Ако ни блъснат при неправилно пресичане, шофьорът ще е с по-лека присъда

Продължение от стр. 1

В мотивите на ОСНК по отношение на първия въпрос е записано, че поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие, което е създало предпоставки за настъпването му или нарушаване от негова страна на правила за движение по пътищата, като по този начин е допринесено за причиняване на вредоносния резултат, са типични обстоятелства, които следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието на дееца. Необходимо е те да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. ОСНК приема, че няма основание да се изостави разбирането в Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1964 г., че по транспортните престъпления в някои случаи съдилищата не са оценявали правилно съпричиняването на резултата от пострадалите лица, които грубо са нарушили правилата за движението по улиците и пътищата, и поради това са налагали неоправдано тежки наказания.

Възможността да се отложи изтърпяването на вече наложеното наказание зависи от наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК – да е определено наказание до три години лишаване от свобода; деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения да не е наложително той да го изтърпи.

Съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане.

По отношение на втория въпрос ОСНК приема, че приложението на института на условното осъждане не може да бъде предпоставено от степента на алкохолно опиване, а отказът от приложението му – да се основава единствено и само на неговата степен, без да се отчитат всички останали обстоятелства, относими към наказването като цяло на извършителите на престъпления. Задължителният отказ от приложение на института на условното осъждане, при присъствието на формални изисквания за прилагането му, води до нарушение на материалния закон и изключва принципа на справедливото наказване, съгласно който следва да се вземат предвид всички необходими предпоставки, а не само една от тях.

В мотивите на тълкувателното решение по отношение на третия въпрос е записано, че актуалната редакция на чл.78а от НК (освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) не допуска възможност за обезпечаване на причинени от престъплението имуществени вреди. За приложимостта на процедурата императивно е предвидено пълното им възстановяване. На възстановяване подлежат само имуществени вреди с установен размер, като е необходимо същите да бъдат включени в обвинителния акт, т.е. точно да бъдат определени от прокурора. Следователно, предпоставка за прилагането на процедурата е да бъдат възстановени причинените от престъплението имуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на престъплението.

Актуалната редакция на чл. 381 от НПК допуска сключване на споразумение, след като имуществените вреди бъдат възстановени или обезпечени. Сключването на споразумение следва да се допуска след възстановяване или обезпечаване на съставомерните имуществени вреди, което тълкуване е в съответствие със законодателната логика при въвеждането му – ускоряване на производството.

По петия въпрос ОСНК приема, че е налице неправилна съдебна практика, свързана с непълно, неточно или схематично мотивиране на съдебните актове на въпроса за непредпазливата форма на вината – съзнавана и несъзнавана (самонадеяност и небрежност), при транспортните престъпления. При излагане на мотиви в съдебните актове следва изрично да се посочва видът непредпазливост, при която е извършено престъплението по чл. 343 от НК.

В мотивите на ОСНК по шестия въпрос се посочва, че при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. Дори и неправилното му упражняване не води до неговото отпадане или изключване. Но актуалното законодателство е създало допълнителни изисквания за упражняване на това право, които го стесняват в съдържателно отношение и не го правят безусловно.

По б. а): Пресичането от пешеходците е задължително само по пешеходните пътеки. Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 от ЗДвП – да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост – чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Генерално погледнато, позицията на законодателя относно защитата на пешеходците не дава възможност по тълкувателен път да се изведе правото им на преминаване на обозначена пешеходна пътека като безусловно (разбирано в съдържателен аспект като неограничено, не по отношение на адресатите), макар че би било необходимо то да е такова както по обем, така и по съдържание.

Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

По б. б): Пресичането на пешеходците на местата, регулирани със светофарни уредби, включително и на такива, предназначени специално за пешеходци, следва да става съобразно вида на светлинните сигнали. На регулирано със светофарна уредба място правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен за него сигнал на светофарната уредба.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.

По б. в): Според дадената легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ в § 6, т. 54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Следователно, след като на кръстовище продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение са пешеходни пътеки по смисъла на закона, то единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в б. а).

По б. г): Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места – чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно.

Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.

По седмия въпрос ОСНК приема, че съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, ако в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

Продължава на стр. 3