имат влияние върху чисто икономически аспекти на двустранните взаимоотношения – а те се гарантират и чрез ефективно изпълнение на постигнати договорености.

Ето защо въпросът какво правим с реакторите без съмнение ще е съотносим и към следващи правителства, но изгодният за страната подход към него ще се гарантира, ако плащанията към "Атомстройекспорт" се обезпечат именно сега т.е. в рамките на следващите двадесет дни независимо какво правителство ще има страната. Затова, дори и при смяна на правителството, е важно отговорните политически лица да подходят своевременно и без политикантстване – става дума за български икономически интереси, които засягат всички граждани.

Славчо Нейков е с 24 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, вкл. и като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. От декември 2014 г. е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК (Eurelectric). Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт.
Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета “Лимерик” в Ирландия.

Още по темата

28/11/2016

Икономика

Шеф в "Булатом" разкри кой е западният инвеститор за АЕЦ "Белене"

27/11/2016

Икономика

Овчаров: Правителството крие инвеститор за АЕЦ "Белене"

26/10/2016

Политика

Руски политолог: Опрощаването на лихвите за "Белене" е жест към братята българи

Следете новините ни в GoogleNews