В края на януари по покана на външния министър на България Мария Габриел у нас на официално посещение дойде турският ѝ колега Хакан Фидан, който проведе редица срещи с високопоставени лица в държавното управление.
От цялата му визита се запомниха две знакови послания – първото от тях беше знак към вътрешната политика, а второто, изказването на министър Фидан, че Анкара ще прилага договора от Монтрьо за проливите – към партньорите на Турция в НАТО. Във вътрешен план една от най-коментираните теми беше срещата му с подалия оставка лидер на Движението за права и свободи Мустафа Карадайъ. Турският първи дипломат най-напред се срещна с Карадайъ, а след това и с претендентите за поста му Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Фактът, че Хакан Фидан се срещна първо с Мустафа Карадайъ, разбира се, е знак. Фидан може да е искал да чуе лично от Карадайъ мотивите за оставката му като лидер на партията, както и за протичащите напоследък процеси в ДПС. От друга страна, турските медии писаха, че една от ползите на визитата е била „Турция да даде морална подкрепа на сънародниците си в България във връзка с предстоящия избор на съпредседатели на ДПС“.
За процесите около ДПС напоследък се изписа и се изговори много и на това няма да се спираме. Достатъчно е да подчертаем само, че в едно от писмените си изявления, обяснявайки необходимостта от съпредседатели на партията, почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган изтъкна, че единият от предлаганите имена за съпредседател Джевдет Чакъров „ще носи отговорност за добросъседските ни отношения с Република Турция…“
Но тази среща отново постави на дневен ред въпроса за мястото на ДПС в съвременната външна политика на Анкара. Всъщност отговор на този въпрос има и той се крие в доклада, изготвен в обем от близо 100 страници от турската Фондация за политически, икономически и социологически изследвания (SETA) под заглавие „Културни, икономически и политически проблеми на турците в България и техните искания. Предложения за намиране на решения“. Публикуван е през 2020 година. SETA се самоопределя като независима организация, но в публикация на „Дойче веле“ (Opinion: What’s next for journalism in the Erdogan era?; 07.11.2019) се твърди, че фондацията се управлява от верни на Ердоган привърженици. Едва ли е случайно, че през същата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган се обърна с поздрав към Десетата Национална конференция на ДПС, което беше изтълкувано като стопяване на ледовете между Анкара и Движението.
Докладът е важен документ, с който Анкара показва ангажираността си към проблемите на турската малцинствена група и мюсюлманската общност в България в областта на езика, политиката, икономиката и религията. Специално внимание се отделя на ролята на Движението за права и свободи в българската политика като партия, за която основно гласува голяма част от турската малцинствена група в България. А в увода на доклада главният координатор на SETA проф. д-р Бурханетин Дуран пише:
“…И България като балканска държава притежава значителна част от сънародници, които се самоопределят като турци, било по религиозен, било по езиков признак. В резултат на настоящите роднински връзки и фактът, че през последните години тези връзки позволяват осъществяването на по-тесни връзки благодарение на общото културно наследство, което идва от вековете, нито Турция може да остане безразлична към сънародниците си в България, нито сънародниците – към Турция. От тази гледна точка, очакванията от Турция на сънародниците в България, исканията им в сферата на културата и икономиката, политическите им проблеми в България, чиито граждани са те, са сред преимуществените въпроси за политиците и изследователите в Турция.“
При посещението си у нас външният министър Хакан Фидан подчерта, че “мюсюлманското население в България е друго важно измерение на нашите отношения, както и, че отдава голямо значение и на реставрацията и съживяването на “нашето културно наследство в България.”
След нестаналия политически достлук край Босфора си взеха поука
Някога от Босфора беше задухал вятърът на политическия достлук. В същото време изказванията на официални турски представители в подкрепа на конкретна политическа партия у нас покачиха градуса на напрежението преди изборите през 2017 г. Седмици преди вота министърът на труда и социалните грижи на Турция Мехмед Мюеззиноглу заяви:
„На парламентарните избори в България на 26 март, трябва да проявим висока чувствителност към бъдещето и съдбата на нашите сънародници там с високо участие на изборите. В този смисъл, за да може динамиката там да върви успоредно и силно с динамиката в Република Турция беше създадено „Обединение ДОСТ“. Трябва да се подкрепи политическата динамика на „Обединение ДОСТ.“
Думите на турския министър на труда и социалните грижи Мехмед Мюеззиноглу са изречени на среща с изселнически организации по време на Румелийско-балканския конгрес на 3 март 2017 г. в Истанбул.
В крайна сметка българският съд регистрира партия ДОСТ с председател Лютви Местан и тя участва на изборите за 44-то Народно събрание, сключвайки съюз с лидера на Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) Орхан Исмаилов под названието „Обединение ДОСТ”. Новото Обединение се целеше главно в традиционния електорат на ДПС, но не можа да прескочи четирипроцентовата бариера, защото в очите на хората в семесените региони новите стари лидери нямаха нов имидж.
Политическият проект ДОСТ не успя и се разпадна. Тогава край Босфора разбраха, че ДПС е незаобиколим фактор, а в Движението пък си дадоха сметка, че изселническите организации все повече остават под влиянието на едноличния властелин в Анкара и без негова помощ гласовете на изселниците трудно ще бъдат спечелени. После Ердоган смекчи тона и изпрати онова прословуто послание на Десетата национална конференция на ДПС през 2020 г. Година по-късно на президентските избори в България ДПС издигнаха Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, а Ердоган организира успеха му в Турция. Така Движението си докара почти сто хиляди гласа от югоизточната ни съседка.
„Да се развиват общи проекти с имената в ДПС, които не хранят отрицателни чувства към Турция“
Централно място в доклада, който се състои от три основни раздела: „Културни политики и практики“, „Икономическото положение на турците в България“, „Проблеми при политическата мобилизация на турците в България и предложения за техните решения“ заема темата за ДПС и участието му в българския политически живот. Изтъква се, че ДПС има ключова роля в българската политика и с негова помощ се свалят правителства, както и се съставят такива. Като се подчертава, че Движението има сила да оказва влияние в централната власт, се отбелязва, че партията успява да държи в ръцете си политическата мобилизация на почти всички български граждани от турски произход.
„С оглед на влиянието му върху турското население, отвреме навреме Движението привлича светкавиците върху себе си в България, но всъщност то не създава проблеми в българската политика и държи интегрирана турската общност вътре в системата. Дори, за разлика от много етнически партии в други държави (в доклада съществува пояснение относно това етническа партия ли е ДПС или не, но в настоящата статия това не е включено – Б.а.), ДПС е ангажирано с ролята да привлече малцинствената група в центъра“, пише още в текста.
Като се изтъква, че Турция – било в България, било в съседните държави – е оказвала подкрепа на живеещите там сънародници да се интегрират в страните, чиито граждани са, както и живо да съхраняват културното си наследство, се посочва, че България и Турция ще развият още повече отношенията си в светлината на конкретизираните по-долу искания и очаквания и че ще продължат да играят конструктивна роля при решаването на проблемите на сънародниците.
А ето как звучат част от исканията и очакванията в областта на политиката: разработване на съвместни проекти с имената в ДПС, които не хранят отрицателни чувства към Турция, като се вземат необходимите разрешения; информиране и насърчаване да отидат до урните на гражданите, които живеят в Турция, но имат право да гласуват в България, с цел увеличаване на тяхното политическо съзнание; обединяване отново под покрива на ДПС на партии като НПСД и ДОСТ, известни сред общественото мнение като приятелки на Турция, с идеята гласовете на турците в България да се превърнат в депутатски места в правилно съотношение и да се постигне справедливост в представителството им; продължаване на досега провежданата линия на мирно, далече от крайности и сепаратизъм, позитивно участие в политиката, но това да става по-активно.
В обобщение се казва, че макар и основната цел на доклада е да анализира и документира политиката на Турция към сънародниците специално в България, то сред останалите цели са да се откроят проблемите, с които се сблъскват българските турци и техните очаквания от Анкара.
Б. ред. - Мехмед Юмер е е журналист, външнополитически анализатор със задълбочени познания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на сайтовете http://www.obzornews.bg и bakis.bg.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
7525
1
23.02 2024 в 11:35
Говори се само за интересите на Турция.
Това е враждебно и вредно за нас.
Последни коментари
Amethyst
Цонев: Момчето порасна, стана лидер и партията го припозна. Доган нека почива
Джендо Джедев
Бедните държави са гневни, че богатите им дават едва 300 млрд. долара за климата
Джендо Джедев
Цончо Ганев на събитие за ''модернизация'' на Китайската комунистическа партия в Пекин
Джендо Джедев
Украйна има одобрението да атакува Русия с френски ракети с далечен обсег
Джендо Джедев
Петков за преговорите: Толкова ли е трудно за ГЕРБ да се откаже от Пеевски?