„Финландците се чудят как по-бързо да влязат в НАТО“. Лаконичният отговор е от първите дни на март на питане за ситуацията при тях към по-малката ми сестра, която вече близо 20 години живее във Финландия. По същото време, информационният поток започва да прелива от новини за руснаци, които напускат страната си, заформяйки дълги опашки по единствената достъпна западна граница.

„Не са толкова много“, разказва Поли. „Трябват им визи“.

В следващите седмици и месеци, руската агресия все повече напомня на действията на злата вещица Лоухи (от финския национален епос „Калевала“) и навява спомени за бурната финландска, че и българска, история.

Белязана от продължила няколко десетилетия автономия в рамките на Руската империя, със собствен парламент и дори правителство, през 20-ти век, Финландия – обявила независимост през 1917 г. - води четири войни за отстояването ѝ, поддържа тесни икономически връзки със съветската държава и претърпява стопански срив след разпада на комунизма. И подобно на днешна България, с която споделя част от общите тегоби на попадналите в съветската сфера на влияние, преживява продължило с десетилетия силно разделение в обществото.

Финландия става член на ЕС 12 години преди България. В средата на 90-те реформира армията си – все още наборна, малко над 30-хилядна, с десет пъти повече резервисти - по стандартите на НАТО, без грам намерение да се присъедини към пакта. По-малко от една пета от финландците тогава изявяват подобно желание. За сметка на това, почти 80 на сто от населението е подготвено за териториална отбрана.

Историята и дългата над 1300 км. обща граница с Русия, с десетилетия държат финландците нащрек, спазвайки политика на въоръжен неутралитет. „Всичко се корени във въпроса „Кое е в полза на националния интерес?“, пояснява Поли.

Разговорите ми през годините с нея неизменно водят до възприемането ми за Финландия като държава на благоденствието, в която активно се работи за свиване на ножицата между по-бедни и по-богати и преодоляване на различията на всякакво равнище.

Колкото и клиширано да звучи, в основата на всичко е образованието.

„Децата в началния курс имат специални часове, в които да се учат да отсяват манипулации и неистини“, разказва Ицо, чийто живот в последните 20 години също е свързан с Финландия.

Чудно ли е тогава, защо Финландия неизменно заема челните места в класациите на „Репортери без граници“ по свобода на словото? Защото дори свободата на словото там се оказва в сферите на националния интерес.

Понякога чак ѝ завиждам на спокойствието, с което говори и в което живее – „като в санаториум“, обобщава Поли преди време.

Въпросът как от север изглежда българският национален интерес в днешната политическа и военна ситуация, предвид войната в Украйна, остава незададен.

Към днешна дата, финландците вече не изглеждат толкова притеснени като в края на февруари. Някои от военните са изпратени към границата, мисли се повече за енергийната независимост, уточняват и Поли, и Ицо.
Заради заявката за членство в НАТО, Русия спря тока – от 14 май, и природния газ – от 21 май, на Финландия.
И макар Украйна да изглежда умерено далеч, и финландци, и украинци имат доста общо.

Спряха доставките на руски газ за Финландия

По-малко от век преди украинския Голодомор, тогавашното Велико Финландско княжество също било подложено на глад. Между 1866 и 1868 г. от него умира над 15 на сто от населението. Няколко десетилетия по-късно, финският език, макар и временно, бил забранен от крайно реакционната власт на Александър III (вторият официален език – шведският, изчезнал напълно от официалните документи), а финландците като етнос били подложени на русификация. Такава се предполагала и след Зимната война от 1939/40 г. когато пленени съветски войници се оправдавали с думите, че са „дошли да освободят финландските си другари от капитализма“.

Загубите за Финландия от тази война много напомнят казуса с окупирания през 2014 г. Донбас, познат като икономическото сърце на Украйна.

За финландците, Зимната война приключва със загуба на повече от една десета от територията им и малко повече от икономиката. До 1956 г., район в близост до Хелзинки – Поркала, се превръща в съветска военна база, която контролирала фарватера на Финския залив и подстъпите към Санкт Петербург (тогава Ленинград), който на практика се намира на 130 км от границата. Единствено съотношението на загиналите и ранените било в полза на финландците – 1:6.

Въпреки компромисите и ограниченията обаче, Финландия успява да опази независимостта си, а ключово условие за нея е запазването на неутралитет – т.е. страната да не влиза в основания през 1949 г. Северноатлантически пакт. Дори след края на съветската ера, финландците остават силно резервирани към евентуално присъединяване на страната им в НАТО.

„И така, до преди два месеца, когато буквално за дни след руската агресия в Украйна, подкрепата за алианса нарасна близо четири пъти“, допълва Ицо.

„Финландия е страна на правилата и аз, като неин гражданин, съм се научила да вярвам, че правителството взема най-добрите решения за всяка конкретна ситуация. Ако някой не го устройва, има избори, на които отиваш и гласуваш, за когото смяташ, че ще се справи по-добре. Винаги за финландците водещ е националният интерес (онзи, който в България игнорираме – б.моя)“, заключава Поли.

И разбира се, историческата памет.

През 2006 г., проект на въоръжените сили на страната дигитализира огромна част от финландските отбранителни архиви от времето между 1939 и 1944 г., вкл. списъци на загинали или престояли в съветски плен войници, разрушена инфраструктура, както и хиляди снимки. Значителна част от тях са декласифицирани и касаят отношението на съветските войници към обикновените финландци по време на Зимната война – множество екзекутирани цивилни, горящи сгради, разрушени от касетъчни и обикновени бомби пътища и инфраструктура.

Голяма част от снимките са със свободен достъп и могат да се открият в дигиталния финландски архив, а и на не малко други места под лиценза Creative commons.