Фригия. Пътешествие до изчезналата империя на наследниците на траките

Повечето от народите в човешката история са се придвижвали от изток на запад. Но през 12 век пр. н.е. тракийското племе Бриги, населяващо земите източно от древна Македония, тръгнало от запад на изток да потърси по-добър живот.

Било е времето около Троянската война, която описва Омир. Заселили се в земите около днешната столица на Турция Анкара. Дали сами са сменили името си от "бриги" на "фриги", както пише Херодот или новите им съседи така са го произнасяли, няма как да знаем. Но малко след преселението си на изток, чак докъм 6 век пр.н.е., когато са завладени от кимерийците, фригите изграждат империя, която се крепи не толкова на силата, а на богатството, благоденствието и културата.

Мистичната страна Фригия

всъщност е много близо до България. Но понеже е малко встрани от основните туристически забележителности, малцина са българите, които отиват в нея. Имах късмета да попадна там. Ще ви разкажа за Фригия, без да разделям историческата истина от легендата, факта от приказката.

Част от местната легенда е, че генетични изследвания са потвърдили, че над 90% от съвременните жители на Фригийската долина носят гените на живелите по тези места преди 3000 години. С други думи - ако искате да видите как изглеждат траките сега, заповядайте във Фригия.

Гордий, първият цар на Фригия

Гордий произхождал от царското семейство на бригите, но когато се преселил заедно с племето си от Македония в Анатолия, не бил нищо повече от беден земеделец, пренасящ стока с волската си кола. И докато се тътрузел по пътищата на Фригия, на каруцата му кацнал орел. Гордий продължил пътя си към Телмис, град с голямо светилище на Зевс, когото тук наричали Сабазий, а орелът все така си стоял на капрата на колата.

На портите на града го пресрещнала млада красива жена. Трябва да принесеш жерви на Сабазий, казала му тя, но нека дойда с теб, за да се уверя, че ще избереш правилните жертви.

Разбира се, отговорил Гордий. Изглеждаш мъдра и внимателна жена. Готова ли си да се омъжиш за мен?

Веднага щом жертвоприношенията бъдат принесени, отговорила жената.

Гордий не знаел, че в храма на Сабазий вече са се събрали старейшините на фригийците, защото техният пръв цар току-що бил починал.

Вече се били допитали до пророчиците и те казали да изберат за цар първия, който се появи в храма с волска кола с кацнал орел върху нея.

Старейшините веднага разпознали в жената, седнала на каруцата до него, самата богиня Кибела.

Цар Мидас

Според едната версия Гордий и Кибела родили Мидас, според друга - го осиновили, а самият Херодот вярва, че цар Мидас се е родил в Македония и после е дошъл във Фригия.

По негово време Фригия станала най-богатата страна  в света, а как точно това се е случило, е една от най-големите световни загадки. Да, областта е плодородна. Да, наблизо има златни мини. Да, през Фригия минават важни търговски пътища. Но изглежда е имало и още нещо, невиждано дотогава в нито една цивилизация. На базата на религията и култа към Кибела, Мидас развил образователна система, която тогавашният свят не познавал. В центъра й е музиката и естетиката. Всички във Фригия били обучавани да търсят красивото, да изработват красота. Скоро Фригия имала най-добрите строители, най-добрите ковачи, най-добрите грънчари. За останалия свят да имаш предмет от Фригия било като да притежаваш късче от Цивилизацията, от оригинала, по който се равнявали всички тогавашни общества. А това струвало скъпо.

Фригия станала толкова необяснимо богата, че се родила легендата, че всичко, до което се докосне цар Мидас, се превръща в злато.

Цар Мидас има магарешки уши!

Цар Мидас е известен с още една легенда:

Красивият бог Аполон влязъл в спор с грозния Пан (от неговото име идва думата паника) кой свири по-хубаво. И понеже било безспорно, че най-много разбират от музика точно във Фригия, решили да призоват цар Мидас за арбитър. Мидас отсъдил, че победител в надсвирването е грозният Пан. Аполон се разгневил. Казал, че само магареши уши не биха могли да различат коя музика е по-добра и омагьосал Мидас така, че да му пораснат магарешки уши.

Цар Мидас скрил ушите под голяма шапка и понеже царят носил такава, скоро всички във Фригия започнали да насят такива шапки. Единствено бръснарят му знаел за магарешките уши, но Мидас го заклел да не казва на никого.

Тайната жестоко тежала на бръснаря. За да се отърве от нея, изкопал дупка в земята, заровил глава в нея и прошепнал три пъти: Цар Мидас има магарешки уши. Нямало хора наоколо. Само тревата (или нимфата Ехо) чула и разказала на целия свят.

В тази легенда са събрани двете най-видни наследства, които древна Фригия е предала на нашата цивилизация - фригийския лад в музиката и фригийската шапка, която става символ на Френската революция.

Гордион

На брега на реката Сакария цар Мидас основал град. Кръстил го в чест на баща си - Гордион. В храма пренесъл възела, с който Гордий завързал волската си кола пред храма на Зевс в Телмис. Имало пророчество, че който успее да развърже възела ще властва над света - толкова сложен бил той.

През 333 г. пр. н.е. Александър Македонски дошъл в Гордион, за да разбере дали ще може да осъществи мечтата си да властва над света. Опитал да развърже възела. Не успял. Извадил меча си и го разсякъл. Придворните тълкуватели определили това за достатъчно убедително доказателство, че нему е писано да завладее света.

За разлика от многото антични градове в Турция, които са туристическа забележителност, за Гордион няма билетчета. Градът лежи на около 70 км от Анкара, само на няколко километра встрани от магистралата за Ескишехир. Запазен е много добре, без модни реставрации и промени.

От града прекрасно се вижда дъга от десетки изкуствени хълмове, които поразително и неслучайно напомнят тракийските гробници. Една от тях се откроява.

Висока е 53 м, обиколката й е 300 метра.

По дълъг коридор се стига до дървена камера, която е най-старата дървена структура в света.

Дървото е преседяло под земята 2760 г. и изглежда впечатляващо.

Но най-впечатляващо е какво е имало вътре в камерата. То може да се види в музея в Анкара:

Това със сигурност е най-старата дървена маса в света. 

На тази рисунка е показано как е изглеждала погребалната камера, когато преди повече от 100 г. е разкопана от археолозите.

А това са предметите, които са намерени в камерата и черепа на погребания.

Прието е да се смята, че това е гробницата на цар Мидас - така е известна и така се рекламира.

Историците имат известни съмнения, но нали се разбрахме, че няма да позволяваме на истината да разваля добрата история.

Фригийската долина и свещените пещери

Гордион е бил столицата на Фригия, но в днешни дни остава в периферията на археологическите обекти, които са се запазили. Той е една от трите точки, от които може да се започне Фригийският път - мрежа от над 500 км маркирани маршрути, свързани с историята на Фригия. Сърцето на всички тези маршрути е Фригийската долина, а центърът й е село, което се казва Айазини или Свещените пещери.

Бах заспал в автобуса, когато е пристигнал в селото. А понеже името нищо не ми говореше, дори не си бях дал труда да проверя предварително какво представлява тая спирка от маршрута. Когато се изтърсих от автобуса и най-накрая вдигнах очи, не можех да повярвам къде съм попаднал. Мястото може да се сравни само с Кападокия, а в някои отношения е дори още по-въздействащо.

Десетки, ако не и стотици жилища са издълбани в скалите. Много от пещерите са църкви. Издълбани като храмове на някое древно божество преди 3000 и повече години и функционирали като църкви допреди сто години.

От сравнително скоро районът се развива като туристически, пълно е с кафенета, някои вътре в пещерите, с работилници, с магазинчета за малки съкровища. И понеже хората още не са обръгнали на туристи, цари една приповдигната атмосфера, в която ти се радват, заговарят те, предлагат ти да ти покажат още нещо или да те упътят. Айазини е раят на историческият турист, чисто щастие, в което историята те обгръща, надничаш в домовете на фригите, а те ти сервират кафе. Именно това е селото, за което се твърди, че жителите му никога не са се местили и че геномът на сегашните обитатели е същият като на погребаните преди 3000 г. 

От Айазини тръгва път нагоре към платото, който е сред най-живописните във вселената. Десетки, ако не и стотици скални феномени с издълбани пещерни жилища, с фригийски храмове и светилища. Тази долина е място, в което си заслужава да се отиде поне за седмица, да се отбиеш до всяка скала, да влезеш във всяка пещера.

Недалеч от там е и античният град Айзаной, където е най-добре запазения храм на Зевс в Азия.

Как да стигнем дотам?

Единият вариант е от Анкара. Столицата на Турция далеч не е толкова популярна за българите, колкото Истанбул и Егейското крайбрежие, но определено си заслужава. Градът е неочаквано чист, подреден и модерен, с много повече западно, отколкото ориенталско излъчване.

Има и малка стара част с крепост до нея, от която се открива страхотна гледка към града.

Заслужава си да се посети и мавзолея на Ататюрк, особено при смяна на караула.

От Анкара се хваща пътя към Ескишехир. На около 70 км е Гордион, а след още толкова е градът Сиврихисар, който не е пряко свързан с фригийците, но си заслужава да се разгледа. В него е най-голямата селджукска джамия, най-голямата запазена арменска църква и умилителен музей на открито на местен скулптур, който при всяка поръчка правел по две еднакви работи - за да може едната да остане за града му.

Градът е център на култа към Настрадин ходжа, който в нашите приказки върви в комплект с Хитър Петър. Селце на десетина километра от Сиврихисар претендира, че е родното място на мъдреца, ако изобщо приемем, че той е реална личност.

Ескишехир сам по себе си си заслужава отделна екскурзия. Макар да не е много познат в България, той се смята за университетската столица, най-младежкия и най-модерния град на Турция. Сега Ескишехир е с население колкото София, но през 19 век, когато е бил още малък, в него се е заселила голяма общност от германски инжнери и железопътни работници, попаднали в Османската империя покрай политиката на модернизация на султан Ахмед Хамид. Благодарение на тях градът има изключително европейски вид, с канали и гондоли като Венеция, а част от сградите още носят белегът на германската архитектура.

Най-хубавите места, свързани с Фригия, се намират между Ескишехир и Афионкарахисар, където има потресаващо добър и модерен музей на Фригийската  цивилизация. Карахисар означава черна крепост и тя е надвиснала страховито над града на една много висока скала.

А афион е опиумен мак и дава представа какъв е бил поминъкът на местните до неотдавна.

Това, което малцина в България знаят е, че Афионкарахисар е СПА столицата на Турция. И тук, както и у нас, само допреди няколко десетилетия минералната вода се е изливала в реките, докато местната управа не е оценила какво богатство има. В момента в Афионкарахисар има 11 петзвездни хотела, а тези с 4 и по-малко звезди са стотици. Обслужването е по турски разкошно, храната великолепна, а цените - далеч под европейските.

Афионкарахисар има летище, но то не носи неговото име, а името на съседния град Кутая. Вероятно най-приятният начин да се разглежда Фригия е да се стигне със самолет дотам, да се вземе кола под наем, денем да се разглеждат забележителностите из Фригийската долина, а да се спи в спа-хотелите в Афион.

С кола разстоянието от София до Афионкарахисар е 900 км. Постижимо за един ден, но по-добре да се раздели с разглеждане на Истанбул или Бурса. На около 200 км от Афионкарахисар, но в друга посока е Памуккале, което също е интересна опция, ако след Фригия решите да разгледате Лидия. След падането на Фригия под ударите на кимерийците, тя станала най-богатата страна на света. И според местните патриоти в Афионкарахисар, това се е случило, защото фригийците със способността си да превръщат всичко в злато се преселили там и междудругото измислили парите.

Още по темата

16/01/2025 История

Гьобекли тепе: Раждането на цивилизацията

01/10/2022 Туризъм

Странните музеи на Анадола

27/08/2022 Туризъм

Тъмнозелената красота на Трабзон, или колко малко знаем за отсрещния ъгъл на Черно море

Следете новините ни в GoogleNews