Иля Пономарьов е единственият депутат от руската Дума, който при ратификацията на присъединяването на Крим през 2014 г. открито гласува против. Сподвижник и близък приятел на убития опозиционен лидер Борис Немцов. Заради политическата му позиция е преследван, депутатският му имунитет е отнет и срещу него е образувано наказателно дело. През 2016 г. получава убежище в Украйна, а в последния работен ден на бившия украински президент Петр Порошенко се сдобива с украинско гражданство. Енергиен експерт, понастоящем живее в Киев. В интервю за ютюб канала PolitБюро той коментира хипотезите за приемник на Владимир Путин.

Смятам, че Путин няма да доживее до Нова година. Най-малкото защото активно циркулират слухове, че той страда от остро хронично заболяване. Така мълвата обяснява самоизолацията му. Но, което е по-важно, здравословното му състояние се изтъква като причина Путин да въвлече Русия в самоубийствената операция против Украйна.

Аз лично съм убеден, че не това определи неговата мотивация. Путин просто се довери на недостоверната информация, че ситуацията в Украйна е стигнала до точка на кипене, при която само с „леко побутване всичко ще се срине”.

Ако приемем обратната хипотеза, че не здравословни проблеми ще попречат на Путин да „посрещне Нова година”, става много трудно да се отговори на въпроса: „Чий ще бъде куршумът?”.

Желаещите могат да бъдат достатъчно много.

Ако въпросът бъде формулиран „чисто технически кой има най-добър достъп, за да стори това”, бързият отговор е „чеченците”.

Във варианта дворцов преврат аз бих заложил на втория ешелон на силовите ведомства. Пази Боже, нямам предвид лично да се ангажират Патрушев (секретар на Съвета за сигурност на РФ) или Бортников (председател на Федералната служба за сигурност). А личности от по-долните етажи, на които руският бизнес ще заплати достатъчно.

Не бива изцяло да се изключва и въстаналият руски народ. Той също може да се хване за оръжието, тъй като тези дни вятърът духа много силно в тази посока. Дори може да се стигне до надпревара кой би реагирал по-бързо: елитът или гражданството.

Може да се появи и напълно външен фактор – украински или американски спецназовци. Особено ако Путин продължава да „размахва ядрената тояга”. Може да се окаже, че за САЩ е по-изгодно да пратят такива сили, отколкото да чакат да започне ядрена война.

Възможно е - и вече има сигнали, елитите да съгласуват стратегията и решения си за съдбата на Путин.

Преди войната имаше разногласия във „външния фактор”: „... трябва да зачитаме демократическите процедури”, „да консолидираме вътрешната опозиция”, „да издигнем обединяваща кандидатура”, „да подложим на гласуване”, т. е. „да не пипаме Путин, а да го погледнем в очите и да се разберем” или „да прави, каквото иска, само да не се меси във вътрешните работи на други държави”, сега всякакви подобни илюзии се изпариха.

Има ясно разбиране за това, че е необходима намеса. А какъв друг път остава освен силовия? 

Лично не съм чул, но се твърди, че отношенията между Путин и Кадиров са охладнели. Много се съмнявам в това. И двамата са с психика на бандити. Това са отношения между „кръстника” и един от избраните членове на клана. За Путин тези отношения са важни, защото бащата на Рамзан – Ахмад, премина на страната на Русия и изигра ключова роля в „усмиряването” на Чечня. За което плати с живота си - беше убит, а Путин укрепи властта си в Кремъл. За това Путин възприема Рамзан като доведен син. Със своя кавказки темперамент Рамзан всячески доказва лоялността си.

Кадиров обаче носи и сериозни рискове както вътре в Чечня, така и сред силовите структури на Русия. Те се лишиха от „полагаемата им се рента” от окупацията на Чечня. Сега тя е насочена пряко към Кремъл, а Кремъл отвръща с щедри бюджети, лично разпределяни от Рамзан.

Силовите структури винаги са ненавиждали Кадиров, винаги са се опитвали да го ограничат с интриги и шантаж. Изключение е близката връзка на Рамзан с командващия Руската гвардия - армейски генерал Золотов. Той е довереник на Путин от времето, когато беше негова лична охрана в началото на президентската му кариера.

За Рамзан въпросът „с Путин или срещу Путин” не е абстрактен, а има смисъла на физическо оцеляване. Докато Путин е силен, Кадиров ще се позиционира като надеждна опора на неговия режим. Но ако се проявят пукнатини, Кадиров ще бъде сред първите, които ще го „бутнат”. Защото ако се заинати да брани Путин, няма шансове да оцелее. Врагове на Кадиров са не само армията, но и Федералната служба за сигурност (ФСБ), както в Москва, така и в Чечня.

Никой от близкото обкръжение на Путин няма доминиращо влияние върху него по въпросите на войната. Разбира се, Патрушев го захранваше с информация и го подхлъзна към нахлуването в Украйна в тясно взаимодействие с Бортников. Вероятно допълнителен "фактор на вдъхновение" е бил кръжецът на братята Ковалчук. Единият от тях - Юрий, е личен банкер на Путин и е твърде империалистически настроен.

Но при всички случаи решението за войната е лично на Путин. Руската върхушка е поставена в пълно подчинение. Всички важни въпроси във външната политика, въпросите за мира и войната се решават само от Путин. Той е гуруто, който се съветва единствено със себе си. Това не значи, че никой не му влияе. Да, има влияния, но решенията взема еднолично.

Путин не е глупак, той много добре осъзнава, че при сегашната нестабилност на вътрешната система недоволството лично срещу него е много остро. Ако в тази обстановка „капитанът напусне мостика”, създава големи рискове за себе си. За него е особено важно да е близо до Москва. Резиденцията в Ново Огарьово е достатъчно укрепена, за да бъде използвана като бункер. И най-вероятно това е основната му база.

По въпроса: „Бортников ли е кандидатът за приемник на Путин”, мога да кажа само едно: такъв фактор не съществува. В смисъл, че той е никой. Това донякъде е негово достойнство. Можем да си го представим като участник в заговор само в пасивен режим. От гледна точка на вероятните заговорници кандидатурата му също е нелепа. Представете си - те плетат мрежата на заговора, но държат Бортников настрана. До момента, в който му се разкриват: „Александре, стига сме играли на криеница! Върви и царувай!”.

Теорията не изключва и такива обрати, но информацията, която изтича от разни конфиденциални канали, би могла да е дезинформация на самите заговорници, които активно се мъчат да насочат следите извън себе си. Тоест това може да е „мъгла” за замаскиране на ролята на самия Патрушев. А защо не и игра на украинските служби, които са заинтересовани отделните крила в Кремъл да се „бият до кръв”. Легитимно желание.

Кой би могъл да бъде реалният приемник на Путин е сложен въпрос.

Би могъл да е всеки от най-близкото му обкръжение, но това означава всъщност никой. При сложната система на взаимоотношения на върха открояването на един от тях ще доведе до дестабилизирането на системата като цяло.

Стратегията, която Путин винаги е прилагал спрямо най-близкото си обкръжение, е да няма консенсусен кандидат, който да може бъде посочен за негов за приемник.

Ако изберат Патрушев, първата му работа ще бъде да размаже противниковата групировка. Ако бъде Сечин (не само крупен олигарх, колега на Путин от шпионските им години, но и с амбиции да поеме контрола на всички специални служби), ще бъдат засегнати групировката на Патрушев и военните. Ако Сечин се съюзи с Чемизев (който оглавява военно-промишления комплекс), всички останали ще се обединят срещу тях.

За да не се стигне до подобни турболентни договорености, най-логично е изборът на приемника отново да е на самия Путин. Или да не бъде възможно да бъде приет, без неговото одобрение.

Заради всичко това, аз не вярвам, че най-близкото обкръжение може да реализира заговор. Около всеки вожд обаче, включително и около най-великия, се въртят доста кадри от по-ниски нива. Някой трябва да охранява бункера, да включва вентилацията, да отговаря за бита и благоустройството. Има кохорта от помощници. Това са реални хора и личната им съдба не е тясно свързана с Путин. Те не са публични личности. Не се предвижда първи да потънат при пробойни в кораба. Не са супер богати и може да бъдат купени.

„Изтупването” на елита е постоянно в ход. Заради нерадостната обстановка в края на първия месец от войната някой трябва да изкупи вината. Ако това не са основните куратори, най-често страдат по-долните звена, ръководителите на департаменти и пр. Това е още един фактор, който може да предизвика намесата на активисти от този ешелон в полза на промяната.

В момента Шойгу не е най-подходящата фигура за изкупителна жертва. Путин не бърза да демонстрира, че кадрите са го подвели. Оставка на Шойгу в този момент е равно на публичен знак за провал на авантюрата с тази война.

По отношение на масовите настроения в Русия в момента като фон за неизбежните промени на върха нещата не се заключават само в липсата на достоверна информация и в „промиването на мозъци”. Обикновените хора в Русия сами търсят самозаблудата. Защото, макар целият им живот да е преминал в "страната победила фашизма”; "страната, която никога не е била агресор”; която „никога не е започвала войни, а само ги е завършвала” и винаги е носила на народите свобода”, сега изведнъж се оказва, че не други, а руснаците използват фашистки методи и преследват фашистки цели спрямо Украйна.

Излиза, че всичко, което им е набивано в съзнанието за фашизма, всъщност е това, което Русия върши с тази война в Украйна. Това е титаничен психологически шок, с който масата в момента не е способна да се справи. Това може да доведе до още много кръв, до психически травми, и, дай Боже, до „денацификация” и „демилитаризация”, но не на Украйна, а на Русия.