Иван Костов поиска отмяна на плоския данък

Последна промяна на 14 септември 2018 в 18:43 9688 4

Изключително остра критика срещу сега действащия плосък данък отправи Иван Костов. Това стана на провелата се днес научна конференция на тема „Десет години плосък данък в България”, организирана от КНСБ.

Речта на бившия премиер и финансов министър беше записана от левия сайт "Барикада", където можете да чуете и звуковия файл с изказването на Костов.

Препечатваме я със съгласието на колегите, а отдолу е и коментарът на финансовия министър Владислав Горанов върху повдигнатите от Костов проблеми.

Иван Костов:

Основната цел на фискалната система е събиране на приходи, за да могат публичните институции да изпълнят възложените им по закон, необходими и полезни за обществото и за неговото развитие функции и да разплащат направените с тази цел общи разходи. Следващата по приоритет е поддържането на макроикономическата стабилност, което означава, че тя става по-важна в критични моменти. Третата по приоритет е увеличаване на общото благосъстояние, чрез намаляване на неравенството, бедността и даване на шанс на всеки.

Преди либертарианската данъчна реформа от 2003-2008 г. – тук няма да бягам от политически дефиниции – и преди въвеждането на плоските преки данъци от 10% и намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% според доклада на НОИ, бе извършена и друга данъчна реформа преди 2000 г. При нея първо данъкът върху доходите на физическите лица се облагаше с петстепенна прогресивна скала от 20% до 38% с необлагаем минимум. Данъците, удържани при източника – дивиденти, ликвидационен дял и прочее – бяха 15%, а след 2008 г. – 5%. Корпоративният данък се облагаше с двустепенна скала от 23.5 до 28% без необлагаем минимум. Средната социално-осигурителна вноска беше 37.4%, при 32.7% за трета категория. След това беше намалена до 22.5% за родените преди 01.01 1960 г. и 16.5% на родените след това. Здравноосигурителната вноска беше 6%, повишена впоследствие на 8%.

Либертарианската реформа – това е много важно да се каже, като се говори за неравенството – освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, въведе необлагаем минимум за тези по съребрена линия и снижи всички данъчни скали на местните данъци и такси върху даренията и наследствата.

Няколко предварителни бележки за сравненията между сегашната и предишната данъчна реформа. Първо, очевидно до 2001 г., бе водена съвсем различна фискална политика от днешната. Наричам я „данъчен код на държавата”, защото разкрива по най-откровен начин върху кого управляващите политици стоварват тежестта за издръжката на държавата и кого облекчават от тази издръжка.

Второ – дори това да не се съзнава от управляващите, като натоварват пряко гражданите и фирмите със задължението да внасят приходи в държавата, те ги ангажират с контрола и критиките върху нея – дали изпълнява функциите си, дали изразходва рационално и ефективно всеки техен лев. Преките данъци са непосредствената съпричастност на гражданите и фирмите в изпълнението на държавните функции.

Правилото е: колкото по-малко участват гражданите и фирмите, толкова повече не се интересуват от качеството на собствената си държава, защото могат да ги компенсират със собствените си данъци. Един лидер на предприемаческа организация каза „както си плащаме за сигурността, така ще си плащаме и за обучението”. Тоест – можем да посрещнем всички основни функции на държавата сами. Един вид не им е нужна държавата, когато не са ангажирани с нейната издръжка.

Трето. Добре е да се знае, че динамиката на данъчните и осигурителните приходи показва, че приходите от облагане на доходите на физическите лица са най-стабилни и най-слабо се влияят от икономическата конюнктура. За разлика от тях приходите от косвените данъци, и на първо място на тези от корпоративния данък, силно се влияят от икономическия цикъл и спадат значително по време на рецесия. Тоест, те са по-несигурни.

Четвъртата ми бележка е, според една от най-разпространените теории за данъчното облагане, при ниво от 20% на данъците от БВП, темпът на реалния икономически растеж следва да бъде около 5% годишно. У нас равнището на данъчната тежест е такова още от първата данъчна реформа през 2001 г. Говорим само за приходите от данъци, а не за приходите въобще или за приходите от данъци и осигурителни вноски. Тези приходи са 29% заедно с осигурителните вноски – и остават такива през цялото време.

Оставям настрана данъчно-осигурителните вноски, защото те имат предназначение да управляват рисковете за осигуряващите се лица – от болест, от пенсиониране, от безработица, временна нетрудоспособност и прочее. Те се събират само от доходите на заетите и отиват само за техните нужди. Затова е погрешно да бъдат третирани като данъци, както правят някои колеги, които ни убеждават, че до май или до юни ние работим за държавата, което е чисто подправяне на дефинициите във фискалния сектор.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 0102
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1125

4

ds

17.09 2018 в 11:47

това момченце владислав горанов дали коментира статията на костов или само се изказва за участие?

2666

3

Hissarion

17.09 2018 в 08:57

Ако имаше и кой да го прочете този интересен анализ, щеше да е чудесно. Нашенецът обаче не го е еня, докато е добре, а пък после няма време да мисли по тия въпроси. Така полека лека се хлъзгаме все по навътре в ямата.

800

2

limlim

16.09 2018 в 19:20

Обратен поток на времето, (дето вече не е наше)? Преди, на две фрази на "вожда", имаше 300 отзива, ся НУЛА, макар, че имаше едничък, ама са го затрили... Ко стаа???