От стр. 1

Моето заключение от сравнението на двете данъчни системи – от тази до 2001 и тази след 2008-ма, са следните:

Първо. Вън от съмнение е, че облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Защо говоря за данъци и осигурителни вноски – защото това е истинското облагане на трудовия доход на заетите. Брутната заплата се облага и с едното, и с другото. Ще видите, че има много последици от тази система на облагане. Тя не е толкова проста, колкото изглежда на пръв поглед. Колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски върху него клони към 10%. Този депутат, който обяви 50 и няколко милиона доходи за миналата година (вероятно се има предвид Делян Пеевски – бел. ред), не е обложен с повече от 5.8 млн. лв. данъци. Защото осигурителните му вноски са опрели тавана от 2600 лв. и там са били прекратени. И това трябва добре да се разбира. Защото оттук следва, че докато при хората с високи доходи брутното облагане клони към 10%, то за хората, които вземат работна заплата под максималния осигурителен доход, общата данъчна и осигурителна тежест е 42.7%.

Затова не е вярно твърдението, че тази система на облагане на брутните доходи е пропорционална. За мен това е повече от очевидно – не знам как се доказва другото. Много жалко е, че тук не са хората, които активно пледираха и лобираха за въвеждането на плоския данък, защото с тях е интересно да се води тази дискусия и да се види как те ще дадат отговори.

Това обаче означава, че лицата с високи доходи не са ангажирани както останалите с контрола върху изпълнението на функциите на българската държава. Не ги интересува държавата. Следователно нямат и интерес да упражняват контрол върху действията ѝ.

Второто ми заключение. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски – 29.9% през 2001 г. и 30% през 2017 г. – приходите от данъка върху доходите на физическите лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи. През 2001 г. те са 44%, докато през 2015 г. са 38.9%. Това е за сметка на увеличаване на приходите от ДДС. Тук вече се каза защо това е негативно по отношение на неравенството и защо го задълбочава. Този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета. Големи преразпределителни процеси се извършват между приходите от косвени данъци и разходите, които бюджетът извършва – например трансфера за НОИ, и по-точно за фонд „Пенсии”, който е в размер на 45%. Но тук се крие и причината за износа на евтин труд от страната.

Трето. В България действат други силно негативни фактори, които компрометират ефекта от ниското данъчно облагане и от плоските данъци. Тези фактори на свои ред произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. И аз искам това да е акцентът на моето изказване. След като уточних дефиницията за фискалните цели, искам да върна вниманието върху този изключително важен факт. А той е – държавата събира пари, за да изпълнява функции, и ако не събира достатъчно пари, не може да изпълнява тези функции.

Кои са очевидните такива функции? Сферата на сигурността, където мнозина, особено фирми, доплащат за своята сигурност. Образованието, където непрекъснато се развива частното образование и където родителите плащат допълнителни уроци, за да се готвят децата им. Здравеопазването, където всички доплащаме, за да получим здравна услуга. Това означава, че държавата не финансира тези функции, или че системите, които тя е създала, не ги финансират в необходимата степен, щом хората доплащат за тях.

Четвърто. Твърдя, че плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходи от сивата икономика. И ще го докажа лесно – за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагани лични доходи и от тях да изплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32.7%.

Всички го знаем това нещо, никой не го казва. Всички знаят, че се заобикаля по този начин и че се укриват доходи, и никой не дебатира върху този факт. Това ще бъде невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и максималната печалба се облага с 32%. Ако тя се облага с 32% и ако доходите на работодателя се облагат както бе до 2001 г. с прогресивна скала до 38%, то той няма да има никаква сметка да изтегля парите от фирмата като лични доходи и да ги плаща нелегално на хората.

Препоръката ми, която очевидно е неизпълнима при сегашните предпочитания на българските избиратели, е да се възстанови данъчно-осигурителната система от реформата от 2001 г. Много по-радикален съм от предложението, което прави КНСБ. Тя беше с необлагаем минимум за доходите, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има такива големи заобикаляния на данъчните и осигурителни вноски.

Едновременно с това обаче искам да добавя – тъй като тогава условията бяха много по-сурови, много по-тежки, произведеният брутен вътрешен продукт, ако не се лъжа, беше три, три и половина пъти по-малък от сегашния – сега държавата би трябвало да предвиди данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. Това е задължително. Защото в противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места. Ще се стимулира създаването на инвестиционни балони от типа на този, които се създаде през 2008-2009 г.

Месари, земеделски производители , всякакви хора се втурнаха да инвестират в жилищно строителство. Построиха неотговарящи на стандартите сгради, не успяха да реализират тези проекти, и всичко това рухна. Ако те можеха и имаха възможност, и им беше дадена насока да реинвестират за собственото си технологическо развитие, тогава нямаше да търсят бързи и лесни печалби извън своя бизнес. Между другото, сега това нещо заплашва да се повтори отново, защото данъчната система е същата, защото отново цените на недвижимите имоти и жилищата растат, и е много лесно да се отиде в тази посока. Много вредни процеси са скрити в неадекватното и недобро данъчно облагане в страната. Затова за мен това е решението.“

Коментарът на Владислав Горанов:

Няма достатъчно убедителна теза, че прогресивният данък ще реши проблемите с неравенството.

Ако заменим сегащното пропорционално облагане с прогресивно, безспорно средната класа ще отделя повече за бюджета, за да запазим същия фискален резултат.

Ако се въведе само необлагаем минимум, а ставката на данъка остане 10%, бюджетът ще загуби между 1 и 2 млрд. лв.

Ако предложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи, и ако трябва да запазим приходите в бюджета, то на всички хора, които в момента са активни, облагането ще достигне поне до 15%.

Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и няма да вдигаме данъците на средната класа, уравнението изглежда нерешимо.