БНБ пази банките от хората - част II

В три поредни дни ви разказахме как напълно безнаказано, поне до момента, сметките на българска фирма в една от най-големите български банки - Първа инвестиционна - са източени. Банката отказва да поеме отговорност и да върне парите (което се изисква по закон), а регулаторът БНБ отказва да направи проверка, заради което е осъден. От ПИБ отказаха да коментират по същество случая пред OFFNews заради воденото съдебно дело срещу кредитната институция. От БНБ ни отговориха само, че вече е разпоредена проверка.

Вчера публикувахме първата част от интервюто с председателят на Съвета на директорите на ужилената фирма "Кулинар" адв. Калоян Янков. В днешната му втора и последна част адв. Янков разкрива детайли за това как е извършен обирът и кои нарушения на служители в ПИБ са го направили възможен.

Ключов въпрос в делото за „Кулинар“ е дали наистина пълномощните са фалшиви. Как го доказвате?

Обадихме се до Министерството на правосъдието и обществения ред на Кипър – институцията, която поставя апостилите върху документите, заверявани там. Питахме ги: „Издавани ли са при вас апостил с номер еди кой си и еди кой си? Ако да, кога?“. Те ни казаха: „Апостилите са издавани през януари 2011-а. Апостилите с тези номера са от януари 2011-та, а на нашите апостили със същите номера пише, че са от юли. Тоест, има 6 месеца разлика, очевидно става въпрос за фалшификация.

След устния отговор от министерството поискахме да получим тази информация официално, писмено. Получихме такова писмо. Апостили с тези номера са издадени през януари и по тази причина не са истински.

Ето писмото от Министерството на правосъдието и обществения ред на Република Кипър, на бланка, ето и плика, с който е получено. Номерата са били поставени на 28 януари 2011 г., а не на 21 юли, на 27 януари, а не на 14 юли 2011, както е посочено.

Писмото е от 10 октомври. Веднага писахме до БНБ: „Ето, това е доказателство, че пълномощните са фалшиви, защото апостилите не са издадени от органа. Апостилите не съвпадат“. Дадохме го и на ПИБ. Не им направи никакво впечатление, за жалост. Тогава още не знаехме другите данни, за нарушенията на ПИБ на банковите процедури.

По-късно от ГДБОП казаха, че също са направили проверка на апостилите и получили същия отговор.

Отказите на ПИБ да ви върне парите и на БНБ да извърши проверка като че ли са ви завели в задънена улица. Как продължихте да се борите?

Заровихме се в процедурата на ПИБ за идентификация на клиенти и потвърждение на пълномощни.

Банката, като доставчик на платежни услуги, има доста сериозни задължения да идентифицира правилно клиентите си, за да няма измами. Това са законови задължения, развити във вътрешните правила на ПИБ. Те се одобряват от БНБ и служителите трябва да ги следват.

Например в тях има процедури за сигурност, като проверка в стоп-списък. Това означава, че ако някое лице е в списъка, банката отказва да го обслужва.

Длъжни са също да правят проверка на валидността на личните карти в сайта на МВР. Въвеждат номера на картата и излиза дали картата е валидна или невалидна. Това се прави, защото от самата карта не се вижда дали е невалидна – може да е издадена нова веднага, може да е обявена за невалидна, не е задължително да е изтекъл срокът й на валидност.

Имат и вътрешни процедури – 100-тина страници, касаят вътрешната сигурност, те не са публични, а само за вътрешно ползване.

Успяхме да се сдобием с тях по легален начин. Представили сме ги по делото.

Съгласно тях, банката е нарушила грозно, грандиозно доста процедури при разрешаването на достъпа до сметките на "Кулинар" от страна на мнимия пълномощник.

Основната ни претенция към банката е, че тя е пуснала вълка в кошарата. И то не по правилата. Ако беше по правилата, всеки вълк има право да влезе в кошарата.

Как банката е нарушила правилата си?

Съгласно банковите процедури на ПИБ, те е трябвало да извършат проверка на пълномощното, като се обадят в дружеството или на упълномощителите по телефон, който фигурира в тяхната система, а не на телефон, който им дава упълномощителят. Това е записано в техните процедури.

Във вътрешните им правила има цял сценарий на такъв разговор. Обажда се служителят от фронт офиса на упълномощителя и казва: „Пред мен е дошъл еди кой си, който представя пълномощно. Можете ли да кажете на кого и какви правомощия сте дали?“ Ако упълномощителят потвърди, че е дал пълномощно на същото лице със същите правомощия, на пълномощното се пише: „Потвърдено от еди кой си на еди коя си дата в еди колко си часа“. Това е процедура на банката в правилата им. И фигурира във вътрешния сайт.

В нашия случай на пълномощните няма такова отбелязване, тоест банковите служители не са проверили, не са извършили тази генерална проверка на пълномощното.

Други банки правят проверка на пълномощното при нотариуса, който го е издал. При тази банка не видях да има такава процедура, но е практика когато отиваш с едно пълномощно, банката да се обади на нотариуса и да попита: „Имаме сделка с един човек, той носи пълномощно от еди коя си дата, този е упълномощителя,този е упълномощеният, това са правата. Такива ли са при вас?“. Той като каже „Да“, ок.

Как, според вътрешните правила на ПИБ, е трябвало да бъде проверено международно пълномощно, в случая от Кипър?

По техните правила те трябва да го изпратят на един отдел „Обслужване на клиенти и контрол на операциите“ (ОККО). Той е в централата и се състои от много опитни служители с други думи хора, които се занимават само с това. Те дават информация на фронт офиса, който преди това е сканирал и изпратил до ОККО пълномощното с въпрос дали то е ок или не.

От ПИБ твърдят, че пълномощното е било изпратено до ОККО и оттам са потвърдили, че то е ок, но без да се обадят в Кипър.

Пред БОП-а са казали, че е имало някакви признаци, 5 реквизита на пълномощното, които показвали, че всичко било наред. Тоест банката не е проверила пълномощното по свои канали. Нито се е обадила на упълномощителя, а в ПИБ има мобилния телефон на изпълнителния директор на „Кулинар“ и на секретарката. Има ги и двата телефона и те са точни, аз съм ги проверил.

Следващото нарушение е, че банката е дала паролите и юзер нейма за електронното банкиране на лице, което не е имало право да ги получи.

При електронния подпис, както и при електронното банкиране, имаме титуляр и автор на електронното изявление. При физическите лица титулярът и авторът са едно и също лице. При юридическите не е така. Титулярът е юридическото – в случая „Кулинар“, а авторът е физическото лице, което извършва самото изявление. В случая изваденият е-подпис с фалшивите пълномощни е с титуляр „Кулинар“, а автор е Янакиев.

По същия начин е е-банкирането. Там боравят с термина упълномощен ползвател. Титулярът сключва договор за е-банкиране с банката, но паролата и юзер нейма се дават винаги на упълномощения ползвател, т.е. на физическото лице. За да се дадат, то трябва да има пълномощно да се разпорежда със сметките.

В документа, с който се иска регистрация на услугите за е-банкиране в ПИБ като оправомощен ползвател е написан Николай Янакиев, член на борда, но той не е ходил в банката да получи юзер нейма и паролата и не е идентифициран. Това е задължение на банката – да го види, да вземе личната карта, да я провери.

Подписът за оправомощения ползвател е на адвокат Бисер Борисов, т.е. на друго лице.

Това е ключов момент. Все едно да дадеш достъпа на някой, който няма право да го получи.

Те са дали достъп на неоправомощено лице и дори не го отричат.

Друго, което банката не е спазила е, че в едно от пълномощните ЕГН-то на Янакиев е сгрешено; във вътрешните си правила банката е написала дебело, че ако са сгрешени данни от лична карта – ЕГН или имена, пълномощното не се приема.

Преди банката да даде достъп до сметките ви е имало и друга бариера срещу измами, която очевидно е паднала лесно – получен е електронен подпис от „Инфонотари“ отново с фалшиви пълномощни. Как е станало това?

Отивайки в „Инфонотари“ на 26 юли 2011 г., за да извади електронен подпис, Бисер Борисов е представил личната си карта и копие от нея с подпис „Вярно с оригинала“, както и представил е и копия на моята лична карта и на личната карта на Николай Янакиев, другият член на Съвета на директорите на „Кулинар“. На тези две копия няма „Вярно с оригинала“ и подпис.

Когато за пръв път погледнах копието с моята лична карта, не забелязах, но при внимателно разглеждане установих, че копието всъщност е различно от оригинала.

Сега ще ви дам моята лична карта, за да видите за какво става дума. Ето я – снимките ми на личната карта и на копието са различни. Втората е от шофьорската ми книжка. Личната ми карта е издадена през 2004 г., а на сниманата карта пише, че е от 2011 г. Подписът също е различен, при всички случаи не е подписът от личната ми карта.

На гърба на картата също има разминавания. Роден съм в Самоводене, Великотърновско, с което се гордея, а картата на копието са ме направили софиянец. Кодът за машинно четене на личната ми карта също е различен от кода на картата от хартиеното копие.

Какво означава всичко това?

Изводът ни беше, че са разполагали с данните от полицейската система – Български документи за самоличност, и са генерирали моя лична карта. Моя и на Янакиев - другият член на Съвета на директорите.

Има ли разминавания между оригинала и копието на личната карта на Николай Янакиев?

Да. Лицето му на снимката е леко уголемена. Личната му карта е безсрочна, а в копието, оставено в „Инфонотари“ пише, че срокът й на валидност е 10 години. Те са генерирали и негова лична карта.

Кой, освен служителите на МВР, има достъп до БДС?

Например нотариусите. Но всеки, който иска да направи проверка в системата, въвежда име и парола. Полицията знае кой, кога и какво е проверявал. За полицията трябва да е фасулска работа да разбере кога и кой е проверявал мен и Янакиев.

Като видях всичко това разбрах, че става въпрос за доста добра измама.

Ако всичко казано дотук е вярно, се създава усещането, че от банката направо са им съдействали...

Да. Първоначално бяхме шокирани от това, че пълномощните са фалшиви. Впоследствие се заровихме във вътрешните правила и се оказа, че дори и с фалшивите пълномощни пак можеше да се предотврати измамата. Тоест те трябваше да се обадят на изпълнителния директор или на секретарката и да кажат: „Тук има един адвокат, който иска еди какво си“. Резултатът щеше да е: „Не, не сме упълномощавали“.

Освен това и според тези фалшиви пълномощни Бисер Борисов няма право да получи паролите. Има право само Янакиев, който е посочен като оправомощен ползвател.

Меко казано не са си свършили работата, за да предотвратят една измама. Възможно е да са съучаствали служители от банката в тази измама.

Има и други смущаващи неща. Всяко лице, което има право да се разпорежда, оставя спесимен (образец от подписа) в банката. Мой спесимен в досието на фирмата в банката няма. Тоест банката не би трябвало да приема документи с мой подпис, докато не отида и не направя спесимен. Но двете пълномощни са подписани от мен и от Янакиев.

ПИБ имат и едно вътрешно правило, което гласи, че пълномощни, представени за първи път в банката, се приемат в рамките на нормално установеното работно време, до 17,30 ч.

Какво означава това? Че когато има такива документи, те се подлагат на проверка от други техни колеги – ОККО или чрез упълномощителите и това трябва да става в работно време. Тоест не може да отиде някой в клон, който работи до 21, в 20,45 ч. - нито ще намерят някой в офиса да го проверят, нито някой ще си вдигне телефона в 21 ч., за да проверява пълномощно.

Но фалшивото пълномощно, което е представено в банката, е проверено в 19,32 ч. Този документ е проверен в 19,32. Или са проверили документите, след като са дали достъп, или е дошъл мнимият пълномощник след работно време и те са му приели документите. И тогава е очевидно защо не са се обадили.

До този момент не се бях занимавал с такива неща. Когато се заровихме, се оказа, че има фрапиращи неща. Много неща трябва да се случат, за да получиш достъп до банковите сметки и те са се случили. Една от брънките да е отказала, измамата щеше да бъде осуетена, но не е отказала никоя от брънките.

Най-големият въпрос, който ме занимава е откъде тези хора знаят, че "Кулинар" иматолкова пари в банката, в тази банка, по тези сметки. Откъде знаят? Защо не отидат в моята лична банкова сметка, в която има 350 лева да ме измамят? Очевидно е, де. Насочват се към измама, където приходите ще са големи. Но очевидно те са имали информация. Няма откъде другаде, освен от банката. Тя не дава в БНБ информация за депозити, за сметки, салда и т. н., единствено ПИБ ги дава. Тоест ПИБ знае. Някой им е казал.

"Кулинар" има разплащателна сметка и в друга банка – „УниКредит Булбанк“, с която оперира ежедневно – разходи, ток, заплати, и се следи ежедневно. С тази сметка трудно ще те измамят, защото веднага ще научиш – за часове, най-много след един ден. А тук, тези сметки в ПИБ, са депозитни и счетоводството вади справки веднъж месечно. Даже не счетоводството, а секретарката. Тя вади извлеченията от електронното банкиране за предходния месец, като дори не ги гледа.

Как научихте?

Научихме в началото на септември. Достъпът до сметките е от 2 август. На 8 август са наредени двата превода и в началото на септември научаваме, когато се изтеглят извлеченията по сметки. Как става?

Секретарката ги изтегля от сайта на ПИБ, комплектова и другите извлечения и документи и ги праща на счетоводството. Счетоводството е външна фирма, която е в кв. „Стрелбище“, а „Кулинар“ се намира до летището. Праща ги по куриер или чрез някой, който има да отива до там. Стоят един ден в счетоводството и то започва да ги обработва, защото до 14-о число трябва да се направи справката по ДДС. Мисля, че на 2-и ги изтеглят от сайта, а счетоводителката на 7-и се обажда на секретарката и казва „Краси, дай ми документи за имота, който сте купили“. Основанията на едно от плащанията е покупка на недвижим имот. Звучи нормално за такава голяма сума. Краси казва: „Не знам, не съм чувала за такова нещо, но като си дойдат Калоян и Ива, ще дадат“. Никой не се усеща, че е възможно да има някаква измама. Аз до 11-и бях на къмпинг в Гърция, идвам си на 12-и, понеделник, Ива, изпълнителният директор - също. Виждаме се в офиса, говорим си след отпуска как сме изкарали и по едно време Краси влиза и казва: „Янков, дай документите за имота, който сте купили, защото счетоводството го иска“. Питам „Какъв имот?Какви документи, няма документи. “

„Така ми каза Мария, говори с нея.“ Обаждам се: „Мария, какво става?“. Ами – отговаря – в извлеченията видях, че...“ И тогава просто ми стана лошо. Видяхме извлечението.

А и Мария – тя е външен счетоводител и тя не знае какво купуваме, каза: „Не съм предполагала, че може такова нещо да се случи“.

Освен това платежно 962 000 лева има още едно за 6500 лева, с което адвокат Борисов си нарежда пари на него лично и пише „хонорар“. Това е към личната му сметка. Мария каза: „Аз се усъмних, ти си адвокат, да плащаме на външен, но по такива сделки всякакви неща са възможни, а и в крайна сметка аз съм счетоводител“.

Отидохме в ПИБ, видяхме каква е работата, стана дандания, веднага сезирахме тях и прокуратурата. Искахме среща с ръководството. Обадих се на мой познат юрисконсулт в ПИБ. Отидохме веднага, извиках Янакиев, отидохме до централата им на „Драган Цанков“, не ни дадоха среща с директора. В понеделник ги сезирахме, в сряда следобед ни се обадиха Ралица Богоева – директор ПИБ, и юрисконсулт.

При нас всичко е изрядно, казаха, съдете този, който е получил парите.

После се заинтересувах как стават нещата. Казах: „Като имате измами, за колко време проверявате“, защото банката трябва да установи дали сме свързани с тази измама или не. Ако сме, банката не носи отговорност. Както е при кредитните карти – ако си си написал пина на кредитната карта на листче, залепено за нея, ако си проявил груба небрежност, банката не носи отговорност и не връща парите. В противен случай обаче е длъжна да възстанови сумата в 3-седмичен срок след оплакването по Закон за платежните системи и платежните услуги, чл. 57.

Освен това има и едно указание на БНБ в техния сайт. При приемането на закона е имало нещо като въпроси и отговори. И това издирихме. Някои от въпросите касаят точно как се процедира при неразрешени платежни операции, задължена ли е банката да възстанови парите в 21-дневен срок след оплакването. И отговорът на БНБ е „Да, задължена е“.

Има твърдения, че всъщност вие сте измамниците. Един от аргументите е, че не е възможно вие да разберете, че банковите ви сметки са изпразнени чак един месец по-късно.

Да, аргументът им е, че на 8 август, 20 минути след изпразването на депозитните сметки, секретарката на „Кулинар“ е влизала в системата на ПИБ, за да изтегли извлеченията за юли. Банката има две системи – за електронно банкиране и справочна система, чрез която само се вадят извлечения. Измамниците са действали през електронно банкиране, а 20 мин по-късно е имало влизане в справочната система. Банката казва: „Вие сте видели, че е имало такава операция и не сте ни сигнализирали“. Но влизането в справочната система не дава достъп до движението по сметка, а извлеченията за нея излизат след деня на операцията. Тоест на 9 август вече може да се види извлечението за предходния ден. Те казват: „Вие сте замесени, защото 20 минути след това сте влезли в тази система“. Единственото, което е направила секретарката, е да влезе, да отиде на „Извлечения“, да разпечата извлечението от м. Юли и да го изпрати на счетоводството.

„Кулинар“ съдите и ПИБ. Какъв е искът ви и на какъв етап е делото?

Нашият иск е за възстановяване на отнетите суми, за лихвите, защото двата депозита са развалени преди падежа и се е загубила начислената лихва, и искаме лихва откакто са ни отказали, от изтичане на 21-дневния срок. Искаме и разходите за адвокатски хонорари.

Заведохме го в Софийски градския съд, но предявихме частичен иск за 10% от сумата, за около 100 000 лева, защото нямахме парите да си платим цялата държавна такса – над 40 000 лева. Предявихме частичен иск и платихме 4000 лева. Като спечелим, ще заведем ново дело или ще увеличим иска.

Съдът раздели това дело на две дела. Едното е в СГС – там е голямото (по разваления депозит, по който сумата беше 860 000), а малкото, по втория депозит, отиде в районния съд.

Делото в Районния съд върви доста по-бързо, първото заседание в градския съд е в края на септември - тогава трябва да тръгне, не успяха да призоват Бисер Борисов, а там се отлагат за през 5-6 месеца. В районния съд съдията действа много по-бързо и ги насрочва за през 1 месец.

Спечелихме пред ВАС срещу БНБ, но след като БНБ каже, че ПИБ си е свършила работата, предстои ново дело – във Върховния административен съд. Освен това искаме обявяване на нищожност на договора, с който е предоставен електронен подпис на Бисер Борисов.