Татяна Становая, нещатен сътрудник на американския Фонд "Карнеги", основател и директор на аналитическата компания Real Politik, главна експертиза на която се явява политиката на Русия. Статията й е публикувана в списание Foreign Policy.

В статията се посочва, че една от причините, поради която е толкова сложно да бъдат разбрани намеренията на Русия – и какво е заложено на карта с войната в Украйна, са съществените различия между това как възприемат събитията външните наблюдатели и това как на тях гледат в Кремъл. Това, което изглежда очевидно (например неспособността на Русия да постигне военна победа), в Москва се възприема съвсем различно. Става дума за това, че повечето обсъждания досега как да бъде оказана помощ на Украйна да победи на бойното поле, как Киев да бъде принуден към отстъпки или да бъде позволено на Путин „да запази лицето си“, имат малко общо с реалността.

Следват пет най-разпространени погрешни предположения за това как Путин възприема тази война. Западът следва по друг начин да подходи към сегашното положение, ако иска да бъде по-ефективен в своите подходи и да понижи рисковете от ескалация, пише Становая.

Предположение 1: Путин знае, че губи

Това предположение произхожда от погрешната представа, че главната цел на Русия е да постигне контрол над значителна чест от Украйна. И че когато руските войски воюват неефективно, когато неуспешно настъпват или дори отстъпват, това е равно на поражение. Но главната цел на Путин в тази война никога не е била овладяването на територии: по-съществено е, че той иска да унищожи Украйна. В този смисъл, той я възприема като проект „анти-Русия“ и трябва да се попречи на Запада да използва украинската територия като плацдарм за антируска геополитическа дейност.

Затова в Кремъл въобще не считат, че Русия търпи поражение. Предполага се, че в условията, които възникнаха с войната, Украйна не може да бъде приета в НАТО и не може да съществува в мирно време без да отчита исканията на Русия за „русификация“, или „денацификация“ на езика на руската пропаганда и „деНАТОфикация“, известна като „демилитаризация“ в термините на руската пропаганда – което означава прекратяването на всякакво сътрудничество с НАТО.

За постигането на тези цели е необходимо Русия да поддържа военното си присъствие на територията на Украйна и да продължи да нанася удари по украинската инфраструктура. Няма необходимост нито от крупни териториални завоевания, нито от превземането на Киев (даже ако Путин е мечтал в началото на войната за това). Даже овладяването на Луганска и на Донецка области, което Кремъл разглежда само като въпрос на време, се явява спомагателна, локална цел в стремежа Украйна да бъде заставена да „заплати за предателския, прозападен геополитически избор“ през последните две десетилетия. В собственото си възприятие Путин не губи тази война. В същност той вероятно счита, че побеждава – и че щастлив ще дочака момента, когато Украйна ще признае, че Русия „е тук завинаги“.

Предположение 2: Западът трябва да намери способ да помогне на Путин да запази лицето си, като по този начин бъде понижен рискът от по-нататъшна, възможно ядрена ескалация.

Представете си положение, когато Украйна приема повечето от исканията на Русия: признава Крим за руски, а Донбас – за независим, приема задължения да съкрати своята армия и никога да не се присъединява към НАТО. Дали това ще доведе до разрешаването на конфликта? Дори ако за мнозина отговорът е „да“, те се заблуждават.

Русия може в този вариант да ограничи конфронтацията с Украйна, но геополитически тя предполага, че воюва против Запада на украинска територия. В Кремъл изхождат от това, че Украйна е антируско оръжие в ръцете на Запада – и са убедени, че унищожаването на Украйна автоматически ще доведе до победа на Русия в това антизападно геополитическо противопоставяне.

За Путин това не е война на Русия с Украйна. Той счита, че украинското ръководство не е независим играч, а само инструмент на Запада, който трябва да бъде неутрализиран.

По такъв начин, независимо на какви отстъпки бъде принудена Украйна, независимо колко реалистични в политически план са те, Путин ще продължи ескалацията във войната – докато Западът не промени своя подход към т.нар. „руски проблем“. И не признае, че (както възприема конфликта Путин) руската агресия възникна в резултат на незачитането от страна на Вашингтон на геополитическите опасения на Русия в продължение на последните 30 години. Именно това се явява отдавнашната цел на Путин и тя остава неизменна.

Нереалистичните искания на Русия, които Киев отхвърля, даже станаха за Кремъл способ за повишаване на залозите в конфронтацията на Русия със Запада, средство за тестиране на способността на Запада да остане единен и последователен. Сега Западът гледа на проблема в погрешна светлина: като се стреми да възпре руската агресия, той се фокусира върху фалшивите предпоставки, с които Москва оправдава нахлуването в Украйна, и пропуска от вниманието си фиксацията на Путин по въпроса за т.нар. „западна заплаха“, а така също неговата готовност да ескалира конфликта, за да принуди Запада към диалог на руските условия. И Украйна в случая е само заложник.

Предположение 3: Путин губи не толкова във военен план, колкото във вътрешнополитическо отношение. Политическото положение в Русия е такова, че скоро Путин може да бъде застрашен от държавен преврат.

В действителност, обстановката е диаметрално противоположна, поне на сегашния етап. Руският елит е в такава степен обезпокоен как да гарантира политическата стабилност и да избегне протестите, че се консолидира около Путин като единствен лидер, способен да укрепи политическата система и да предотврати безредиците. Елитът е политически безсилен, наплашен и уязвим, включително тези, които Западът определя като „подпалвачи на войната“ и „ястреби“. Всеки опит за противопоставяне срещу Путин днес е равносилен на самоубийство. Стига само Путин да не почне да загуби способност да управлява страната (физически или ментално).

Независимо от нововъзникващия разкол и противоречия в редовете на руския елит, а също въпреки недоволството от политиката на Путин, режимът е устойчив. Главната заплаха за Путин е самият Путин. Независимо че времето може да работи против него, пробуждането на елита ще отнеме по-дълго време, отколкото мнозина очакват. То ще зависи от това доколко ще се запази присъствието на Путин в ежедневните процеси по управлението на държавата.

Предположение 4: Путин се страхува от антивоенни протести

Истината е, че Путин се безпокои повече от протести в полза на войната. И трябва да отчита страстното желание на мнозина руснаци да видят „унищожени украинските националисти“. Обществените настроения могат да провокират ескалация, подтиквайки Путин към по-голяма войнственост и решителност, даже ако това е резултат на собствената пропаганда на Кремъл.

Путин събуди мрачния национализъм, от който той зависи все повече и повече. Каквото и да се случи с Путин накрая, светът трябва да отчита и да се заеме с тази агресивност на руското общество, с антизападните и антилибералните възгледи и убеждения, които правят Русия доста проблематична в отношенията й със Запада.

Предположение 5: Путин е дълбоко разочарован от своето обкръжение и е дал зелена светлина за съдебно преследване на високопоставени чиновници

Тази тема се обсъжда активно на Запад, но отношението към подобни слухове трябва да бъде крайно скептично.

Вероятно Путин е силно разочарован и раздразнен от определени свои хора по върховете, но не е в неговия стил да провежда спешни чистки, освен в случаите на тежки престъпления. За Путин са важни мотивите и намеренията, и ако руските специални служби са допуснали груби грешки или дори са го дезинформирали, без умисъл, малко вероятно е да възникнат персонални преследвания. При това самата военна кампания от етапа на планирането й и нейното начало е под непосредствения контрол на Путин. И неговите подчинени биха имали крайно ограничени възможности за каквито и да било самоинициативи.

Всичко това означава, че дилемата на Запада: да удвои поддръжката за Украйна, защото Путин печели, или Путин да бъде „умиротворен с отстъпки“, защото е в отчаяние, а значи – опасен, е погрешна в основата си.

Възможни са само два изхода. Или Западът променя своя подход към Русия и започва сериозно да се отнася към опасенията на Русия, които доведоха до тази война, или режимът на Путин рухва и Русия преразглежда своите геополитически амбиции.
В сегашния момент и Русия, и Западът считат, че противникът е обречен и времето работи в тяхна полза.

Путин „спи и вижда“ как Западът страда от политически сътресения. Докато Западът мечтае Путин да бъде отстранен или да изчезне от политическата сцена, па макар и в резултат на една от многочислените болести, от които редовно се съобщава, че страда.

„Нито една от страните обаче не е права. В крайна сметка сделка между Русия и Украйна е възможна само като продължение на съглашение между Русия и Запада или на краха на режима на Путин. А това дава представа колко дълго може да продължи войната“, завършва статията си Татяна Становая.

В съзвучие с тезисите на Татяна Становая е заявената неотдавна от бившия президент на Русия Дмитрий Мадведев (в момента заместник-секретар на Съвета за национална безопасност на Русия) поредна промяна на целта, която официално Кремъл обявява по отношение на войната с Украйна: „Създаване на нова, неамериканоцентрична система за международна безопасност“.