За кожата на един машинист (видео)

Днес в Старозагорския окръжен съд ще започне от нулата делото срещу машиниста Христо Тиляшев за тежката железопътна катастрофа с влака София-Варна, която стана на 12 юли 2014 г. Тогава жп композицията с близо 200 пътници дерайлира край село Калояновец, бяха ранени 14 души и загина вторият машинист в кабината - Венко Тодоров. 

Според прокуратурата цялата вина за случилото се е именно на Тиляшев, който е управлявал влака в момента на катастрофата. Сценарият на обвинителите е, че той не е видял правилно показанията на входния светофор на гарата, не разбрал, че показанието е за завиване в отклонение и е продължил да кара с малко над 100 километра в чак, което е скоростта за движение по права.

Окръжният съд в Стара Загора вече веднъж гледа делото срещу Тиляшев и бе абсолютно категоричен - даде на железничаря присъда от 8 години и половина затвор и разпореди той да плати почти 1,5 милиона лева обезщетения за БДЖ и НКЖИ за имуществени вреди.

Обратът

След това обаче на 3 май т. г., Пловдивският апелативен съд на практика разби на пух и прах мотивите на старозагорските магистрати, с които Тиляшев трябваше да влезе на топло. Според тях решението на колегите им от Стара Загора е напълно несъстоятелно и абсурдно.

"Тоталната липса на анализ на доказателствата в мотивите е съществено нарушение на процесуалния закон- Р.30-91-II. Не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът не обсъжда показанията на свидетелите и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля - Р.18-86-II, което в случая е налице.", пише в решението на апелативния съд.

Според тях "в мотивите на присъдата Старозагорският окръжен съд е посочил фактическа обстановка, която на практика представлява буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт. Възпроизвел е механично фактологията отразена в обвинителния акт, без тя да е защитена при анализа на доказателствата, т.е., само декларативно е изброил доказателствата, въз основа на които е приел фактическата обстановка, без да съпостави и да посочи какви факти и обстоятелства установяват те. Не са обсъдени и не е отчетена степента на заинтересованост на едни или други показания, за да се анализира на кои да се даде вяра."

Пловдивските съдии са катечорични, че в случая, въобще липсва оценка на доказателствения материал.

"Разпитани са 36 свидетели и са четени по реда на чл.281 ал.5-НПК показанията на 13 свидетели. Никъде в мотивите не са коментирани събраните сведения от свидетелските показания и съответно не са съпоставяни с другите доказателства, ерго липсва техен анализ, за да се стигне до един или друг извод относно предмета на доказване в наказателния процес и относно отделни елементи на същия-авторство, деяние, съставомерен резултат, причинна връзка, вина и всички други обстоятелства", пише още в съдебното решение.

Машинистът Христо Тиляшев твърди, че входният светофор на гара Калояновец е показвал движение по права и едва на влизане на гарата е видял сигнал за отклонение. Тогава обаче вече е било твърде късно да ограничи скоростта до 40 километра в час, с колкото се влиза в завой.

Обяснението, че е имало разминаване между показанията на светлинната сигнализация обаче се отхвърлят с лека ръка от разследващите, въпреки че през месеците след катастрофата в бюлетина за железопътните инциденти са описани не един и два, а десетки случаи, при които има разминавания в показанията на светлинната сигнализация. При подобни случаи бяха пратени влакове един срещу друг и нови трагедии бяха избегнати само по щастлива случайност.

"Христо Тиляшев е само удобен виновник за трагедията при Калояновец. Искат да си измият ръцете с него, въпреки че вината не е негова", категоричен е бившият шеф в БДЖ Иван Иванов. 

Той е един от най-пряко заинтересованите хора да се разбере истината за случилото се, тъй като е чичо на загиналия машинист при инцидента Венко Тодоров.

Според него при разследването се спестяват факти, които са изключително важни.

"Прикрива се фактът, че автоматичната локомотивна сигнализация не е работила. Иначе племенникът ми щеше да е жив. Инсталацията за обръщане на стрелките на гарата също е била неизправна", твърди Иванов.

Той е категоричен, че наличието на последващи жп инциденти, при които има противоречиви показания на светлинната сигнализация, потвърждават показанията на Тиляшев.

Това повдига въпроса възможно ли е истината за жп инцидентите в България умишлено да се прикрива?

В края на април еврокомисарят по транспорта Виолета Булц изпрати писмо до властите в София, в което предупреждава, че законодателството ни в железопътния сектор не е в унисон с евродирективите.

Според нея е абсурд звеното за разследване на железопътните инциденти да е администрация към транспортното министерство, а министърът на транспорта Ивайло Московски да назначава ръководството на държавните железопътни компании БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура".

Има и извод, че такава организация създава условия за манипулация на данните за железопътните разследвания.

"Тази организационна уредба не гарантира пълна независимост на разследващия орган и в резултат на това разследващият орган разследва произшествия, в които е замесено основното железопътно предприятие или управителят на инфраструктурата, контролирани от държавата, като техният основен акционер може да има интерес от окончателните резултати от разследването", пише еврокомисар Булц.

Всъщност тези констатации на експертите в Брюксел илюстрират прекрасно абсурдността на делото срещу локомотивния машинист Тиляшев, който днес отново ще бъде изправен на съд.