Емил Дечев: Няма ''наши'' хора. Има престъпления

Бившият вътрешен министър Емил Дечев в служебното правителство на Андрей Гюров говори пред Искра Ангелова и OFFNews за МВР, изборите, Сарафов, прокуратурата, „Петрохан“, Комарницки, протестите и държавата, която може да работи, когато ѝ бъде дадена свобода.

Емил Дечев е юрист, наказателен съдия, бивш следовател и бивш заместник-министър на правосъдието. В служебното правителство на Андрей Гюров той оглави Министерството на вътрешните работи за два месеца и седемнадесет дни — кратък мандат, който се запомни с рязко активизиране на МВР срещу купения вот, с обиколка на всички 28 областни дирекции, с близо 3000 сигнала за изборни престъпления и с послание към системата, което в нормална държава би звучало очевидно, а в българската — почти революционно: „Няма наши.“

Дечев беше един от тримата най-разпознаваеми и най-високо оценявани представители на служебния кабинет — заедно с премиера Андрей Гюров и главния секретар на МВР Георги Кандев. Именно Гюров, Дечев и Кандев станаха публичните лица на опита държавата да пребори купуването на гласове преди изборите. Те не обещаваха чудеса, а демонстрираха нещо по-рядко: институционална воля, професионално доверие и политическо решение МВР да работи без списъци с „наши“ и „ваши“.

В разговора Дечев не се представя като герой. Първата му корекция е към самото представяне: един човек не може сам да осигури честни избори. Успехът, казва той, е общ — на екипа в МВР, на заместник-министрите, на политическия кабинет, на главния секретар Георги Кандев, на премиера Андрей Гюров и на цялото правителство. Тази уговорка е важна, защото очертава основната теза на интервюто: държавата може да произведе резултат, когато институциите не са оставени сами, когато политическото ръководство знае какво иска и когато професионалистите получат свобода да си свършат работата.

„Ние бяхме един отбор — както правителството, така и вътре в МВР“, казва Дечев.

Как Андрей Гюров събира екипа

Дечев разказва, че когато Андрей Гюров го е поканил на разговор, първоначално е очаквал предложението да бъде за Министерството на правосъдието. Това би било логично спрямо биографията му — наказателен съдия, следовател, заместник-министър на правосъдието. Предложението обаче се оказва МВР.

Той описва реакцията си тогава: изненада, колебание, съзнание за риск. Като съдия и следовател познава работата на МВР от другия край на веригата — през делата, доказателствата, разследващите полицаи, досъдебните производства. Но вътрешната логика на министерството е друга: оперативни работници, агентурна информация, специални разузнавателни средства, проследяване, подслушване, белязани пари, оперативни разработки, вътрешни зависимости. В такава система външен министър може да бъде „воден за носа“, ако няма човек отвътре, на когото да разчита.

Затова Дечев поставя условие: ще приеме, ако има професионалист от системата, който познава МВР отвътре и на когото може да се довери. Тогава Гюров му представя Георги Кандев. Познава го от изборната кампания в Благоевград през 2021 г., когато Кандев е бил директор на областната дирекция на МВР и е впечатлил бъдещия премиер с работата си на терен. 

След двучасов разговор с Кандев Дечев приема. Така се оформя тандемът, който по-късно ще бъде свързан с най-видимия резултат на кабинета — ограничаването на купения вот.

„Честният човек няма от какво да се страхува“

Дечев не отрича, че е влязъл в опасна зона. Купеният вот не е административна нередност, а мрежа от местни зависимости, пари, посредници, партийни интереси, страх и дългогодишна безнаказаност. На въпроса дали го е било страх, отговорът му е кратък и показателен:

„От какво да се страхувам? Честният човек, който няма какво да крие, няма от какво да се страхува.“

В интервюто няма героизиране на риска. Има много по-конкретен разказ: системата е сложна, враждебна към неподготвен външен човек, пълна с различни хора — добри професионалисти, служители с опит, но и хора, които могат да саботират, да скрият, да изкривят, да преведат министъра през удобна версия на реалността. Затова, според Дечев, решаващи са били две неща: политическото доверие от Гюров и професионалната опора в лицето на Кандев.

Свобода и човещина в МВР

Една от най-силните теми в разговора не е репресията, а свободата. Дечев започва от разказ за платноходно плаване до о. Самотраки, за културния туризъм, за неспособността на България да развие богатствата си, за липсата на предприемчивост.

Оттам разговорът неусетно стига до социализма, Държавна сигурност, научно-техническото разузнаване и кражбата на идеи от свободния свят. За него причината не е само икономическа. Когато няма свобода, няма творчество.

Тази линия е важна за него и той я свързва и с МВР. Дечев казва, че за него е било важно колегите му в министерството да усетят свобода на действие и човещина. Да не виждат в министъра началник, който крещи, ръмжи, мачка и търси вина, а човек, който казва: можеш, разбираш, действай.

„Исках да покажа човешко лице, човещина и свобода. И компетентност. И според мен това даде резултати.“

Това е ключ към управленския му разказ. Той не говори за „затягане на редиците“, а за отключване на професионална енергия. За него системата не бива да функционира, водяна от страх, а чрез освобождаване на хората, които знаят как се работи, но години наред са били поставяни в режим на избирателна активност: по това работиш, по това не работиш.

28 областни дирекции и едно изречение за учебник

Дечев, Кандев и екипът им обикалят всички 28 областни дирекции на МВР. Има дни с по три или четири областни дирекции. Пътуванията са тежки, по планински пътища, със завои, умора и напрежение. Но целта е ясна: ръководството на МВР да отиде при хората на терен и да им каже лично какво се очаква от тях.

По пътя Дечев повтаря едно изречение: знам, че вие знаете как трябва да работите срещу изборни престъпления. Въпросът е дали ние искаме наистина да работите. Да, искаме.

След това идва репликата, която може да бъде запомнена като формула на целия мандат:

„Няма да има нужда да проверявате дали е на нашите или на вашите. Няма наши.“

Това разкрива какъв е бил неписаният ред преди него: да се проверява чий е човекът, за кого работи, кого обслужва, кой стои зад него, дали е от „нашите“, дали е от „вашите“. Дечев казва на системата обратното: има престъпление, няма партийна принадлежност.

Той добавя и друга инструкция: ако някой ръководител в МВР се обади и каже да не се работи по случай, защото човекът бил „на министъра“, „на заместник-министъра“ или „на главния секретар“, служителите да не го слушат и да съобщят името му.

Това е технология на типа управление, наложен от този кабинет. Когато вертикалата е ясна, теренът получава защита да работи.

3000 сигнала и рязък ръст на доверието

МВР отчита близо 3000 сигнала за изборни престъпления. По думите на Дечев сигналите се увеличават с около 350–400% спрямо изборите през октомври 2024 г. Той не тълкува това само като ръст на престъпността. Тълкува го като ръст на доверие.

Когато гражданинът не вярва, че някой ще работи по сигнала му, няма причина да се обажда на 112 или да отиде в районното. Ако очаква, че заявлението ще потъне, че „те няма да работят“, той мълчи. Когато види, че системата е получила друга команда, започва да говори.

Точно това, според Дечев, е променено за два месеца: хората са усетили смисъл.

„Купуването на гласове е проказата на българската демокрация“

Дечев обяснява защо. Купеният вот не просто прибавя незаконни гласове към една или друга партия. Той унищожава самата информация, върху която демокрацията трябва да работи. След изборите вече не знаем колко хора наистина подкрепят дадена политическа сила заради програмата, идеите, политиките ѝ. Получаваме фалшива картина на обществото.

При ниска избирателна активност този ефект става още по-силен. Купеният вот тежи повече, а власт могат да получат хора, които иначе не биха я получили.

Дечев казва и нещо още по-остро: ако ръководствата на партиите на централно ниво спрат да „спускат окръжно“ за закупуване на гласове, проблемът ще отпадне автоматично. С други думи, купуването на гласове не е стихийно местно изкривяване. То съществува, защото някой го поръчва, финансира, управлява и очаква резултат.

Как се хваща купен вот

Механиката, която Дечев описва, е конкретна. Купеният вот се разкрива чрез агентурна информация, чрез хора, които познават купувача, чрез случайни проверки, чрез специализирани полицейски операции, чрез тетрадки с лични данни, пари, списъци, свидетели.

В разговора се споменава акция във Варна, при която са намерени 200 000 евро, разпитани са 153 свидетели и са задържани четирима общински съветници. Това е пример за материалната страна на проблема: купеният вот в конретност: кеш, списъци, посредници, зависимости.

Дечев говори и за „творчеството“ в престъпния свят — изобретателността на схемите, черната свобода на онези, които не се съобразяват със закона и искат на всяка цена да превърнат властта в материално благополучие.

Купен, корпоративен и контролиран вот

Интервюто не спира при купения вот. Дечев прави важно разграничение между купения, корпоративния и контролирания вот. Купеният вот се доказва по-лесно, защото оставя по-видими следи. Корпоративният и контролираният вот са по-трудни. Там трябва време, агентурна работа, вътрешни хора, свидетели, които да се решат да говорят.

Той не твърди, че МВР е решило всички проблеми. Казва ясно: имали са големи успехи при купения вот, но не може да каже същото за корпоративния, защото два месеца и седемнадесет дни не стигат за разбиване на по-дълбоки зависимости. 

Според него твърдението, че МВР е „проспало“ прехвърлянето на корпоративен вот към новите управляващи, е неубедително като общо обяснение за изборния резултат.

Победа в много райони не може да бъде обяснена само с купуване, корпоративен или контролиран вот. Но той допуска, че в отделни случаи е възможно местни бизнеси и зависимости да са се ориентирали към очертаващия се нов победител.

Сарафов: тялото напуска, моделът остава

Разговорът стига до Борислав Сарафов и съдебната власт. 

„Едно тяло напуска, друго тяло влиза, моделът продължава да функционира.“

Фактът, че Сарафов вече не е в кабинета на главния прокурор, сам по себе си не означава нищо. Проблемът не е само в едно лице. Проблемът е моделът. Ако си тръгне един човек и влезе друг, без да се променят правилата, зависимостите, конституционната и законовата архитектура, системата продължава да работи по стария начин.

Дечев говори за смяна на модела чрез промяна в Конституцията, законите и институционалната практика. Той обръща внимание и на новия министър на правосъдието, когото определя като непознат за голяма част от юридическата общност. За него е тревожно, когато начело на Министерството на правосъдието застава човек, който не е бил видим с позиции по проблемите на правната и съдебната система.

Още една линия на новото правителство е според него важна: правосъдието е на пряко подчинение на министър-председателя, който не е юрист. Затова според Дечев е ключово кой ще го съветва.

Прокуратурата като стопанин на информацията

Една от най-важните теми в интервюто е правото на обществото да знае. Дечев говори за „Осемте джуджета“, „Нотариуса“, Петьо Еврото и „Петрохан“ като за случаи, които остават в историята с неотговорени въпроси. Причината, според него, е не само липса на резултат, а начинът, по който информацията се държи.

Той използва точна формула: стопанин на информацията по тези случаи е българската прокуратура — съответният наблюдаващ прокурор. Той решава какво може да бъде казано, кога, от кого и в какъв обем. Министърът на вътрешните работи може да знае факти, но няма право да ги съобщава без разрешение. Ако го направи, рискува сам да наруши закона.

Така се създава парадокс. Медиите питат министъра за „Петрохан“, но човекът, който най-много знае и има право да говори, е наблюдаващият прокурор. А него общественият натиск често не достига по същия начин.

Дечев припомня, че като заместник-министър на правосъдието през 2023 г. е участвал в подготовката на промени в НПК, които да разширят възможността информация по досъдебни производства да стига до обществото не само по волята на прокуратурата. Тези текстове са отхвърлени.

„Петрохан“: да се работи по всички версии

По случая „Петрохан“ Дечев казва, че при срещи със служители на МВР, които имат връзка с разследването, е повтарял едно: да се работи по всички възможни версии, без нито една да се изключва предварително, обективно, всестранно и пълно, за разкриване на истината.

Той обаче очертава границата на министъра. Министърът не може да дава заповеди на разследващите полицаи какви процесуални действия да извършват. Това прави наблюдаващият прокурор. Затова последната дума не е на министъра на вътрешните работи.

Дечев казва, че „Петрохан“ е бил голям проблем и заради атмосферата, която е създал по време на изборите. Но основната му критика е към начина, по който прокуратурата е рамкирала случая пред обществото. Според него е „огромен грях“ Борислав Сарафов да излиза с внушения за версия, преди да са ясни ключови факти и преди обществото да получи отговори.

Той показва институционалния капан: обществото иска да знае; МВР работи; прокуратурата държи процесуалната власт и информацията; политиците носят публичния натиск; отговорите остават скрити.

Комарницки и абсурдът на прокурорската инициатива

Карикатуристът Христо Комарницки е извикан заради иронична публикация във Facebook, свързана с изборите. Дечев разказва, че първо много се е смял, когато е прочел самия пост. После разбира, че по разпореждане на прокурор е започната предварителна проверка дали е извършено престъпление.

Той се чува с Комарницки и му обяснява, че това не е самоинициатива на МВР, на министъра, на главния секретар, на СДВР или на конкретен полицай. МВР е длъжно да изпълнява разпорежданията на прокуратурата. Т.е. акцията срещу Комарницки е инициирана от там.

Случаят е важен, защото показва как институция, която трябва да пази изборните права, може да произведе ефект на натиск върху свободното слово, когато прокурорска преценка се приложи към очевидна ирония. Дечев не превръща случая в театър. Той го поставя там, където му е мястото — като симптом за властта на прокуратурата да задейства апарат, който после изглежда като полицейски натиск, дори когато инициативата не е на полицията.

Правовата държава като основа на богатите нации

Разговорът преминава от изборите към държавността. За Дечев България има дълбок проблем с правилата. Той търси причините в историята: живот в чужда империя, в която правилата са възприемани като чужди; след това комунистически режим, в който правото е подчинено на властта; после преход, в който част от хората от тайните служби влизат в бизнес, политика или задкулисно влияние с манталитет, свикнал да нарушава правила.

Той не идеализира и следосвобожденска България. Припомня, че Търновската конституция е била либерална и модерна, но реалният ѝ живот е прекъсван от режими, преврати, суспендиране на правила и властови кризи. Текстът на конституцията може да съществува, казва той, но въпросът е дали обществото го приема отвътре като свой закон.

Формулата му:
„Правовата държава е в основата на богатите нации.“

Дечев смята, че законът не е суха формалност. Той е условие за богатство, свобода, справедливост и нормален живот. Без наказание за престъплението всички други усилия остават половинчати.

Защо правилата трябва да водят до „пачанга“

В разговора има и неочакван културен завой. Дечев казва, че за северни народи може би е достатъчно да се говори сухо за спазване на правилата. Българите обаче са „деца на юга“ — обичат слънце, топлина, усмивки, хумор, танци, купон.

Затова идеята за правовата държава трябва да бъде обяснявана не като студена забрана, а като път към повече свобода, богатство, благополучие и радост.

„Това уж сухо спазване на правилата ще доведе и до повече свобода и богатство.Благополучие. И оттам — щастие, радост и пачанга.“

Законът не е само наказание. Той е инфраструктура на живота, в който талантът може да успее без покровител, бизнесът — без рекет, гражданинът — без страх, а културата — без унижение.

Дара, талантът и вярата в собствените сили

Оттук интервюто преминава към успеха на Дара и българското самочувствие. Дечев я помни още от X Factor, когато като 16-годишна изпява българска народна песен и го впечатлява повече от предварително подготвените си изпълнения. За него успехът ѝ е пример как български талант, дисциплина, труд и организация могат да застанат на световна сцена.

Това го връща към по-широка тема: българите често не си вярват. Повтарят, че сме малка държава, че от нас нищо не зависи, че нищо не можем сами. Дечев оспорва това. България е средно голяма европейска държава, с важно геополитическо място и човешки потенциал. Липсата на самочувствие, според него, се подхранва както отвън, така и отвътре, защото общество с клюмнала глава е по-лесно за манипулиране.

„Успехът е на смелите“, казва той.

Вярата в собствените сили е началото. След нея идват талантът, трудът, дисциплината, организацията, колективът. Без първото останалите не произвеждат успех.

Априлското въстание: забравена дата на собствената воля

Емил Дечев поставя въпрос, който рядко влиза в политическия разговор: защо денят на избухването на Априлското въстание никога не е бил официален национален празник

Той напомня, че без Априлското въстание нямаше да има 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г. Въстанието е актът, в който самите българи рискуват живота, домовете, семействата, имуществото и бъдещето си. То е моментът на собствената воля.

Дечев сравнява България с Гърция и Сърбия. Гърция чества 25 март — началото на борбата за независимост през 1821 г., а не датата на международния договор, който идва по-късно с помощта на великите сили. Сърбия чества началото на Първото сръбско въстание. И двете държави празнуват деня, в който самите те са започнали борбата си.
България продължава да има трудност с това да празнува собствената си решителност. Това за Дечев е част от по-големия проблем: не вярваме достатъчно, че свободата може да започне отвътре.

Протестът като червена лампа

Дечев говори и за протестите от ноември и декември 2025. Според него протестът на улицата и площада е необходим коректив за всяка власт. Властта лесно се откъсва от избирателите си — понякога дори когато е водена от добри намерения и е съсредоточена върху изпълнение на програма. Затова улицата напомня кой дава и кой взема властта.

„Протестът на улицата и площада е като една червена мигаща лампичка, като една сирена.“

Той дава пример с 1989 г. — парламент, в който тогавашната единствена партия има огромно мнозинство, но политическият процес вече се диктува от улицата и Кръглата маса. Броят депутати не е абсолютна защита, ако обществото оттегли легитимността си.

Какъв трябва да е следващият президент: доказан човек, харизма и думи прости и ясни

В края на интервюто разговорът стига до президентските избори. Дечев е внимателен, защото вече е съдия и трябва да бъде политически неутрален. Но очертава профил на човек, който според него би бил нужен: доказал се извън политиката, способен да постига успехи, с харизма, нормален език и способност да говори разбираемо.

Той цитира Вазовия образ на Левски: „Говореше с думи прости и ясни.“ За Дечев това е важно качество за президент. Не е достатъчно човек да бъде умен, начетен или професионално силен. Ако иска да бъде разбран, харесван и обичан, трябва да говори така, че посланието му да стига до хората.

Когато е попитан какво мисли за Андрей Гюров като за възможен кандидат, Дечев казва, че има логика името му да бъде спрягано, защото според него справедливо се оценява доброто и успешното, което Гюров е свършил като премиер. Но отказва да прави прогнози.

Изходът зависи от конкурентите, организациите зад кандидатурата, медийната среда, грешките и подкрепата. Нищо, казва той, не е предопределено.

Вовата, яхтата и мечтата да си направиш сам пътя

Финалът на разговора е неочаквано личен. Дечев разказва за последната книга, която е чел — за българския авантюрист Владимир Христов, известен като Вовата, който в края на социализма сам си строи яхта и тръгва на околосветско плаване. В междублоковите пространства на София хора събират пирончета, нитове, метал, стъклопласт, части, мечти. В държава, от която се излиза с разрешение на Държавна сигурност, някой строи лодка, за да стигне до широкия свят.

Да вярваш в себе си. Да бъдеш последователен. Да не чакаш някой друг да дойде да те освобождава. Да построиш с каквото имаш онова, с което ще минеш отвъд границата.

„Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му.“

Интервюто започва от МВР и изборите, но всъщност говори за по-голям въпрос: може ли България да повярва, че държавата ѝ може да работи, че правилата могат да важат, че властта може да служи, че професионалистите могат да бъдат оставени да действат, че успехът може да бъде честен.

Два месеца и седемнадесет дни не правят правова държава. Но могат да покажат разликата между институция, която чака сигнал отгоре кого да пази, и институция, на която е казано: няма наши.

В този епизод на "След властта" не се разказва само за един бивш министър. Разказва се за един кратък момент, в който държавата е получила команда да бъде държава.

Следете новините ни в GoogleNews