Ако ни блъснат при неправилно пресичане, шофьорът ще е с по-лека присъда

Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато пресича неправилно на пешеходна пътека и светофар, е смекчаващо вината обстоятелство за шофьора.

Това става ясно от тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от днес, с което се уеднаквява практиката по дела, свързани с транспортните престъпления.

По делото са депозирани особени мнения от 9 съдии, включително от председателя на ВКС Лозан Панов.

Тълкувателното дело беше образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, правосъдния министър Екатерина Захариева и председателя на ВКС Лозан Панов.

Поводът, заради който тримата поискаха уеднаквяване на съдебната практика по случаи с блъснати пешеходци, стана делото за смъртта на Лора Казанлиева от Варна. Момичето беше прегазено от моторист на пешеходна пътека, а присъдата на подсъдимия Диян Станчев беше намалена на 2 години затвор - тогава съдът се произнесе, че пострадалата Лора е "съпричинила" инцидента.

Публикуваме пълния текст на тълкувателно решение Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС:

С Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г., по поставените въпроси:

1. При индивидуализиране на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343 от НК следва ли да се отчита поведението на пострадалия пешеходец, респективно съпричиняване на вредоносния резултат, при определяне на начина на изтърпяване наказанието, с оглед общопревантивния му ефект?

2. Кога установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 от НК следва да се отчита при определяне степента на обществена опасност на деянието и на дееца и обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, и има ли значение за приложението на чл. 93, т. 8 от НК?

3. Подлежат ли на възстановяване или обезпечаване несъставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК, за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК?

4. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на платното за движение в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и следва ли това обстоятелство да обуслови налагането на по-леко наказание на дееца?

5. ОСНК на ВКС да констатира наличието на неправилна съдебна практика по въпроса за излагане на мотиви в съдебните актове за точния вид на непредпазливата форма на вината при осъществяване на престъпленията по чл. 343 и чл. 343а от НК, като укаже на съдилищата как да бъде отстранена тя.

6. Абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичането му:

а) на специално очертана за целта пешеходна пътека;

б) на регулирано със светофарна уредба място;

в) на място, което е продължение на тротоара или бордюра и

г) на нерегламентирано за тази цел място?

В случай, че правото на пешеходеца в някоя или във всички хипотези не е абсолютно, с кои фактори трябва да се съобразява той при предприемане на пресичане на пътното платно?

7. Компетентен ли е съдът да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната правна норма на чл. 343 от НК, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактическите обстоятелства по извършването му?

Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

1. Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане.

2. Установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 от НК е от значение за определяне на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, но не може самостоятелно да обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.

Установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 от НК, надвишаваща минимално предвидената съставомерна стойност, има значение за приложението на чл. 93, т. 8 от НК в зависимост от фактическата обстановка тогава, когато са налице всички останали материално-правни предпоставки.

3. За да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК.

4. Отговор на този въпрос се дава в частта по решаване на 6 въпрос.

5. Констатира се неправилна съдебна практика, свързана с непълно, неточно или схематично мотивиране на съдебните актове на въпроса за вида непредпазливост при транспортните престъпления.

При излагане на мотиви в съдебните актове следва изрично да се посочва видът непредпазливост, при която е извършено престъплението по чл. 343 от НК, а при пропуск – той да се обсъжда и отстранява по реда на инстанционния контрол с оглед процесуалните възможности за това.

6. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е:

а) Абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

б) Абсолютно, на регулирано със светофарна уредба място при навлизане на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.

в) Абсолютно, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата, ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП;

г) Не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл. 113, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.

7. Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

По делото са депозирани особени мнения от съдии, включително от докладчика и от председателя на ВКС: по т. 1 – от Лозан Панов, Красимир Харалампиев, Красимир Шекерджиев и Антоанета Данова; по т. 3 – от Ружена Керанова, Жанина Начева и Спас Иванчев; по т. 4 и т. 6 – от Лозан Панов, Севдалин Мавров, Жанина Начева и Спас Иванчев; по т. 7 – от Мина Топузова.

Продължава на стр. 2