Съдът отчете дезинформация и "непрецизни политически изявления" по делото "Костинброд"

Недоверието на гражданите в избирателния процес и в държавните органи по повод аферата "Костинброд" се дължи на "последващо поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления".

Това става ясно от мотивите към решението по делото срещу бившия главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков, който е подсъдим за това, че не е изпълнил служебните си задължения, не е осъществил контрол върху служителите от администрацията и че не е осигурил отчетност в броя на бюлетините. На първа инстанция Желязков беше оправдан. 

В мотивите към решението на съда се казва, че твърденията на прокуратурата за това, че с бездействието си Желязков е провокирал недоверие към институциите и изборния процес, са неоснователни, така както твърдят адвокатите му. От мотивите става ясно още, че според вещите лица по делото откритите 234 120 бюлетини са били годни за гласуване, но те не отговаряли на изискванията на ЦИК и нямало как да бъдат приети от съответните областни управи. 

Съдът е категоричен, че не се доказват твърденията на държавното обвинение за това, че Росен Желязков не е осигурил строг контрол върху отпечатаните бюлетини и манипулациите с техническия отпадък. Това заключение се прави от показанията на свидетели - управителя на фирма "Мултипринт" и служителите, които имат преки задължения и отговорности към производствения процес. Според тях „чистият тираж“ е бил отчетен, подреден в кашони с етикети, на които е отбелязан точният брой на бюлетините. Количествата се съхранявали в склад с ограничен достъп и видеонаблюдение.

Спазено е и изискването технологичният брак (макулатура) да се съхранява в печатницата при същия строг режим на достъп в отделно помещение до приключване на изборите. Съдът заключава, че намерените в печатницата бюлетини не били годни за гласуване. В същото време няма доказателства, че Росен Желязков не е осъществявал ежедневен контрол и отчетност на процеса. Това ставало ясно от свидетелски показания и от електронната му кореспонденция с Веска Янева - началник на отдел "Административна и регионална координация" към Министерски съвет. По този начин Желязков е бил уведомяван "с текущи доклади за периодиката на изпълнение, като част от докладите са представяни и в Изборния граждански борд, чиито заседания са били публични".

От мотивите става ясно и как сигналът е стигнал до прокуратурата. На 08 май 2013г. в столичния Район „Триадица" е било констатирано несъответствие в 335 бюлетини. Два кочана били слепнали и част от бюлетините били увредени. Това довело до поръчката на допълнителни бюлетини. 

Ден по-късно в предизборния щаб на БСП в град Казанлък бил оставен плик за Мая Манолова. В него имало флаш памет с информация за отпечатани в „Мултипринт“ ЕООД допълнителни бюлетини, с които се целяло манипулирането на вота. Сигналът е внесен в прокуратурата на 10 май. Още същия ден помещенията с бюлетините в печатницата на "Мултипринт" в Костинброд били запечатани. 

Изводът на експертизата по делото е, че в печатницата са намерени 234 120 бюлетини без дефекти. На тази база експертите дали заключение, че бюлетините са годни за гласуване. Според съда обаче това се опровергава с изискванията на ЦИК за броя на бюлетините в един кочан. Вещите лица признават, че кочаните не били с еднакъв брой бюлетини, а някои от листовете с бюлетини се нуждаели от допълнително слепване и сгъване. Според съда именно това прави бюлетините негодни за гласуване, защото нямало как да бъдат приети от възложителя.